Няма много хора, чиято смърт е превърната в песен, да не говорим за абсолютен хит.
Всъщност единственият, за когото се сещаме, е Распутин – на чиято смърт хората танцуват, благодарение на група Boney M. Но въпреки всички легенди около убийството му, аутопсията разказва съвсем различна история.
С децата си
За непосветените, Григорий Распутин е сибирски монах, роден през 1869 г., който успява да стане доста близък с император Николай и императрица Александра в края на имперска Русия. На 28 години, женен с деца, Григорий развива копнеж към религията и напуска селото си, за да отиде на поклонение като посещава различни свети места. С характерната си харизма той скоро привлича собствени последователи, а след това и влиятелни хора, които го представят на императора и императрицата.
Благоволението на управляващите около Распутин нараства, след като той „лекува“ техния син, които има хемофилия, привидно успешно. Разбира се, не поради някакви мистични сили; подобрението вероятно настъпва, защото монахът настоява момчето да спре да приема аспирин. А по това време още не е известно, че аспиринът разрежда кръвта и вероятно допринася за проблемите на малкия.
Защо обаче някой би искал да убие този човек? Изглежда малко вероятно да натрупате врагове, като пътувате из страната и лекувате болни деца.
Распутин, за разлика от повечето самоопределящи се свети хора, има репутацията и на абсолютна секс машина. Навикът му да спи с всички – от дами от висшето общество до проститутки – е скандален, а влиянието, което има върху владетелите на Руската империя, е тревожно за онези, които биха искали това влияние за себе си. Така плъзват слухове, че той е имал връзка с императрица Александра, и още по-странни слухове (и двата неверни), че е предизвикал епидемия от холера в Санкт Петербург, за да подкопае военните усилия.
Редица благородници не харесват влиянието, което той има върху монархията, и се опитват да му го отнемат чрез старомодния и изпитан във времето метод – смъртта.
Те планират да убият Григорий като го поканят в къщата на единия от тях – аристократа Феликс Юсупов – и там се разправят с него.
Според историята, която вероятно знаете, Распутин пристига в къщата, където му предлагат сладкиши, в които има отрова, както и вино, в което пък има цианид. Той изяжда сладкиш и изпива чаша вино, след което иска още, вместо – както Юсупов очаква за този етап от вечерта – да бъде повален от ужасна смърт. Когато гостът отказва да умре, домакинът преминава към по-традиционен метод – да го застреля право в сърцето. Но Распутин отново оцелява и дори успява да избяга в двора, където нападателя му го настига.
„Този дявол, който умираше от отрова, който имаше куршум в сърцето си, трябва да е бил възкресен от мъртвите от силите на злото“, гласи най-известната история за събитието – мемоарите на самия Феликс. „Имаше нещо ужасяващо и чудовищно в дяволския му отказ да умре.”
Накрая, след още няколко изстрела в главата, последвани от удавяне в леденостудената река Нева, Распутин умира, въпреки че според някои разкази, той е бил изваден от реката, докато е бил все още жив. Според други разкази, в леда е имало следи от нокти…
Всеки случай, по някаква причина това се превърна в преобладаващата версия на събитията, въпреки два фактора:
Да, основната версия на събитията, която всички знаят, и в крайна сметка се превръща в песен, е написана от убиеца на Распутин, който е имал личен интерес убийството да изглежда по-скоро като борба между доброто и злото, отколкото като това, което всъщност беше. Защото тя реално беше много по-малко героична – както разкрива аутопсията.
Распутин е изваден от реката цели два дни след смъртта му, без следи от нокти по леда и никакви признаци, че се е удавил, тъй като дробовете му не са пълни с вода. Което предполага, че е бил хвърлен в леда след смъртта си.
Нещо повече, няма никакви индикации, че е бил и отравян; дъщеря му дори твърди, че Распутин никога не е ял сладкиши. Което прави тази част от събитията също да изглежда малко вероятна.
Това, което се открива, са три дупки от куршуми: една в главата, една в гърба и една в гърдите, от които той умира почти мигновено. Което, разбира се, би било много трудно за Boney M да превърнат в песен.