Унгария поиска мир и неутралитет, за да дойдат танковете на Хрушчов
„На Великия Сталин, от благодарния унгарски народ“ са думите, които са изписани на гигантската бронзова статуя на Йосиф Сталин в централния парк на Будапеща. Издигната е през далечната 1951 г. и трябва да почете тиранът на СССР. Вечерта на 23 октомври 1956 г. около 5000 студента хвърлят въжета около врата на статуята и започват насилствения демонтаж, докато други нагряват коленете с факли.
Сталин рухва с викове „Руснаци, отивайте си вкъщи!“. Символичният акт е поредното доказателство, че никой не иска новата идеология и бесовете на СССР. Около 3 години по-рано (1953 г.) започват бунтове в Източна Германия, през 1956 г. се наблюдават бунтове в Полша. Лидерите в Кремъл и наследниците на империята на Сталин започват да мислят за варианти, с които да удавят протестите. Никой няма право да коментира или да се опитва да бъде свободен от съветския ботуш, особено след като Сталин е спечелил войната. Напрежението не спира до тук, защото Унгария ще последва този пример и тук ще видим много неприятни изненади.
След като почти всички страни в Централна и Източна Европа са подарени на един от най-големите тирани в историята на Европа, Унгария също няма много голям късмет и остава за дълго време под контрола на Сталин и неговите идеолози. Трябва да разберем, че самият комунизъм и социализъм практически се превръщат в едно поле, в което цели народи играят ролята на опитни зайчета, докато социалният експеримент храни само 1% от най-великите идеолози, познати на света като най-опасните престъпници – облечените във власт.
Комунистите поемат контрола през 1947 г. и унгарският министър-председател и секретар е Матиас Ракоши – познат още като „Малкият Сталин“. Той е копието на Вълко Червенков, както и на много други новоназначени управници, които се надяват, че ще заемат достойна позиция и най-накрая ще имат свободата да управляват една цяла държава.
Мнозина от тях не са имали смелостта да мечтаят за такъв главозамайващ успех. И точно като своя съветски идол, Ракоши решава да въведе серия от жестоки икономически програми, разработва тежката индустриализация и колективизацията на земеделието. Дават се ниски заплати, цените се повишават и стандарта на живот се изравнява за всички.
Няма значение дали сте работили цял живот за жилището си и сте се опитвали да имате нещо хубаво, сега трябва да го споделите с поне още 2 семейства, най-често абсолютни търтеи. Създава се тайната унгарска политическа полиция, която носи името „Авос“. Твърди се, че там има около 50 хиляди мъже и жени, отговорни за мъченията, зловещи наказания и още много други. Стига се до там, че самите руснаци не са особено сигурни дали унгарците не са успели да изпреварят дори КГБ.
Личното пространство също се колективизира и започват наблюдения от класните стаи, до катедрите в университети, заводите и фермите, никой не е защитен.
Ако един фермер се оплаче, че не иска да предоставя своята продукция, веднага ще се сдобие със специално място, както и писателите, а да не говорим за комунистите, които изразяват позитивно мнение за Тито (той поне успява да се раздели със Сталин още през 40-те години, когато отказва да е част от Варшавския договор). Не е хубаво да се живее в Унгария в този период, а да не говорим за наказанията, които всеки критик получава.
Първата награда е пътуване до концентрационен трудов лагер в провинцията или директно в СССР. По-голямото наказание е обвързано за хора, които трябва да отидат на улица Андраси 60 за справка. Легендата разказва, че там се намира квартирата на полицията и никой повече не се вижда след разпита. Около 300 хиляди унгарци се арестуват почти всяка година. Ракоши сякаш се опитва да спечели квотата за най-голям тиранин в Европа.
За негово нещастие, ситуацията трябва да се промени веднага, след като самият Сталин умира през 1953 г. Лидерството също се променя, защото сега няма как да се копират ходовете на един душевно-болен човек, който продължава да вярва, че всички са се изправили срещу него и се опитват да го премахнат. Унгария за една вечер сменя образа на социализма и му рисува кървава усмивка, сега всичко трябва да бъде наред.
