Франзелата е един от най-популярните хлебни продукти. Става толкова известен, че се сдобива със своя собствена емоджи иконка. UNESCO официално я обяви като национално наследство и смята, че трябва да остане в културния сектор на човечеството. Френските производители трябва да са щастливи, защото този продукт влезе в списъка през 2022 г.
До този момент са включени повече от 600 традиционни храни на повече от 130 страни. Това е едно особено признание и има значение за културните различия и то в света на глобализацията.
Словенците държат пчеларството, Япония разполага със специални традиционни танци, докато французите имат своята франзела.
Защо трябва да се пази това културно наследство? Освен едно от най-популярните хлебни изделия на Франция, всеки ден пекарите произвеждат повече от 16 милиона франзели и близо 6 милиарда на година, това е и храната, която прави всички туристически градове популярни. Истинската франзела разполага и с лека карамелизирана коричка, докато вътрешността е въздушна със странни джобчета.
Френският закон говори за запазването на франзелата още през 1993 г. и поставя строги правила, по които да се произвежда този хляб. Нарушителите се наказват със закон, както може да се досетите.
Новата разпоредба посочва, че трябва да има точно четири важни съставки: брашно, сол, вода и мая. Трябва да е с дължина между 55 и 65 сантиметра и дебелина от 5-6 сантиметра в диаметър. Има и изискване да бъде посочено къде точно са били изпечени.
Всеки пекар и традиционна френска пекарна трябва да използват свое собствено ноу-хау за смесване, месене и и изпичане на франзелата. Странно е, че един стандартен хляб, всяка една франзела е уникална по своя произход. Въпреки тази популярност, повече от 400 пекарни са затворили от 70-те години насам. Магазините изземват функцията и точно това кара повечето производители да се изправят и да търсят справедливост. През 1970 г. има около 55 хиляди пекарни във Франция, но днес са около 35 хиляди.
Надеждата на всички е, че с поставянето ѝ като световно наследство, пекарните ще отворят вратите отново и ще продължат своята работа. Франция смята дори да създаде специален ден за почитането на франзелата – това ще е ден на отворените врати и така всеки клиент ще може да се запознае с възможностите, както и да открие целия процес. Законът ще запази и ще продължи традицията, с което франзелата ще продължи да се продава от поколение на поколение.
Този продукт има богата социална история, често самите пекари са събирали целия квартал, не само за покупка, но и за срещи. Бебетата са получавали винаги краищника, традиция, която се случваше и тук със заводския и ръчен хляб.
До днес съществуват две истории за създаването на франзелата. Едната е, че е разработена от самия Наполеон, за да е по-лесно на войниците да носят хляб. Друга история е, че идват от австрийския пекар Август Цанг. Той използвал пещ на пара, която създава приятната коричка и меката сърцевина.