Червена бюлетина: 10 удивителни факта за Интерпол

Интерпол често се споменава в шпионски трилъри, най-вече когато преследването стане международно – когато местните правоприлагащи органи се нуждаят от глобална помощ, те се обаждат на Международната организация на криминалната полиция (на английски: International Criminal Police Organization, INTERPOL).

Но какво точно е Интерпол? Какво може да прави? Какво не може да прави? И може ли наистина да свърже полицейски сили от цял свят?

За да не бъде тази организация сенчеста, колкото организациите, срещу които се бори – ето повече факти за нея.

Карта на страните членки на Интерпол, 2018 г.; синьо: членове, червено: нечленове

Интерпол започва с „12 желания“

Семената са засадени за първи път още през 1914 г., когато полицейски сили от цял свят се събират в Монако за първия Международен конгрес на криминалната полиция по покана на принц Алберт от Монако, който иска да получи съвети как най-добре да се справи с крадците в неговите казина. Така представители от 24 държави се събират и започват да обменят информация – не само за проблемите на принца, но и за нещо, което те наричат „12 желания“ за бъдещо сътрудничество в правоприлагането. Сред тези желания са:

• полицейските управления да могат да се свързват директно помежду си
• използване на безплатни форми на комуникация
• общ език
• достъп до обучение
• достъп до ресурси за идентифициране на престъпници с пръстови отпечатъци
• достъп до централизирани архиви и документи
• провеждане на бързи и ефективни политики за екстрадиция; и други.

Много от тези желания са изпълнени, когато Международната криминална полицейска комисия се сформира след Първата световна война, през 1923 г. във Виена от президента на виенската полиция Йоханес Шобер. В нея участват 16 държави – брой, който днес е 195 държави. Тази Международна полиция променя името си на Интерпол през 1956 г.

Служителите искат да използват есперантото като универсален език

Най-големият проблем пред една такава глобална полицейска мрежа е, разбира се, комуникацията. С множеството държави идват множество езици и съответно забавяне при изпращането на спешни съобщения. Когато Интерпол е планиран за първи път през 1914 г., френският е избран за основен език, но организаторите също вярват, че есперанто може да бъде алтернатива в бъдеще. То е създадено през 1887 г. от Людвик Заменхоф с надеждата да донесе на света общ начин за общуване.

Есперантото обаче не успява да се наложи нито като универсален втори език, нито като предпочитан за Интерпол. По-късно агенцията приема испанския (1955) и арабския (1999) в допълнение към френския и английския.

Втората световна война за кратко слага край на Интерпол

През 1938 г. нацистите успяват да свалят президента на Международната криминална полицейска комисия Майкъл Скубл, което кара повечето страни да се оттеглят от участие. Организацията се премества в Берлин през 1942 г. Повечето от записите на агенцията впоследствие са унищожени, а нацистите използват ресурсите й за собствените си злонамерени цели.

След войната Белгия изиграва важна роля за съживяването на агенцията, а централата й се мести от Берлин в Париж.

Организацията се ръководи от Национални полицейски центрове

Интерпол не е точно мрежа от всяка правоприлагаща служба в страните. Тя е мрежа от специално създадени Национални полицейски центрове във всяка страна – и когато една държава се нуждае от данни, отнасящи се до друга, тя се обръща към съответния център. Те могат да споделят данни и да искат помощ за престъпления с международен обхват.

По същество Интерпол е като интернет, който се грижи специално за правоприлагането.

Червената бюлетина

Когато се смята, че престъпник е избягал на международна територия, правоохранителните органи в преследващата държава могат да поискат издаването на т. нар. червена бюлетина – по същество най-влиятелната и всеобхватна обява за издирване в света. Бюрата на Интерпол получават информация за външния вид на престъпника, получават досието му и информация за какво е заподозрян или осъден. (Това обаче не е заповед за арест; залавянето на престъпник все още е по преценка на всяка държава.) Първата червена бюлетина е за руски гражданин, издирван за убийството на полицай през 1947 г.

Въпреки че някои бюлетини могат да привлекат медийно внимание, по-голямата част от тях се разпространяват само в рамките на правоприлагащите органи. Според Интерпол в момента има около 69 270 активни червени бюлетини, като приблизително 7500 от тях са публично оповестени. Международната полиция също има право да отхвърли искане за издаване на такава обява за конкретен човек.

Седалището на Интерпол в Лион, Франция

Интерпол е бомбардиран през 1986 г.

На 16 май 1986 г. централата в парижкото предградие Сен Клауд е разтърсена от две експлозии. Няма жертви, но един полицай е ранен. Замесена е терористична група, наречена Директно действие (Direct Action), чиито членове по-късно са арестувани за участие в атаката.

Централата на Интерпол в момента се намира в Лион, Франция.

Има определени престъпления, които не засягат

Декларацията за мисията на Интерпол се стреми да бъде политически и религиозно неутрална, което означава, че престъпленията, за които е установено, че са предимно на идеологическа основа, са нещо, в което агенцията предпочита да не се меси.

Заради тези опасения червените бюлетини са подложени на проверка дали не са политически мотивирани. През 2013 г. руски активист е арестуван в Испания, след като Русия иска бюлетина за него. Но когато се оказва, че престъплението му е, че е участвал в проекологична демонстрация, Испания отказва да го екстрадира.

Интерпол не е полиция

Доста често срещано погрешно схващане е, че Интерпол сам по себе си е полицейска организация. Всъщност няма такова нещо. Служителите на агенцията действат като връзка с правоприлагащите органи и не могат да извършват арести или да разследват престъпления.

Интерпол е по-малък, отколкото ни се струва

С глобалния си обхват е лесно да си представим Интерпол като огромна машина от борци с престъпността. Но всъщност това е доста малка организация в сравнение с големите регионални правоприлагащи органи. През 2014 г. Интерпол има приблизително 650 служители в сравнение с 34 500 униформени ченгета в Ню Йорк.

Интерпол помага за разбиването на мащабна мрежа за трафик на животни

Един учебникарски пример за това какво може да прави Интерпол е когато през 2019 г. агенцията помага за координирането на огромни усилия за разбиването на мрежа за трафик на животни. С помощта на Световната митническа организация и 109 държави Интерпол успява да организира спасяването на повече от 10 000 животни, включително делфини, лъвове и птици, както и половин тон слонова кост. Операцията е проведена в Испания и Уругвай, като са арестувани 24 души.