След 3 години Никита Хрушчов ще говори на 20-я партиен конгрес и ще премахне Сталин като абсолютен вожд на иначе толкова великия строй, отрича неговата политика, тактики и извращения. Някой трябва да го направи, но така или иначе е ясно, че делото на един психопат не може да бъде заличено или сметено под килима. И логично, останалите поклонници споделят същото мнение, макар и само години по-рано, те да се превръщат в същата мракобесна хунта, каквато е бил самият Сталин.
Опитайте се да си представите трагедията в лицето на Ракоши и останалите малки Сталинчета, които до този момент са очаквали, че ще получат златен медал по нарушаване на човешки права и заличаване на човешки ценности. Първата сцена от началото на края започва да се развива пред очите на унгарския лидер.
След 5 месеца при Ракоши ще пристигне Анастос Микоян, който ще съобщи, че политическата ситуация в страната не е розова. Има твърде много критици, още толкова противници и броят на желаещите да си отмъстят, продължава да расте в геометрична прогресия. Информацията не се харесва на дребния Сталин и очевидно трябва да има промени. Неговите собствени партийни съратници също го критикуват за стореното, а най-смешното е, че използват официалните канали на партията – вестници и радио.
На улицата също се изразяват топли чувства, все по-малко хора се страхуват от полицията или от наказанията. От тях вече няма какво да се вземе, мизерията е завладяла цяла Унгария и е очевидно, че ще се стигне до ескалация. Интелигенцията на страната, включваща писатели, студенти и най-различни учени, също решават, че е време за промени. Започват да правят различни кръгове – един от най-известните ще бъде този на Шандорф Петьофи, където има достатъчно лектори и хора с мнение, палещо пожара срещу Ракоши и неговите приближени.
Микоян прави най-логичното в този случай – търси начин да спаси кожата и като истински герой на новата социалистическа идеология, бърза да се оплаче на Хрушчов и централния комитет. И понеже няма как да признае, че е станал прекален светец и си е мислил, че има зловещата подкрепа, бърза да обвини американците за прокарване на пропаганда, феновете на Тито и пропагандата на Югославия, както и в най-малка степен, до ниво на най-ниско влияние – чистата омраза към лидера на Унгария.
Съветските експерти виждат най-разумното решение в този случай, Ракоши трябва да подаде оставка и след това да даде поста на Ерно Геро, който да смекчи тона и да наложи малко по-лека политика. Другият кандидат, който трябва да се върне, е Имре Наги. Последният е бил опозиция на Ракоши и не се е съгласявал с неговите мерки, заемал е позицията на министър на земеделието, има опи в Москва и знае как да налага комунизъм.
В този момент Наги трябва да бъде спасителят, но той самият иска да бъде нещо повече – завършеният злодей. Вечерта на 23 октомври прави огромна демонстрация и събира студенти и най-различни други привърженици, които бързат да окупират радио сградата на Будапеща. Същите искат радиото да обяви техните 16 искания в ефир.
Сред желанията са: Наги да стане министър-председател, да се проведат свободни избори, всички членове на СССР и окупационни сили да напуснат страната. Веднага пристигат въоръжени мъже – около 300 от тайната полиция. Студентите са задържани и арестувани. Осъзнавайки, че нищо няма да стане с демонстрация. За изненада, отнякъде се произвежда изстрел и дипломацията излита през прозореца.
Танкистите от 8-ма бригада на Унгария бързо пристигат на мястото, те са извикани от правителството, за да предотвратят хаоса. Вместо да помогнат на тайната полиция в разчистването на сградата, същите стоят в камионите си и гледат как се развива цялата картина.
В цяла Будапеща се събират протестиращи, които нямат никакво намерение да отстъпят. Никой не знае откъде са се въоръжили, но повечето идват със стари ловни пушки, взимат оръжие от ръцете на самите войници и твърдят, че бързо ще решат политическата криза. Не са малко и мераклиите, които отварят вратите на оръжейните заводи. В ранните часове на 24 октомври, демонстраторите вече са успели да превземат първите етажи на радиото, докато тайната полиция се намира на по-високите.
Бунтът, който отначало прилича на поредния рутинен ден, сега вече е придобил формите на една малка гражданска война и никой не иска да бъде на страната на полицаите. Оказва се, че когато смачкате хората и ги храните само със страх, крайният резултат може да удари в съвсем друга посока и този път става въпрос за нещо далеч по-свирепо и страшно.
