Фред Берчмор направи едно от първите околосветски пътешествия на велосипед – любовта към колелото остана завинаги
Преди година забелязахме един особено специален и интересен надпис:
„Всеки идиот може да кара колело, но се изисква много специална порода идиот, който да измине 100 мили с колело.“
Странно или дне, най-вероятно малцина днес ще предприемат точно такова пътешествие и не възприемат един от най-старите, но и най-екологично чисти методи за пътуване. Въпросното дяволско творение с верига премина през редица промени, започна да става по-леко, да се радва на повече скорости и дори да бъде готово да измине повече от 100 мили, някои състезания са с разстояние от близо 4-5 хиляди километра.
Благодарение на по-леките материали като алуминий, титаний и дори карбон, колелото може да се носи подмишница, да спести много разходи за гориво, паркинг, данъци и какво ли още не. По-забавното е, че човекът, за когото искаме да разкажем, реално е бил далече от всички тези елементи. Фред Берчмор е един от хората, които правят обиколката на света, използвайки старо метално колело с една скорост. Той издава книгата си „Около света на колело“ през 1939 г. и запечатва редица моменти с единствения стар апарат, който е успял да намери.
Легендата е изключително семпла и няма никакви права, никакви опити за доказване на нещо по-специално и други подобни. След като взима висше образование в Джорджия през 30-те години на миналия век, Фред се записва в Кьолн, за да учи международно право. Успява да закупи велосипеда си и решава да прави разходки в Европа, докато има почивки и ваканции. Озовава се в Египет (стига до там с колело и такса за ферибот) и губи паспорта си, което показвало, че ще се наложи да чака по-дълго време, за да се върне в Кьолн. След като изведнъж имал повече свободно време и нямало как да се върне обратно в Кьолн, решил да тръгне на изток и се замислил за Китай.
Това пътуване ще се превърне в неговото околосветско пътешествие. След близо 2 години и редица приключения, Фред може да разкаже, че се е срещнал с най-различни хора, запечатал е с камерата си стотици пейзажи и накрая се прибира в родната си Джорджия, за да разкаже историята на света през погледа на велосипедиста.
През 2005 г. Фред е на 90-годишна възраст и доказва, че този спорт може да добави доста години в календара.
Приет е като почетен член на един от най-елитните вело клубове „Глобален пояс“ и се нарежда смело до хора като Томас Стивънс и Томас Алън, които помагат за велосипедните приключения и ги популяризират в края на XIX век. Фред представлява и още една рядка порода от велосипедисти – той е звезда на XX век, която няма нищо общо с професионалните състезания.
Дойде ли моментът, в който този човек трябва да се върне с около 70 години назад, сякаш се подмладява и разказва своята история с такъв плам, че човек просто иска да направи няколко кръгчета и да си спомни защо един от най-желаните подаръци трябва да се превърне и в един от най-добрите методи за движение във всеки град.
За разлика от повечето почитатели на околосветските пътешествия, които реално приключват своята мисия, отказват се от колоезденето и никога повече не се връщат, Фред прави обиколка на Северна Америка, а след това със своята съпруга има един от най-странните медени месеци – изминават близо 4500 мили с колела, а Уила Дийн няма нищо против да се возят на тандемно колело – популярното с две седалки и много дълга верига. Те успяват да минат през Флорида, Ямайка, Куба и Панама. По-късно се връщат на Британските острови и посещават Западна Европа, а след това правят и обиколка на Канадските Скалисти планини.
Единственият спорт, с който Фред се е занимавал, е именно колоезденето. Прави го през целия си живот и често посещава местния фитнес, участва в различни маратони и се опитва да радва публиката. В средата на своя живот, когато не е в най-добрата си форма, прави кратки разходки около 10 километра. На 70 години започва да се занимава с друго хоби – строителството и изгражда масивна каменна стена, с която да огради своя имот – прави я напълно сам.
Професионалното му занимание е адвокат по недвижими имоти, но най-големият му успех, са четирите деца, които отглежда като професионални атлети. Занимава се с благотворителност и помага на деца, които нямат възможност да тренира, което носи достатъчно награди и грамоти, които се виждат на стените в дома му.
Обиколката на света не е направена с възможно най-лекото колело, неговият почти 20-килограмов Рейнхард е кръстен на коня на Александър Македонски – Буцефал. Той далеч не е единственият човек, който прави същото приключение около 40 години по-рано. Франк Ленц също обикаля света на велосипед.
Ленц няма точно същият късмет, както Фред. През май 1894 г. преминава границата на Европа и влиза в Турция, а след това изчезва мистериозно, никой не го открива, както и неговия велосипед. Фред никога не е чувал тази история и затова не се е замислил, когато решил да тръгне на своето пътешествие.
Каква е разликата между този човек и професионалните колоездачи, които виждаме днес? Отговорът се крие във факта, че Фред не е имал никакви екстри и е трябвало да мине по маршрути, които все още не са били дори павирани. Прави го във време, когато няма мобилни телефони с GPS или кредитни карти. Той отива на места, където все още никой не е виждал велосипед. На някои места е бил преследван, сякаш използва някакво дяволско творение, на други е бил почитан, защото тази технология е решила много проблеми.
И историята не приключва до тук. В биографичната книга на Фред ще се открие приятелство с още един интересен човек. Хари Еспеншийд е възпитаник на Харвард и двамата се срещат през февруари 1936 г. на Зимните Олимпийски игри в Германия. След последната церемония, двамата се качват на велосипедите си и минават пре заснежените Алпи в Италия. Не се обаждат на никого и са задържани от фашистите, а след това са пуснати да преминат по Югославското крайбрежие.
Пътуват заедно до Египет и точно там се разделят, но продължават да подържат комуникацията през следващите години с писма. За съжаление Хари се разболява от деменция през последните години и не може да поддържа достатъчно разумни разговори и спира своята комуникация със своя добър приятел и спътник.
Още една интересна история се появява на хоризонта. Фред се е срещал лично с Адолф Хитлер. На една от всичките му масови сбирки в Кьолн, колегите от университета го карат да се присъедини и да види кой ще е новият немски лидер. По време на самата си реч, Хитлер ще попита дали има американци на сбирката и Фред вдига ръка. След това ще бъде пуснат на сцената, а Хитлер ще започне да задава риторични въпроси, за да покаже как точно се е отразила Голямата депресия върху САЩ. Самият Фред е бил един от най-добрите боксьори в лека категория в колежа си в САЩ и признава, че още тогава е трябвало да нокаутира малкото дразнещо джудже. Единственото, което го спирало в този далечен момент, са униформените и въоръжени мъже на сцената.
Как започва цялото околосветско пътешествие? Фред заспива на брега на Червено море през пролетта на 1936 г. Крадци успяват да измъкнат паспорта му, 300 долара в брой и чекове за пътувания. Въпреки факта, че няма никакви пари, успява да се качи на влака и да стигне до Кайро, където да поиска нов паспорт и да очаква преиздаване на неговите чекове от American Express Company.
Веднага след като не можел да се разхожда като милионер, той получил помощ и внимание, хората започнали да го хранят, предлагали му всякаква помощ и дори покрив над главата. Малко след това получил своите пари, но не можел да се върне обратно в Европа без паспорт, това поставило и началото на неговото приключение.
Житейският път на Фред приключва на 101 години, а той самият не съжалява за абсолютно нищо. И най-вероятно би повторил този тур още веднъж. Неговият велосипед е запазен в музея Смитсониан .
