Яжте тази риба, за да спасите природата
Ако искате да спасите света, тогава задължително трябва да се храните с шарани. При това не с всеки възможен вид, а с азиатски шаран. Същият може да се открие в реки като Къмбърленд, които са известни с богата популация на риба. Именно там азиатският шаран печели най-много внимание, защото може да се развива с размножава бързо, няма почти никаква конкуренция и често може да се храни с някои от основните видове, отговорни за еко системата.
Ейми Янг израства в Китай и забелязва, че никой не се храни с тази риба, макар и популацията ѝ да се повишава бързо. Нещо още по-важно е, че американците могат да поръчат такава риба, но никога не я ловят. Причината за липсата на популярност е, че никой дори няма представа как може да се консумира. Азиатският шаран е особено блюдо в Китай и с малко повече познания ще събере аплодисментите за готвача. Ейми поддържа своя Instagram акаунт и демонстрира най-различни азиатски вариации на рибата.
Този вид се размножава и не е интересен на рибарите, докато други страдат и се редуцират значително. Цяло движение от американски учени, както и рибари посочват, че видът в прекомерно голяма популация може да се смята за вредител в еко системата и след като липсват други хищници. Нещо интересно е, че ако рибар улови такава риба, бърза да я хвърли. Шаранът е сладководна риба и обитава южните щати на Америка. Повечето еколози ги докарват изкуствено с идеята, че ще почистят малки езера и поточета. Това е било зеленото предложение на еколозите, а алтернативата да се използват химикали не е била чак толкова добре приета. Никой не е очаквал, че ще създадат собствена еко система, докато не идват няколко наводнения и шараните се разпространяват в по-големите водоеми.
Азиатският шаран е известен с това, че може да се адаптира в почти всяка една среда и е достатъчно издръжлив. Унищожаването на другите обитатели ще привлече вниманието и на екологът Кевин Айрънс, който през 2010 г. е нает от щата Илинойс да направи програма за борба с тях. Необходимо е цяло десетилетие на рибата да стигне по речните пътища до Илинойс, но в един момент се превръща в напаст и променя екологичният баланс. Шаранът се храни най-често с планктон, което пречи на останалите риби да се хранят и вече някои видове изчезват. Движението им трябва да се ограничи, за да е сигурно, че няма да достигнат до по-големи водоеми, където могат да заличат цяла еко система.
И заплахата се забелязва, след като в Илинойс поставят различни бентове и мрежи, с които да спрат разпространението им. Проблемът е, че дори мрежите с електричество не могат да гарантират сигурност, достатъчно е няколко риби да преминат и да започнат да се размножават. Азиатският шаран успява да стигне до езерото Калумет, което е на близо 12 километра от езерото Мичигън. Добър вариант е, ако хората започнат да ги ловят и консумират. Изискването към този обитател е, че се готви малко по-сложно, а и много хора смятат, че азиатската риба ще има други изисквания. Освен това не трябва да забравяме, че не е най-очарователната риба за консумация. Правят се най-различни опити да се ребрандира и опише като риба тон от Кентъки, но хората не го одобряват.
През 2018 г. започва партньорство с други екологични организации, които да се опитат да обяснят какви са ползите от това животно. Извиква се и компанията SPAN, която да започне да прав по-интересно лого и да създаде дори бранд за решаване на рибния казус. Най-накрая дори се предлагат на различни панаири като рибно такос и макар за деня да се очаква максимум от 3000 порции, някои готвачи споделят, че числото е минало 9000 души. След това се минава и покрай ресторантьорите, като екологичните компании започват дори да показват и обучават готвачите да приготвят храната.
От 2015 г. някои ресторанти използват и още една добра стратегия – „От реката до чинията“. Все пак повечето езера имат в изобилие този вид и дори не се налага храната да се замразява, достатъчно е просто да се рекламира добре. Хората нямат нищо против да консумират свежа храна и ресторантите в близост до водоемите печелят.
По думите на шеф Фелипе Парола, тази риба ще е в менютата през следващите 13 години и е автор ни книга с рецепти за шарана. Проблемите на азиатската риба са, че не може да се фелитира лесно и има доста сложна костна структура. Повечето американски са свикнали с риба без кости и сега не могат да приемат, че ще трябва да внимават, докато се хранят. Някои се оплакват от размера на филето, но стигнели се до тигана, този вид е приказка за термична обработка.
През последната година в централен Илинойс има търговци, които твърдят, че са продали около милион килограми и изобщо не се притесняват от разпространението ѝ. След като някои рибари са в бизнеса около 20-30 години, сега просто трябва да хвърлят мрежата и да съберат шарана, дори не се изисква някакво усилие, само няколко мили навътре във водоема са достатъчни, за да се събере достатъчно плячка.
Еколози като Даниел Симберлоф са малко скептични около идеята да се избива рибата и да се популяризира чак толкова. Проблемът е, че ако рибари, ресторантьори и клиенти, започнат да ориентират своите вкусови предпочитания към шарана, той никога няма да изчезне и най-вероятно може да започне да се развъжда, което веднага ще доведе до следващата голяма катастрофа. На този етап никой няма право да развъжда азиатската порода, а само да я лови от дивото, но в един момент ще се стигне и до следващият проблем, тя ще се редуцира значително и дори може да изчезне.
Той е скептичен, че в момента е трудно дори да се говори за евентуален успех при по-висока консумация, особено с бурния размножителен период. Най-важното в този случай е, че човек може да забележи как наистина се променя цялата ситуация. Добрата новина е, че рибарите могат да са доволни, че предоставят втората най-здравословна и добра риба за консумация. Азиатският шаран се смята за супер храна и доставя редица витамини и полезни вещества. И най-важното е, че когато се поръчва, еко системата може да запази някакъв баланс.