И по средата на цялото шоу стои армията, която реално е създадена след войната и е съставена от хора от провинцията, които са изучени и тренирани в СССР. Повечето приемат самата идея на комунизма, но никога не са знаели, че трябва да бъдат бандитите и насилниците. Извикани са да решат проблема, но трудно приемат заповедите на своите началници, както и факта, че трябва да защитават хората, а те в този момент изглеждат по-прави и честни, отколкото се очаква.
Новините за въстанието ще се пренесат като проказа и в останалите региони на страната. В град Магяровар – намира се на границата с Австрия – започват да се събират демонстранти пред щаб квартирата на тайната полиция и настояват премахването на всички съветски символи от сградите. Полицаите не чакат покана и не се трогват, а веднага откриват огън и около 85 души загиват на място, като сред тях има жени и деца.
Протестиращите също приемат хвърлената ръкавици и този път са готови да леят кръв. В същия град е пристигнала армията, която наблюдава цялото клане. Малко след това излиза от бронираните машини, зарежда автоматите и не тръгва срещу цивилните, а срещу полицаите. Един от офицерите, който е дал командата за стрелба по мирното население, се опитва да избяга, но е настигнат и бит до смърт от разгневената тълпа. Никой не се опитва да го спаси, а и очевидно няма особено желание. Унгария ще бъде под контрола на местните и владетелите и малките феодали и поклонници на малкия Сталин, официално разбират, че са изправени пред истинска война.
Комитетът на партията разбира, че този път няма да се размине и първата работа ще бъде да назначи Наги за министър, както искат протестиращите. След неговото назначаване, партията веднага ще го инструктира да поиска помощ от СССР. Такава молба е стигнала дори до Юри Андропов, който се свързва с руския министър на отбраната – Георги Жуков. Преди дори да бъде дадена заповедта, съветски танкове са преминали границата в 2 часа сутринта на 24-ти октомври и вече се разгръщат в Будапеща.
Двете съветски механизирани бригади са 2-ра и 17-та, която общо има около 20 хиляди войника и около 600 танка и други бронирани техники. Около 700 войника и още 50 танка са включени на други локации в столицата. Надеждата е, че ще има някакво спиране на нервите и напрежението, но никой не дава инструкции на съветските войници относно правилата за нападение. Командирите нямат никаква представа какво следва и не получават команди. Никой не подозира какво точно са подготвили унгарците за новите си гости, защото нито един руснак не е знаел каква сеч се е разигравала няколко години. Боят се очертава да задмине дори сражения от Втората Световна война.
Унгарската армия продължава да стои и да наблюдава всичко от страничните линии, правителството е парализирано, а защитата на столицата изглежда като много отчая опит. Повечето руснаци знаят, че трябва да се разправят с банди, а не с протестиращи организирани хора с една много важна задача, да наврат всичко социалистическо точно там, откъдето се е пръкнало. Повечето унгарци са работници от заводите, студенти и дори войници, които напускат своите части, за да бъдат с хората.
Пристигат дори някои членове на тайната полиция, които осъзнават, че боят няма да им се размине, но поне могат да сменят отбора в правилното време. Млади и стари, мъже и жени, хора с една единствена позиция, започват да представляват своя народ. Професионалните войници започват да се концентрират в някои определени региони в Будапеща. За да е още по-забавно, жителите на града свалят табелите на улиците. В повечето сгради се трупат бойци, като в кино Корвин могат да се открият повече от 1200 души. Там ще се роди и най-голямата съпротива.
Лидер на киното е Джанос Мец – Джони Дървеният крак. Мъжът е изгубил крака си в инцидент преди няколко години, но е достатъчно висок и страховит. Същият обикаля улиците със своята пушка, носи бандаж с патрони и изглежда впечатляващо, следван от цяла орда последователи. Към него може да се добави и полковник Пал Малетер, който има на разположение танкова бригада. Полковникът няма да последва армията, а ще предостави своите машини и около 80 войника на протестиращите.
