България през погледа на Times от 1925 г.
Ако някога сте обръщали внимание на популярната социалистическа кореспонденция, в която се твърди, че България е изостанала и недоразвита страна, която не може и няма как да оцелее без съветската намеса, нека обърнем внимание на една интересна притурка на списание Times, което посочва развитието на страната ни от 1925 г. Странно е, че лесно можем да видим дори реклами на Италианско-Българска търговска банка с капитал от 24 милиона лева, присъствие на реклама на Кредитбанк с офис в София, Франко-Белгийска банка в България с капитал от 50 милиона лева и още много други.
Не е трудно да обърнем внимание и на реклами за различни бизнеси, включително и индустрията с розово масло. Нека не забравяме, че до днес в Казанлък може да посетите музея и също така да видите уникални кадри, както за приходи и разходи, така и за иновации в индустрията. Меломаните могат да открият и още един интересен елемент – оригинална цигулка „Guarneri“, която е била завещана на общината. Точно на такива цигулки е свирил Николо Паганини, като напомняме, че същите вече са уникални и безценни за историята на музиката, както и за България.
Описанието на западната медия за България през 1925 г. е впечатляващо и очевидно не сме се нуждаели от Болшевишка революция, за да се опитваме да спечелим някакво внимание или да трупаме иновации. България, пише изданието, е страна, която може да се похвали с мащабни размери и ресурси, които не просто задоволяват нейното население, но автоматично доставят и още по-специални и интригуващи възможности. Позицията на България е практически мост между Европа и Азия, но понякога може да се превърне и в Бариера. По време на Първата Световна война е мост за Германия и бариера за Великобритания.
Въпреки репарациите от милиони златни франкове, страната се възстановява и продължава да прогресира стабилно напред. Борис III поема трона на 24-годишна възраст и пред английските медии успява да се докаже като човек, който може успешно да издърпа страната напред и също така да спечели сърцето на своя народ. Страната преминава от аграрен към буржоазен преход, а всички оценяват качествата му на владетел, който никога не се отделя от своите министри и се стреми да намери правилната посока. Хобито на Борис III е шофирането и за разлика от баща си, той познава много добре територията на страната, като предпочита да шофира сам. Определя се като експерт в механиката.
Дворецът във Врана показва и другата голяма страст – ботаниката. Именно там ще се открият най-различни редки и красиви растения. Що се отнася до възпитанието и методиката на Борис III, той има една особена дарба – кара гостите си да се отпуснат. България през 1925 г. представя интересна идея. Правителствата се сменят особено бързо, но по-високата оценка и стойност се предоставя само на един човек, който демонстрира трудолюбие, изправяне смело пред всяка опасност и предизвикателство, както и демонстрация на интелект – царят.
В този брой откриваме и присъствието на диктатора в лицето на Александър Стамболийски, който ръководи аграрната партия със строга дисциплина. Неговата политика има успехи, но печели и огромно количество врагове в лицето на буржоазията. Външната политика на Стамболов показва, че белогвардейците и руските бежанци, които пристигат в България, няма да бъдат преследвани, но отношенията със Съветска Русия просто спират.
Интересно е мнението на сър Едуард Бойл, който посещава България и разказва впечатления. Започва със златните куполи на катедралата „Александър Невски“, което е първото нещо, което един гост на града може да види, преди да зърне всичко останало. Сър Бойл посочва, че въпреки красотата и развитието на града, България има своите заплахи и врагове. Един такъв е именно болшевизмът, който заплашва не само България, но и съседните страни. Всички искат да постигнат някакво споразумение с Румъния и да си върнат Добруджа, което обаче не става за един ден, но политиците правят най-различни опити. Английският гост не пропуска да отбележи и македонския въпрос, който по това време остава отворена рана, както и до днес, поне до някаква степен.
Тогава се говори за близо 350 хиляди българи, които живеят на територията на Македония и търсят начин да стигнат до България или поне да запазят своята идентичност. Повечето бежанци от Македония бързат да се сдобият със скромни жилища в покрайнините на града. Макар и градската опера да изгаря, хората бързат да я възстановят.
Впечатленията на английския турист показват, че България и българите не са точно романтичните хора на Балканите. От друга страна ще видим, че когато дойде време за почитане и прекланяне към патроните на страната, то мнението за българите може да се промени бързо – изключително бързо.
Само няколко дена след разходки, гостът попада на фестивала за честване на Иван Рилски – патронът на училищата, а улиците на столицата се изпълват с процесии от добре облечени момчета и момичета на всякакви възрасти, които тръгват от всички точки на града и се събират пред катедралата. Макар и славата за романтизъм да липсва, не е особено трудно да се види, споделя самият английски лорд, че това носи някакво по-сладко усещане.
След смъртта на Иван Вазов, тялото му се полага в градината на катедралата, а когато се смрачи, хората могат да видят единствената мъждукаща светлина, която им напомня, че тук лежи един от големите творци на страната. Това показва, че имената в историята не се забравят толкова лесно. Каравелов лежи там, където хиляди минават всеки ден. Екзарх Йосиф – борецът в най-различни битки за честта на България, практически има място в стлицата и в Рилския манастир.
Един от големите градове, който просперира благодарение на тютюневата търговия, е Пловдив. Освен добрите възможности, гостът обръща внимание на Пловдив, който реално се основава на брега на Марица и започва да се радва на абсурдните планини около него. За съжаление има моменти на криза, причинени от множеството бежанци, които успяват да променят пазара на имотите, като мнозина са готови да споделят една къща с поне още 1-2 семейства. Във Варна се наблюдава искрената болка по загубата на Добруджа, бежанската вълна не е изненада за никого, но варненци искат да видят по-доброто време и се надяват, че то ще дойде по-скоро.
За изненада на английския лорд, макар и България да е последната страна, която да се отърве от Османското владичество, не е трудно да забележим, че същата бързо се заема с културното си развитие. Например ще забележим, че повечето английски гости, още през XIX век са изумени от броя на училищата в страната. Американците отварят колежа Робърт през 1864 г. и това ще стане учебното заведение с най-много кандидати от всички други. За 14 години ще се наложи дори самият декан д-р Джордж Уашбърн да заяви, че неговите студенти демонстрират борбеност и напредък в науката.
Нещо още по-интересно е, че английското училище в Константинопол се радва на същата заетост, докато трите американски училища в България са се превърнали в едни от най-посещаваните, помогнали за развитието на английската литература и език. В настоящия момент (1925 г.) ще открием, че София е единствената страна, която може да се похвали с английско училище в цяла Източна Европа. Английският език е въведен в университетите още през 1906 г. Гостите се изненадват, че Шекспир е познат на мнозина образовани българи и не е трудно дори да се води разговор на английски език. Венецианският търговец е пиеса, която може да бъде открита в програмата на театрите от 1870 г.
Всеки един журналист посочва една и съща беда – броят на бежанците, които пристигат в България е минимум 400 хиляди души. Те идват от Сърбия, Гърция, Македония, Тракия и Добруджа, както и от Русия и Армения.
Журналистите от Times не спират да се изумяват и на един от най-богатите ресурси в страната – минералните води. Те посочват, че най-ниската температура на минерален извор е този при Брезник през пролетта, когато живакът достига до 19 градуса по Целзий, а този в Сапарево достига до 86 градуса по Целзий. Англичани и американци са изненадани от факта, че различни санаториуми и почивни станции се отварят, при това в много трудни времена. А това само ни връща на предната част, когато ясно се посочва, че въпреки трусовете от Първата Световна война, България продължава да се развива и търси най-различни варианти за просперитет.
