ЦРУ засне над 2 милиона квадратни метра от руска територия
На 19 август 1960 г. пилот на Fairchild C119J ще влезе в историята като един от първите, осъществили космическата връзка. Позивната е „Pelican 9“ и точно в 7 часа сутринта е имало сериозен и обстоен брифинг на база случващото се. Капитан Харълд Мичъл ще пилотира товарния самолет с два двигателя за мисията. По време на Втората Световна война е служил на Боинг Б-17 Летяща крепост. Заемал е позиции като мерач и картечар, а по-късно е летял за специалната Берлинска операция за превозване на войници. Мичъл има и записани мисии в Корейската война, където лети на С-119 и Дъглас С-47 за хвърляне на бомби. Има назначени мисии за логистика, евакуация и други.
Втори пилот на борда е капитан Ричмонд Апака. Завършил е университета в Хаваи и се е включил във ВВС на САЩ. Компания прави и оператор на лебедка, четирима картечаря, фотограф, навигатор и инженер. Те са част от ескадрила 6593. Пилотите са инструктирани да извършат специален патрул и да летят на около 400 километра в Тихия океан. Малко преди 1 часа на обяд ще стане и първото историческо чудо – капсула ще се откачи от американски сателит, изпратен високо в космоса.
Екипажът забелязва сребърния парашут и златната капсула под него. По спомените на пилотите, това прилича на кофа за мляко, напичана от слънцето. Самолетът забавя скорост до 120 възела и при първото преминаване, операторът ще се опита да го хване с лебедката. Първите два опита не са успешни, но третият сработва перфектно и екипажът прибира ценната капсула. Информацията вътре е изключително ценна и се запечатва в специален сандък.
Мичъл и неговата компания са успели да приберат първия ценен материал от космоса. Капсулата съдържа снимки на СССР, направени от специален шпионски сателит в програмата Корона – една от най-секретните в американското министерство на отбраната. Корона комбинира най-добрите технологии на сателитите и най-елементарната система за прибиране на информацията.
С-119 е разработен от Шърман Феърчайлд – авиационен иноватор и предприемач. Шърман влиза в Залата на славата през 1979 г. Неговата задача е да разработи версия на самолета, способна да прибира ценната информация. Самолетът му се появява през 1947 г. и разполага с два 8-цилиндрови Wright Cyclone 3350 двигателя. Птицата никога нямало да вземе награда за най-красив самолет, но пък е достатъчно добра, за да извърши най-различни мисии в Северна Корея. Превозвал е френски войници доставял е необходимите ресурси за французи във Виетнам и също така осъществява връзка между Аляска и Канада. Производството приключва през 1955 г. и близо 1200 самолета са произведени.
С-119 не идва без проблеми. Пилотите често се оплакват, че в слънчево време, самолетът може да превърне своята кабина в парник. Самият самолет е доста тежък и контролните лостове изискват не само опитен пило, но и доста силен в ръцете. Механиците не са сигурни как тази машина дори е излитала от пистата, но все пак чудото се е случвало, дори и часове след като са извършени най-различни процедури за обезопасяване.
Самолетът на капитан Мичъл се превръща в един от най-важните в историята. Той е отличен, поне по думите на летеца, но от време на време показвал характер. На 30 полета трябва да се ремонтира хидравликата, след това резервоарите също могат да протекат, но това са белите проблеми.
Ескалацията на Студената война показва, че американското разузнаване има много проблеми с надникването зад завесата и разглеждането на основните военни цели. Това е ерата на шпионите и след детонацията на ядрена бомба от страна на СССР през 1949 г. ще събуди много въпросителни в американската армия. Изискването за по-добро наблюдаване на съветската военна мощ ще накара и повечето умни глави да работят в тази посока.
Започва разработката на разузнавателни самолети, като някой дори ще бъдат свалени на границата и още много други.
Айзенхауър ще даде зелена светлина на проект Genetrix – програма за наблюдаване на съветските движения с помощта на балони. През 50-те години ЦРУ ще търси други варианти за заснемането на военни единици. Един от тях ще е космическият кораб или просто сателитът. През 1957 г. идва поредният студен душ – СССР изстрелва Спутник 1 в орбита.
През 1958 г. ЦРУ създава специална програма и с помощта на американските ВВС ще се насочи към космоса. Една важна цел е създаването на разузнавателен сателит, който може да следи движенията на източния блок от космоса и след това да върне филма директно над американска територия.
