Наистина ли алкохолът действа като серум на истината

Мнозина имат повод да твърдят от опит, че пиянството развързва езика и когато сме понапреднали с материала, разкриваме най-дълбоките си мисли и тревоги, които обикновено задръжките биха ни спрели да изкажем.

Но наистина ли във виното е истината?

Алкохолът и мозъкът

Все още има много неща, които невролозите не разбират за това как алкохолът влияе на мозъка – въпреки факта, че приблизително 85,6% от възрастните в САЩ са консумирали алкохолна напитка в някакъв момент от живота си.

Справедливо е да се каже, че голяма част от изследванията до момента са, съвсем разбираемо, фокусирани върху широко разпространените неврологични увреждания, които хроничната употреба на алкохол може да причини. За щастие, консумацията при повечето хора не преминава в проблемната територия – но това не означава, че мозъкът остава незасегнат.

Скорошно проучване, публикувано в PNAS, демонстрира, че дори една доза алкохол води до трайни промени в невроните при мишки и мухи. Друго проучване твърди, че консумацията на само две единици алкохол на ден може да бъде достатъчна, за да свие мозъка. И това са само физиологичните ефекти – има и психологически.

Една от основните области на мозъка, засегнати от алкохола, за съжаление е и зоната, която е отговорна за разсъждението, преценката и като цяло вземането на добри житейски решения – префронталната кора. Ефектът върху тази област също води до характерната загуба на контрол върху реакциите ни и импулсивност, която изпитваме, когато сме изпили твърде много.

Този ефект може да се прояви като повишена склонност към поемане на рискове: от рисково сексуално поведение, през хазарт, до може би най-опасното от всички – шофиране в нетрезво състояние. С две думи, когато си под влияние на алкохола, е по-лесно да пренебрегнеш гласчето в главата си, което ти казва, че нещо не е особено добра идея. С оглед темата ни, тази загуба на контрол може също да ни накара да кажем неща, които на трезво никога не бихме казали.

Не всички ефекти обаче са негативни. В крайна сметка чувството за увереност е важна причина, поради която хората изначално решават да пият. За щастие, възможно е да се насладим на това усещане, като същевременно и се пазим – просто трябва предварително да избегнем ситуации, в които би било прекалено лесно да се изложим.

Променя ли алкохолът личността ни?

Така че алкохолът очевидно може да повлияе на поведението ни по дълбок начин – но можем ли да стигнем толкова далеч, че да кажем, че той променя нашата личност?

Проучване от 2017 г. разглежда по-задълбочено концепцията за „пияната личност“ и прилага широко използвания петфакторен модел, който обхваща петте основни черти на личността: невротизъм, екстравертност, откритост, сътрудничество и добросъвестност. Изследователите набират 156 участници на възраст от 21 до 30 години и им дават да оценят обичайните си личностни черти. После на група от тях се дава да пият лимонада с водка, докато концентрацията на алкохол в кръвта им не достига 0,09 промила, и 35 минути по-късно всички участници са помолени да участват в поредица от дейности.

Използвани са видеозаписи на тези дейности, за да могат независими наблюдатели да оценят личностните черти на пияните и трезвите лица. Тези наблюдения са сравнени със собствените оценки на участниците от началото на експеримента – и може би не е изненадващо, че има една черта, която се откроява – екстравертността. Не само самите участници казват, че се чувстват по-екстравертни след няколко питиета – това се потвърждава и когато са наблюдавани от други хора.

Много от нас познават усещането, когато ставаме по-оживени след няколко чашки, дори до точката, в която се държим по начин, който напълно противоречи на обичайното ни поведение. Авторите на проучването от 2017 г. смятат, че техните резултати са добра основа за по-нататъшни изследвания върху „пияната личност“, като казват: „Ние виждаме настоящите открития като демонстрация как има смисъл да се разглежда пиянското поведение през призмата на теорията за личността – гледна точка, която отваря нови изследователски възможности с важни последици за клиничната оценка и свързаните с нея лечебни интервенции.“

Екипът обаче подчертава, че като цяло хората оценяват промените в личността си когато са пияни като по-значителни, отколкото всъщност другите хора могат да забележат. Алкохолът може да ни накара малко да излезем от черупката си, разбира се – оттук и дълбоките и смислени отношения, които можем рязко да развием с напълно непознати хора пред бара, например – но да кажем, че той променя личността ни, е твърде крайно твърдение.

Има ли истина във виното?

Логично е, че някой, който се държи по-екстровертен начин и няма много силен контрол върху себе си, може да каже неща, за които да съжалява на сутринта. Въпреки това, не всичко, което един пиян човек казва, може задължително да се приема като истина.

Компанията за лечение на зависимости Gateway Foundation изтъква, че контекстът е ключов: „Индивидите в нетрезво състояние са по-склонни да реагират емоционално в социални ситуации поради потисната способност за обработка на емоциите“, казват те в своя блог.

Нефилтрираният израз на емоции, особено от хора, които иначе са по-резервирани, когато са трезви, може да са по-често искрени. Но когато някой проявява извънреден гняв, е възможно просто да е толкова пиян и толкова да няма цедка, че да казва най-лошото, което му идва наум, а не това, което наистина чувства.

Очевидно пиянската искреност е нещо, което се е запечатало в колективното ни съзнание. Въпреки това, както видяхме, дори при сериозни доказателства, че алкохолът развързва езика, няма такива, които да предполагат, че това, което се казва, е нещо със сигурност истината.