Една от по-често използваните тропи, когато филм или телевизионно предаване иска да опише колко необичаен е даден герой, е да се обясни, че той яде зърнената си закуска с някаква нехарактерна течност – портокалов сок, вода, кафе, може би и алкохол. И това лесно илюстрира извънредна ексцентричност, защото всеки знае, че в този вид сутрешно блюдо се сипва само и единствено мляко. Без никакви изключения. Млякото може да е най-много топло и това е!
Но дали всъщност то е всеприетият избор за зърнените закуски, защото е най-добрият, или поради някаква друга причина? Какво й е на водата, например?
Джеймс Калеб Джаксън
В средата на 19 век американците закусват обилно с бекон, яйца, месо и други подобни елементи, взети от класическата английска закуска. Мнозина обаче се оплакват от стомашно-чревни разстройства – състояние, което здравните експерти (много от тях самопровъзгласени) започват да наричат диспепсия. Смята се, че това неясно дефинирано заболяване идва в резултат от консумирането именно на обилни ястия сутрин и така се появява идеята, че закуската трябва да бъде по-лека и по-здравословна, съставена от прости и лесно смилаеми храни.
Един от застъпниците на тази идея е Джеймс Калеб Джаксън, вегетарианец, който ръководи санаториум в Дансвил, Ню Йорк, наречен Дом на склона на хълма. По това време санаториумите за здраве се смятат за място за почивка и начин за възприемане на по-здравословни навици за хранене и упражнения. Джаксън е последовател на преподобния Силвестър Греъм, изобретател на популярна марка крекери и човек, който вярва, че те могат да помогнат за ограничаване на сексуалния апетит, който, видите ли, бушува сред месоядното население. През 1870 г. Джаксън пуска на пазара продукт, който нарича гранула (granula) – изпечено брашно, което се натрошава и се пече втори път. Тези малките камъчета брашно са засищащи – и представляват първата зърнена закуска на пазара.
Има известен дебат дали Джаксън или майка му, Лукреция, всъщност е измислил гранулата – в бюлетините на сина си от 1867 г. Лукреция публикува рецепти за същото нещо. Но който и от семейството да го е измислил, няма значение; това, което има, е проблем: при ядене сухата гранулата се усеща като шкурка в гърлото. Вероятно затова в един бюлетин Лукреция казва, че зърнените храни трябва да се поливат с мляко или топла вода. Има разкази, според които потребителите я накисват в мляко за цяла нощ, за да я направят приятна за приемане. Някой хора я наричат „пшенични камъни“.
Гранулата има последователи още в началото, но едва когато един друг собственик на санаториум на име Джон Харви Келог имитира рецептата, тя наистина става популярна. Келог, който притежаваше санаториума Батъл Крийк в (представете си) град Батъл Крийк, Мичиган, предлага гранула заради предполагаемите й ползи за здравето, но я нарича гранола, за да избегне правни пререкания с Джаксън. До 1889 г. Келог вече продава два тона гранола на седмица. До 1903 г. повече от 100 зърнени компании работят от Батъл Крийк. Келог, разбира се, става известен със своите много по-привлекателни корн флейкс (които изобретява, защото смята, че ще спрат желанието на хората да мастурбират...).
* * *
Дори когато зърнените закуски стават по-смилаеми и по-меки, традицията да се ядат с мляко никога не напуска общественото съзнание. То е идеалният начин да се добави влага към сухата храна, без да се превръща в супа или мокра каша. Освен това, млякото също е синоним на здраве и е пълно с витамини и калций. Във вестникарска реклама от 1922 г. пише, че: „Със студено мляко и вкусни пресни плодове Kellogg’s са изключително възхитителни, хрупкави и апетитни.“
Едно научно изследване, публикувано в Journal of Food Science през 2011 г., дори установява, че мазнината в млякото се прикрепя към повърхността на зърнената закуска, като така не позволява влагата да проникне и хрупкавостта й се запазва за по-дълго време, отколкото ако са яде с вода.
Разбира се, млякото вече не е необходимо за омекотяване на бучките, които Лукреция и Джон Джаксън продават. Но от културна гледна точка все още сме предразположени да ползваме млякото. Ако Лукреция се беше застъпила за кафе, портокалов сок или нещо друго, нещата можеше да се развият по друг начин.