По това време няма опция за свалянето на информация с помощта на интернет. Тук се ражда и проект Корона, който е разрешен от Айзенхауър през 1958 г. Американското население разбира, че самият сателит трябва да изследва условията в космоса и след това да даде информация на NASA за по-далечни космически полети. Истинската цел никога не се съобщава.
Джеймс Плъмър получава правото да ръководи проекта, след като е участвал в развитието на U-2 и други шпионски техники. Смятан е за един от най-ценните кадри на Lockheed Martin и точно по тази причина е призован от правителството. General Electri, Eastman Kodak, Fairchild Camera and Instrument и други специални компании трябва да помагат.
Програмата изисква създаването на камери, способни да работят в пълен вакуум и на екстремни космически условия. Трябва да работи безпроблемно на височина от 160 километра над земната повърхност. Всяка камера трябва да се движи свободно по 3 оси и да прави ясни снимки, докато сателитът се движи със скорост от над 20 хиляди километра в час. Резолюцията трябва да е повече от добра, за да може и най-малкият детайл да се забелязва. Най-важното е, че след като снимките бъдат направени, трябва да стигнат до самото разузнаване.
Първите опити на мисията започват през 1959 г. Първите 12 капсули не се изстрелват и камерата не работи достатъчно добре. Парашутът също прави сериозни проблеми при спускането. ЦРУ е готово да прекрати проекта, но Айзенхауър не се отказва. Франсис Гари Пауърс е свален със своя самолет на 1 май 1960 г. и това кара армията да вярва, че единственият източник е сателитът, а той трябва да бъде повече от перфектен. През август 1960 г. е взета успешно и 13-тата капсула. Мисията не включва камери, но дейността е успешна и показва, че операцията може да бъде изпълнена. Най-важното е, че пилотите трябва да хванат капсулата, преди да стигне до водата.
На 18 август 1960 г. е изстрелян Discoverer 14, който вече трябва да изпълнява мисията. Успява да улови повече от 2 милиона квадратни километра над СССР. Сателитът пуска своите капсули на по-висока височина за всеки случай. Целият екипаж на борда е готов да скочи и да изпревари капсулата, като разполага с лодки и спасителни жилетки. Очите от космоса трябва да бъдат запазени на всяка цена. Като допълнение са изпратени и кораби, които да се опитат да уловят ценния товар в случай, че самолетът не успее.
Американците дори са направили специално покритие, при което за няколко дена няма да има никакви щети от солена вода, но най-големият риск е, че руснаците могат да го приберат много по-рано. Много малко от участниците в тази мисия са знаели и какво точно има в капсулата, което редуцира риска до минимум. Мичъл се проявява като истински герой и най-накрая може да си отдъхне, особено след 13 неуспешни опита. Лентата е изпратена в Eastman Kodak за обработка. Пилотът получава летящ кръст за заслуги, самият самолет получава въздушен медал, което също е постижение.
Мичъл ще сподели, че мисията е била лесна, ала е единственият на борда на самолета, който остава на това мнение, всички останали смятат, че тук рисковете са били огромни. През следващата година се използват самолети JC-130 Hercules, които също демонстрират необходимите качества за подобна мисия. Системата за улавяне на капсулата е подобрена и вече се използва електроника, редуцирайки риска от човешки грешки до особен минимум. Президентът Линдин Б. Джонсън ще заяви, че е още по-спокоен, когато знае колко точно ракети има врага и къде се намират.
Програмата е прекратена през 1972 г. и е заменена от други далеч по-напреднали. Бил Клинтън разсекретява данните през 1995 г. и споделя, че САЩ има около 800 хиляди снимки на вражески територии. От тях се разбира броя на ракети, различните класове подводници, разпространението на ракети в Египет, участието на Русия в Китай и неговата атомна програма. Обърнато е внимание на китайските ракетни комплекси, въздушните батареи, сухопътните сили и други.
През 1964 г. тази програма заснема и китайското приготовление за изстрелването на първото ядрено оръжие. Заснема движението на Северен Виетнам по време на Виетнамската война, както и много други конфликти. Мичъл ще направи общо 117 мисии във Виетнам и се пенсионира през 1974 г. като лейтенант-полковник. Неговият C-119J и частите от капсулите могат да бъдат видени в музея на ВВС в Дайтон, Охайо.