Битката за Будапеща е многоцветна. В някои райони няма никакви сражения и двете страни съжителстват нормално, унгарската съпротива постига мирни отношения със съветските войници, които вече са разбрали, че не е много разумно да се правят на герои. В други квартали се водят сериозния сражения. Украинските бригади, както и хората, които нямат руско потекло, официално отказват да изпълняват заповедите на руските капитани и застават на страната на съпротивата. Има и случаи, в които съветските войници също преминават на страната на съпротивата.
В много квартали тайната полиция е пристискана, сражава се геройски и когато няма повече патрони, излиза и се предава, за да бъде застреляна на място. Всяка следваща крепост пада и тактиката се повтаря отново и отново. Телата на някои полицейски офицери висват с главата надолу. Някои танкисти на СССР в паниката започват да стрелят по жилищни сгради, докато не ги събарят изцяло и не избиват стотици невинни хора. Повечето танкисти се надяват, че след като останат без муниции, могат да бъдат пощадени, но това не се случва.
В утрото на 25-ти октомври има сблъсък в парламента. Съветските танкове откриват огън по протестиращите на площада – 75 цивилни умират на място и стотици други са ранени. Ситуацията за новия министър Наги е много трудна. Той самият иска да направи една сериозна реформа, но междувременно трябва да не се смята за бунтовник, както и за унищожител на съветската система – в онзи момент я подкрепя.
Още в първия ден от неговото назначение ще поиска от протестиращите да оставят оръжието и да прекратят огъня, като той лично обещава, че ще спре настъплението на руснаците и ще се опита да реши проблема. Нито една от двете страни не приема тази покана. През следващите дни ситуацията не се променя. На 27 октомври се сформира ново правителство, изградено предимно от комунисти, но към тях има и Национална селска партия, както и други по-малки партии. От 1947 г. за първи път има разнообразие. На 28 октомври руските войници напускат Будапеща.
Кремъл също изпитва едно много високо напрежение. Микоян твърдял, че руските войници се борят предимно срещу банди. Самите войници се прибират и разказват съвсем различна картинка. Европейските столици осъждат намесата на руснаците в тази съпротива и посочват, че това е погазване на човешките права. Дори страни от третия свят ще бъдат критични. Мнозина искат да има намеса на ОН. Самият Варшавски договор има ясна точка, в която се изисква от всички страни да уважават границите и вътрешните работи на останалите страни. Наги настоява премахването на чуждите армии, за да може да възстанови реда. Хрушчов не е много очарован, но накрая е принуден да направи това.
В края на месеца ще има мир в Будапеща от няколко седмици. Съветските войници се оттеглят. Има глътка въздух и надежда, че всичко ще се възстанови. Гостите са били добре напердашени, а колективното усещане, че Унгария е свободна, започва да се забелязва навсякъде. За Наги е само време за стабилизация и намиране на решение. Започват срещи с най-различни представители и революционни комитети. Създава се специален революционен комитет за защита на нацията, който да централизира дейностите на министерството на отбраната. Негов директор е генерал Бела Кирали и неговата първа задача е да премахне онези, които имат двойни симпатии и изпълняват други задачи. Кирали дори успява да върне старите рангове и името на армията си, както и основните символи.
Сред разжалваните е генерал Лахос Тот. Същият има последен коз в ръкава. Кирали дава заповед за контриране на Тот, но в суматохата ще се роди една нова катастрофа.
На 30 октомври в-к Правда официално заявява, че правителството на СССР ще говори с правителството на Унгария и други участници във Варшавския договор. Кирали получава информация, че руснаците са готови да си тръгват и се събират на жп станциите в различни точки на страната. Изненадата обаче идва с други данни – руски войници пресичат границите на Украйна и Румъния и са започнали да превземат летищата на ВВС на Унгария. Юри Андропов просто обявява, че новите сили заменят старите от командването и са готови да се борят. На 3 ноември около 15 дивизии с нови Т-54 танкове преминават границата на Унгария и сформират специален защитен кръг около Будапеща.
Причините за трагедията се, че на 27 октомври именно американския секретар Джон Фостър Дулс ще предложи икономическа помощ на страните в Източна Европа и няма да гледа техните правителства или принадлежност. За СССР това е обида и опит на Вашингтон да се възползва от възникналата криза в Източния блок. Веднага тръгва новата версия, че бунтът в Унгария е дело на западните сили и така кошмарът продължава.
