Ранните опити за самоуправляващи се автомобили
Скоро ще живеем в свят, в който самоуправляващите се коли от Tesla и други автомобилни производители ще ни транспортират от една дестинация до друга, докато просто си седим в купето и бездействаме. Въпреки че този мечтан сценарий изглежда като да е започнал през последните години, инженери от различни страни всъщност се опитват да създадат автономни автомобили още от началото на 20 век.
Сега ще разгледаме някои очарователни опита да ни изкарат от мястото на водача.
Огнена птица от титан
Firebird II от General Motors – смятана за първата кола, конструирана изцяло от титан – прави фурор през 1956 г., когато автомобилният производител казва, че тя може сама да се управлява чрез електронна лента, разположена под пътя. Воланът дори се прибира, когато автопилотът е включен, а движението на автомобила ще бъде съблюдавано от кули за контрол на трафика, подобни на тези от авиационната индустрия. GM предвижда и гласово активирани функции и вграждането на екрани в таблото. Цялото това технологично усилие се представя на демонстрация в Принстън, Ню Джърси, през 1960 г… но не продължава по-нататък. Имаме обаче видео.
Тестът в Небраска
През 1957 г. е проведен експеримент на магистрала 77 в САЩ близо до разклонението за Небраска до град Линкълн. Той включва автомобил Chevrolet, който е насочван от телени намотки, разположени под асфалта. Пътният инженер Леланд Ханкок изобретява метода и привлича производителя на електроника RCA да помогне в опитите му да автоматизира превозните средства. Проектът е вдъхновен отчасти от концепция от Световния панаир от 1939 г. за бъдеще без шофьори, предвидено от индустриалеца Норман Бел Гедес. По време на демонстрацията представител на RCA използва намотки на бронята на автомобила, за да комуникира с тези под пътя. За да се докаже, че колата е насочвана от намотките и радиосигнали, предното й стъкло е затъмнено. Ханкок вярва, че този метод за управление без шофьор е съвсем универсално приложим, но разходите и усилията за полагане на насочващия проводник под пътя се оказват непреодолима пречка.
Пригответе се за Аеромобилът
През 1961 г. Popular Science написва профил на Уилям Бертелсен – лекар, който се занимава и с инженерство и разработва превозно средство на въздушна възглавница. Неговият аеромобил се плъзга по „въздушни пътища“, а не по магистрали, и може да се движи със стотици километри в час, докато шофьорът си почива и чете вестник. Бертелсен всъщност построява аеромобил, наречен Aeromobile 35B, който използва въздушен поток надолу, а не навътре, за да се задвижи, което позволява по-добро управление. Високоскоростна утопия, която Бертелсен си представя, обаче никога не се материализира. Инженерите във Великобритания са далеч по-напред от Съединените щати в областта на корабите на въздушна възглавница, което свежда до минимум американския интерес към тези превозни средства.
Pontiac Trans Sport от 1990 г.
Линейката на бъдещето
През 1989 г. изследователи от университета Карнеги Мелън се движат из кампуса, използвайки ALVINN или автономно сухопътно превозно средство в невронна мрежа (Autonomous Land Vehicle In a Neural Network). Компютърно задвижваното превозно средство, бивша армейска линейка, има процесор с размерите на хладилник и използва 5000-ватов генератор за захранване. По същество колата може да се движи с помощта на информацията, съхранена в нейната мрежа, вместо да разчита на предварително заложени сигнални апарати в пътя. Тази кола се смята за предшественик на мрежите на самоуправляващите се превозни средства, които се използват днес. През 1995 г. групата изминава с Pontiac Trans Sport от 1990 г. 5000 километра из страната съвсем автономно, като човек натиска само спирачките и ръчната газ.
Кола с очи
През 1994 г. германският инженер Ернст Дикманс сбъдва мечтата си за самоуправляваща се кола, когато успява да постави две лимузини Mercedes 500 SEL на обществен път в Париж, Франция, без човешка намеса. Автомобилите имат бордова компютърна система, която контролира колелата, газта и спирачките. Работата на Дикманс започва още през 1986 г., когато той оборудва ван Mercedes с компютър и камери, което му позволява да получава информация относно маркировката на пътното платно. Работата завършва с тест драйв в действителен трафик, с шофьори, които да поемат волана, ако е необходимо. Въпреки че работата на инженера предвижда голяма част от елементите за наблюдение на днешните модерни самоуправляващи се автомобили, неговите поддръжници искат по-незабавни резултати и в крайна сметка оттеглят финансирането, след като не ги получават.
