Малко след падането на Нацистка Германия през 1945 г. съюзническото военно разузнаване открива контейнер със секретни файлове в градината на един от големите немски дипломати. В едната част има микрофилми, които съдържат документи за застрелването на съветски военнопленник от SS близо до концентрационния лагер Саченхаузен на 14 април 1943 г. Жертвата е 36-годишен артилерийски лейтенант от Червената армия на име Яков Джугашвили.
Няма нищо особено около смъртта на един съветски войник в концентрационен лагер. Избитите са много повече, а и още по време на първите 12 месеца на кампанията в СССР ще открием, че Адолф Хитлер е успял да унищожи около 2.8 милиона войници в плен, като просто ги оставя без храна, да умират на открито от болести и изтощение. Доклад от такъв ранг трябва да подсказва че Яков не е просто обикновен затворник, той е най-големият син на Йосиф Джугашвили, който към онзи момент е известен с името Йосиф Сталин.
С информацията, че Германия е успяла да вземе толкова важен пленник, изисква от Хайнрих Химлер да изпрати своя рапорт на външния министър Рибентроп. На 22 април 1943 г. се твърди, че синът на Сталин е умрял, докато се опитва да избяга. Рибентроп разумно не разкрива новините пред немската преса, че въпросният човек е бил убит. Историците вярват и до днес, че ако никой не е запазил данните от последните няколко дни, то съдбата на Яков може и никога да не е разкрита. Веднъж след като попадат в ръцете на съюзниците, информацията е изпратена в Лондон, за да се направи изследване и проверка на достоверността.
Никъде няма никаква информация относно съдбата на най-големия син на Сталин. За него се знае, че е роден през март 1907 г. от първата съпруга Екатерина. Тя се разболява от туберкулоза само няколко месеца след това, а Сталин започва да се изкачва по ранговете, докато Яков е поверен на леля в Грузия. Бащата и снът се срещат няколко пъти, като последният е близо 4 години след Октомврийската революция през 1917 г.
Младежът се нарежда до него на 14-годишна възраст и не говори много руски. Това кара Сталин да го нарича слаб и недостоен за политика, както и за привличането на някакво уважение. След като разбира, че не става за нищо, Яков се опитва да се самоубие с пистолет, някои твърдят, че причината е била неуспешна любовна история, други смятат, че животът при татко Йосиф не е бил толкова красив. Дори и след този успех, Сталин няма да приключи своите подигравки, дори ще ги надгради:
„Виждате ли, той дори не може да се застреля!“
За щастие има и добри времена, когато Сталин се жени за втори път, този път избира надежда Алилуева. Семейството живее малко странно, особено след като мащехата е само с 6 години по-възрастна от него и прилича повече на сестра, отколкото на мащеха. През ноември 1932 г. тя се самоубива – очевидно знае как да се справи с това задание. Някои твърдят, че е извършила това от мъка и отчаяние, след като е видяла какво е направил с руснаците, друга версия е, че тя самата се чувствала отвратена от Сталин като личност, следователно решила, че повече няма нужда да живее с него.
След смъртта ѝ, Яков изгубил последния важен съюзник в кръга на баща си. Успява да избяга от тормоза на Сталин за няколко години и се записва в Червената армия. Решението му ще има много тежки последствия. След началото на войната на 22 юни 1941 г. ще открием, че неговият артилерийски отряд е прегазен, а оцелелите се озовават в плен. След установяване на идентичността на Яков, неговите врагове побързали да съобщят на света, че това се е случило. Въпреки големите опити на германците, Яков никога не отрича режима на баща си.
През 1943 г. Яков е предложен за размяна с маршал Фредрик Паулус, който е заловен в Сталинград. Сталин отхвърля офертата и заявява, че няма да замени лейтенант за маршал – синът му не е редник, както е известна историята. По това време Яков се намира в лагер близо до Берлин, там се държат специалните затворници, които винаги се стремят да избягат. Синът говори с друг известен съветски офицер на име Василий Кокодин – племенник на външния министър Вячеслав Молотов, който е заловен с 4-ма британски войника.
За разлика от килиите на всички останали, Яков живее в особен лукс. SS докладът за екзекуцията му ще бъде посрещнат от много противоречия сред останалите затворници. Не са малко и тези затворници, които просто не го харесват – причината е, че за разлика от всички останали затворници, младият Сталин просто не спазвал никакви правила и дори нарочно ги нарушавал. Преди свечеряване на 14 април 1943 г. е изведен от килията си, близо до оградата, по която тече ток. Надзирателите му казват да спре, но Яков отказва и тогава откриват огън. По думите на надзирателите, записани в рапорта, този човек просто е искал да се самоубие.
Американците чакат потвърждение и превеждане на целия немски доклад, който са дискутирали с немски дипломати. Конференцията между Сталин, Чърчил и Трюман в Постдам през юли 1945 г. изглежда като перфектна възможност за дискутиране и съобщаване на фактите. Малко след разкриването на целия документ, Външното министерство на САЩ отказва изобщо да повдига темата, особено след като се смята, че Сталин няма да се чувства по-добре, когато разбира каква е съдбата на сина му.
Досието е затворено и остава в тайна за няколко десетилетия. Сталин не се интересува много от факта как е умрял сина му. През 1951 г. излиза информация, че руски агенти обикалят Германия и разследват изчезването на Яков, някои дори предлагат парична информация от 1 милион рубли, ако могат да посочат къде е тялото. Никой повече не разкрива какво се случва след това и дали изобщо има човек, който да разкаже на Сталин какво се е случило.
Диктаторът умира през март 1953 г. и най-вероятно не е разбрал какво се случва с неговия първороден син. Малцина изобщо се интересуват и като цяло не обръщат внимание на загубата. Сталин не говори за него и това е достатъчно ясен факт, че най-вероятно не е искал да показва слабост.