Страхът, че тази болест ще зарази веднага и Румъния, официално принуждава северната ни съседка да затвори всички граници с Унгария. Страховете се повишават и в Чехословакия, както и в Източна Германия. Комунистическите лидери на другите страни се опитват да намерят начин да кажат, че не са като Унгария и го правят бързо.
На 31 октомври Тилду се среща с Микоян и Суслов и предлага изтеглянето на Унгария от Варшавския договор и дори иска да има неутралитет, както е Югославия. В последните минути от кабинета на Наги става ясно, че страната наистина иска да стане неутрална и да не се намесва по никакъв начин в цялата сага на СССР. И точно това подчертава ясно факта, че неутралното е спуснато само по нареждане на СССР. Хрушчов ще разказва, че Будапеща е била като пирон в главата му и не е можел нито да спи, нито да намери решение, което да не включва цяла инвазия на страната. Наги трябва да остане в неведение за всичко случващо се. На 1 ноември неговият кабинет и военните съветници започват да говорят за повишаващите се съветски формации. Посланик Андропов е извикан за обяснение и думите му се подбират много внимателно.
Кадар е извикан за тайни преговори, особено след като вижда какво предстои на Унгария. Той преминава границата на Румъния и официално създава ново правителство, което трябва да отговаря на съветските искания. Руснаците отново започват настъпление и то с пълна сила, като този път нямат никаква съпротива. 8-ма армия е изпратена в източния град Дебречен. 32-ра армия е изпратена на запад и покрива други ключови точки. По думите на Кремъл, това е двойна мисия, в която се защитава Унгария и и границата с НАТО.
Напрежението се повишава за пореден път и пак Наги иска да се намери мирно решение. ОН не трябва да се намесва и СССР трябва да останат щастливи. Преди да се стигне до намеса в Унгария, Близкия изток измества фокуса, когато Израел извършва поредното нападение и се разгръща около Суецкия канал с египтяните.
На 3 ноември унгарска делегация, водена от генерал Малетер се среща със съветската и генерал Малинин. Унгария вярва, че най-накрая е стигнала до окончателното решение и на 15 януари 1957 г. армията ще напусне. Унгария се задължава да подслони съветските войници и да върне всички съветски мемориали. В 10 часа на същата дата ще трябва да се подпише и споразумението.
Наги разбира и за създаването на новото правителство от Кадар. В 5 часа сутринта на 4-ти ноември, същият човек официално говори по радиото и заявява, че има правителство на Унгарските революционери, работници и селяни. Наги е обявен за слаб и трябва да се замени. Отново е обвинен в сътрудничество с фашизма и контра-революцията. Кадар обещава да възстанови реда в столицата.
Наги ще търси помощ от КГБ и делегацията в Токол и осъзнава, че комуникацията му е ограничена. Генерал Иван Серов нахлува в заседанието и арестува всички унгарски представители. На 4 ноември започва обстрела на Будапеща. Руснаците удрят всички ключови точки на града и неутрализират всички бунтовници.
Кирали настоява да се обяви война на Русия и унгарската армия да отвърне на удара. Руският посланик е в офиса на Наги и звънял в Москва с надеждата, че всичко ще е наред. Малко по-късно Наги отново ще излезе в радио ефир и ще отрече демократичното правителство – никой повече няма да го чуе.
До вечерта на 4-ти ноември специалните сили на СССР са окупирали най-важните стратегически точки в Будапеща. Унгарците нямат избор и се предават, някои почти се разминават със смъртната си присъда.
Мнозина се надяват, че ще дойдат американците да ги спасяват, но това не се случва. Вашингтон насочва вниманието си към Суецката криза и Унгария е предадена и буквално покорена. Никой не записва броя на жертвите, но не са малко хората, които се борят със зъби и нокти срещу съветската власт.
Повече от 200 хиляди души успяват да избягат на запад и никога не се връщат в Унгария, останалите поддръжници са избити и преследвани от закона. Наги отива в посолството в Югославия, където се крие и получава обещание от Кадар, че ще бъде свободен с имунитет. Веднага след напускането на посолството, същият човек е арестуван и хвърлен в затвора, по-късно е екзекутиран. Генерал Малетер следва същата съдба на същия ден. Избити са около 2500 унгарци и около 700 съветски войници.
