Битката за Курск не е най-голямата танкова битка в историята на човечеството

В литературата ще откриете поне сто заглавия, в които се твърди, че най-голямата танкова битка в света е именно тази за Курск, но се оказва, че сме грешили много. Същата се през 1943 г. и е част от офанзивата на Третия Райх и изпълнението на операция „Цитадела“. Намира се близо до град Курск на Източния фронт. Именно на това бойно поле се събират стотици танкове на СССР и цялата 2 SS Panzer дивизия на германците. Тук ще се случи една от епичните битки между метала и човешката плът.

Можем да я броим за най-голямата по време на Втората Световна война, но след това историята продължава да се развива и ще открием, че през последните години има доста записки от съветските архиви, които посочват, че има още едно, което изпреварва Курск по размери. И до днес се твърди, че Германия успява да нанесе сериозни поражения на СССР, но не трябва да забравяме, че това ще е пирова победа,  след като немските танкове спират своето настъпление. Колко точно танка е имало в Прохоровка.

Това не е точно потвърдена информация, но общият брой, поне по думите на Валери Замюлин – броят им не надхвърля повече от 1500 танка на двете сили общо. Валери работи като служител в музея в града и има възможност да провери всички налични архиви, за да бъде категоричен в думите си. Оказва се, че германците са докарали 306 танка, докато руснаците използват услугите на 672 танка. След това ще открием, че в края на битката СССР губи 400 танка, а Германия се разделя с 80.

Статистическия анализ посочва, че немската Panzer дивизия и 5-та съветска танкова бригада разполагат с общо около 1299 танка. Общият брой показва, че и двете сили са можели да концентрират своята бронирана техника на едно място, но реално не са го направили, защото фронтът е мащабен. По-голямата битка от Курск, може да бъде открита в битката за Броди – най-вероятно никога не сте чували за нея.

Това твърдение е потвърдено от самия Валери и друг автор – Дейвид Гланц. Последният е историк и специалист по стратегическите въпроси на Източния фронт и съветкста военна индустрия. Това наистина трябва да се смята за най-голямата танкова битка, която се случва по време на Втората Световна война.

Нацистите преминават границата на СССР на 22 юни 1941 г. В началото на 23 година между Дъбно, Лутск и Броди в Западна Украйна, шест съветски механизирани бригади ще се намират под командването на генерал Михаил Кирпонос. Именно той ще нареди да се извърши контра-атака на първа Panzer дивизия, която върви към Киев.

Битката, която ще започне някъде на 30 юни ще ангажира силата на 2648 съветски танка от 5000 налични, срещу изпратени 1000 немски танка. Никой не може да бъде сигурен колко точно са унищожили германцит в битката, но знаем, че те губят едва 100 от своите танкове и то по време на първите две седмици от войната.

Причината за невероятното поражение е, че руснаците нямат никаква представа къде се намират. Няма организация на армията и нещо още по-тъжно е, че липсват камиони и трактори, които да помогнат за транспортирането на пехотата. С липсата на логистика няма никакви ограждения, както и боеприпаси, а що се отнася до всички нападения на руснаците, те просто не са координирани с никого.

С помощта на артилерия и военна дисциплина, немците успяват да заличат всички мераци за евентуален успех и почти всеки един танк е разделен на съставните си части.

Нещо още по-странно е, че съветските сили разполагат с много по-сериозен брой тежки танкове модел КВ и Т-34, които са в пъти по-силни от немските бойни танкове.

10-та съветска танкова бригада разполага с 63 КВ и 38 Т-34. Това поне е оценката на Гланц в неговата книга „Периодът на войната на Източния фронт“. Огромният брой на далеч по-добри танкове не може по никакъв начин да отвърне на немската дисциплина. Освен това не трябва да забравяме, че руснаците имат множество леки БТР-и и Т-26 танкове, които реално са острието на нападението им – като техника те самите не могат да отговорят по никакъв начин на модерната немска техника.

Към 29 юни 1941 г. настъплението на немските танкове обгражда и премазва всякаква съветска съпротива по пътя си. Всички отворени фронтове на руснаците, които преди това са били в офанзива, рязко се превръщат в опит за оцеляване. Освен това не може да се пропусне и още един факт, повечето руски танкисти изчерпват своето гориво и муниции много по-рано.

В определени точки има някои малки успехи. 13-та Panzer дивизия успява да стигне до Ровно. Генерал Констатин Рокосовски от 9-та механизирана бригада (същият ще бъде най-награждаваният командир) започва да бомбардира позицията с артилерия и да нанесе тежки загуби на вражески боен персонал. Рокосовки има възможност да направи дори засада, игнорирайки всички команди за контра-атака и с това печели значителни позиции. Той не вярва на предписанията на командването и предпочита да спаси хората си. Тази битка не дава особен резултат при евентуалното спиране на настъплението, Германия ще стигне до Москва.

СССР успява да нанесе своя първи голям удар при битката за Москва по време на зимата между 1941-1942 г. Така затварят германците и започват бавно да преминават в настъпление. Следващият голям удар ще бъде при Сталинград, където ще се приключи изцяло възможността за немска победа.

Това е моментът, в който се доказва, че немската бойна техника не е непобедима и точно тогава Рокосовски успява да постигне своя успех. Фронтът на Украйна е много по-свиреп от битката при Курск, следователно вече знаем и къде точно е била най-мащабната танкова битка.