Преди 104 г. Русия отново нападаше Украйна
Руската атака над Украйна беше изненада за мнозина, но със сигурност не може да се смята за ново събитие. Историята помни всички опити на Русия да превземе Крим, да се превърне в нещо различно от шизофреника на Европа и евентуално да бъде призната като велик фактор на континента.
Всички желания бяха посрещнати с доста лют отпор и доказателство, че една от най-големите страни в света е на път да се изолира и затвори завинаги, превръщайки се в Северна Корея в Европа. Страната, която се представяше за сърце на европейската икономика (благодарение на ресурси), днес дори не е сред фаворитите за доставка, страната-освободителка от нацисти или други крайни фракции, сега се превърна в терорист и не на последно място – притежател на армия, която изпада стабилно от класациите за успех.
Инвазията през 2022 г. поставя интересна 104-годишна криза, в която Украйна отново беше в мерника. Преди повече от 104 г. разклатената страна Полша ще трябва да се изправи срещу новият СССР и ще води война за територии на бившата Австро-Унгария и Царска Русия. Мнозина дори не осъзнават, че следващият конфликт е само на метри разстояние. На 11 ноември 1918 г. се подписва края на Първата Световна война. Така приключва и съществуването на Бресткото споразумение, което е подписано от Русия през март.
Владимир Ленин не е особено щастлив от факта и нарежда на червената армия да върви на запад и да се стреми да освободи земите, които в този момент са окупирани от Германия. Основната идея тук е, че Ленин иска да върне това, което е било част от Бресткото споразумение. Полша продължава да е една млада страна, която напуска прегръдката на Австро-Унгария и тепърва трябва да се позиционира на картата. За още един по-цветен елемент ще забележим, че частите ѝ са били заемани от австрийци, пруси и руснаци. Ленин не се интересува от тези факти, изобщо не го е грижа, че това е мултикултурна нация, която има правото да съществува – Полша е вратата на Русия към Западна Европа.
От нея трябва да започне и революцията на комунизма в Западна Европа. Поляците имат други занимания и се стремят да реставрират страната си бързо и да защитят границите си.
През 1919 г. Червената армия е заета твърде много с гражданската си война, а Йозеф Пилсудски изпраща войници на изток и се опитва да превземе Литва, Беларус и Западна Украйна.
Междувременно в Източна Украйна има сериозен напредък на Червената армия, чийто войници успяват да прогонят украинците. За първи път Източна Украйна ще пита Полша дали не желаят да се съберат или да направят съюз. Пилсудски решава, че единственият начин за спечелването на границите може да започне и завърши само със сила. С помощта на прогонените украинци и полската армия, той успява да вземе Киев. На 7-ми май и двете страни успяват да пленят града. Руснаците не чакат много и успяват да организират контра-атака, с която да изтласкат поляците обратно от града и да ги гонят чак до Варшава.
„Тичахме до Киев и после се върнахме обратно“, са думите на полски войник. Неспирното настъпление на руснаците за пореден път ще накара западните сили да се намесят, да изпратят военна помощ и да обучават доброволци на Полша.
Някои от ветераните от Първата Световна война също се притичат на помощ, за да спрат поредното руско безумие – дори тогава не е единствената странна военна изцепка. Конфликтът се разраства през август с битката за Варшава (известна още като чудото на Вистула), което носи голямата победа за Полша. Руснаците правят своето настъпление по няколко линии, с огромни и зле въоръжени армии. Поляците получават инструкции от френски офицери и генерал Максим Уейганд и младия Чарлз Дьо Гол. На изток поляците нападат руснаците в контра-атака и успяват да ги изтласкат, подписвайки примирие на 18 октомври.
На 18 март 1921 г. се подписва мирното споразумение в Рига и официално се признават новите граници на Полша и Съветска Русия. Неговите изисквания разделят Украйна и Беларус на две, като администрацията на Ленин успява да се намести удобно и на двете територии.
Пилсудски многократно се опитва да избегне подписването на този договор и да признава съществуването на две съветски републики, но неговите противници изпреварват събитията. И какво ни доказва цялата история, ако вярваме, че се повтаря драстично – най-голямата армия може и да не спечели войната. Достатъчно е да се изпратят оръжия и всичко да се преобърне. Великобритания прави същото през 1940 г. и успява да спре немското оръжие. Анализаторите и до днес посочват, че най-голямата сила в една война, това е патриотизмът. Обърнете внимание, че колкото повече патриоти има, които се защитават, толкова по-сериозно става и отбраната.
И до днес няма изненади или промени на бойния план. Нападението на една автократна държава не носи нищо добро – международната подкрепа е особено добра, материалната база и предоставените знания водят до победа. Няма изключения в това правило.
