В случай, че сте открили някакъв необичаен камък, за който смятате, че може да е метеорит, но не сте сигурни, ето няколко метода за идентификация.
Метеоритите са скални фрагменти от метеороид, астероид или дори комета, които са успели да преминат през атмосферата на планетата без да изгорят. Има три основни вида: железни, каменно-железни и каменни. Всеки от тях има собствени подгрупи и се класифицира въз основа на минералното съдържание, структура и химичен състав.
Докато някои видове – като хондрита – могат да бъдат на възраст над 4,5 милиарда години и са изключително редки, други – като железните видове – се появяват доста често.
Метеоритите имат няколко издайнически белега, които помагат да се докаже, че са дошли от космоса, а не са просто парче итонг. Сега ще изясним някои от тях.
Хондрит в Природонаучния музей в Аугсбург, Германия
Един от тези белези е плътността. Метеоритите съдържат желязо и други плътни материали, което означава, че ще бъдат много по-тежки за размера си от типичния камък.
Всичкото това желязо означава, че те често са и магнитни, така че можете да ги проверите с магнит. Това обаче не е абсолютно правило (както почти всички) – някои супер редки видове метеорити не са магнитни.
За разлика от средностатистическия камък, роден на Земята, метеоритите са с всякакви странни форми, след като се разтопят по пътя си през земната атмосфера. Те дори могат да имат необичайни дупки по повърхността, подобни на пръстовите отпечатъци, които грънчарите оставят върху мократа глина. Oбразуват се, когато външният слой на метеорита се стопи по време на полета през атмосферата.
Този процес на топене може да доведе и до образуването на камениста кора по повърхността на метеорита. Ако се натъкнете на пресен метеорит, повърхността му може да е и блестяща и черна поради ефекта от пътуването през земната атмосфера с висока скорост. Ако пробата е по-стара, може да е по-скоро ръждивокафява, тъй като желязо в метеорита започва да ръждясва.
По метеорита може да има много тънки линии, причинени от топенето му при навлизането в атмосферата. Те може да са доста малки, дори по-тънки от човешки косъм, и да изискват опитно око, за да бъдат открити.
1,47 кг метеорит от Сахара с някои от горепосочените характерни белези
Освен за магнетизъм, могат да се извършат и тестове за надраскване: след като надраскаме със скалата ни по неглазирана керамична повърхност, по нея не трябва да остават ивици. Скалите, които оставят черни или червени следи, вероятно съдържат магнетит или хематит, които обикновено не се срещат в метеоритите. Имайте предвид, че други видове камъни също могат да не оставят следи, така че макар това да е добър тест, той далеч не е достатъчен сам по себе си.
Ако имате необходимите инструменти и предпазни средствата (както и смелост), направете дупка в камъка си и вижте дали можете да забележите блестящи метални люспи. Това може да бъде следа, че той е дошъл от космоса.
Освен какво имат, можем да обърнем внимание и на какво нямат метеоритите. Te не съдържат кристали като кварц, които, макар и често срещани и дори ценни в някои случаи, не идват от космоса. Вместо това по-голямата част от кварцът се образува от охладена магма. В този ред на мисли, вулканичните скали понякога съдържат мехурчета от процеса на охлаждане. Малко вероятно е обаче метеоритите да имат мехурчета в тях.
Един от най-сигурните начини да получите категоричен отговор си остава лабораторните тестове. Желязото от Земята обикновено не съдържа никел, докато метеоритното желязо от космоса съдържа поне малко.
Но дори камъкът, които сте намерили, да премине всички тестове и да се докаже, че е наистина идва от космоса, ще можете ли да го запазите? Е, поне в САЩ, ако сте го намерили на земя, която притежавате, той е ваш, но ако го намерите на обществена земя или в национален парк, той принадлежи на правителството на Съединените щати или на института Смитсониън.