Япония можеше да се самоубие с бял ориз – Канехиро Такаки е героят

Традиционна японска храна, без която никой не може? Едва ли е трудно за човек да се досети за ориза. Той доказва, че Япония може да превърне и най-елементарен ориз в наслада за сетивата. С него се е преминало през редица кризи, преживени са няколко войни и дори атомни атаки. В някои критични моменти ще открием, че Япония може да прекали с тази страст. За да докажем това твърдение ще върнем лентата в далечния август 1882 г.

Залива Инчеон близо до Суел ще бъде изненадан от четири японски бойни кораба, които трябва да се изправят срещу двойка китайски кораби. На хартия е ясно, че четири бойни кораба с лекота могат да неутрализират по-малоброен противник. Нещо още по-притеснително е, че китайците знаят за опита на японските моряци и очакват една страховита битка.

Причината за посещението е, че Япония иска да потуши корейските бунтове по крайбрежието. Конфликтът избухва на 23 юли и повечето претенции на корейските войници е, че има много лошо отношение, ниски заплати и липса на всякакви провизии.

Това, което тръгва като недоволство, бързо успява да достигне степента на истински бесове. Корейските лидери решават, че за този проблем са виновни японците, които отговарят за модернизирането на армията. Войниците бързо приемат идеята и в първите няколко вечери на август, започват да преследват японските посланици и да ги колят.

3000 побеснели корейци нападат японската легация и консула нарежда на подчинените си да запалят сградата и да хванат първия кораб за родината. Преследването на прокудените продължава чак до бреговете на Корея. Оцелелите се измъкват с рибарски лодки до HMS Flying Fish и след това плават до Нагазаки.

Япония е унижена, но няма никакво намерение да приеме този шамар с усмивка. Посланикът се връща в Суел и този път има много сериозно подкрепление. Четирите бойни кораба са там, за да осигурят безопасното пристигане в посолството. Наземни сили ще го преведат през улиците на столицата, докато корабите ще стоят на брега, хвърлили котва и готови за бойни приключения. Китайските бойни кораби са извикани по искане на Корея, гарантирайки мира.

Напрежението между трите страни достига най-висок скок именно в този момент. Япония е първата модерна империалистическа нация, чийто съседи остават сериозно заплашени от новите методи.

Корейските и китайските сили не знаят една важна подробност – японските кораби изобщо не са в своята пълна бойна сила. Болести удрят 195 от 330-те моряка на Конго, корабът Хиеи е без 1/3 от своя боен състав, докато Нишин и Кийотери се опитват да успокоят треската. Моряците са летаргични, бавни и понякога парализирани от болка.

Извикания 5-ти кораб – Фюсоу ще се върне обратно в Токио, страдайки от същите проблеми. 180 от 309 човека на борда ще бъдат повалени от неизвестна болест. Болестта, която ще стане популярна в следващите няколко десетилетия, като бери-бери.

Във въпросния период ще открием, че почти всяка японска прослойка ще се разболява. Първите се регистрират в Едо. Снимките от същия период показват мъже в инвалидни столове и патерици. Тази напаст обездвижва изцяло хората, а първите симптоми се изразяват в загуба на силата на краката, крампите продължават по цялото тяло и принуждават човека да се мъчи от жестока и хронична болка. Някои умират от парализа между 6 месеца и 1 година.

През пролетта ще се появят интересни допускания, че най-вероятно става въпрос за нова форма на малария, климатът отговаря на възможността за развитието ѝ, а е много възможно да се говори дори за болест, която имитира маларията, но реално да не е точно малария. Един поглед към живота на средния до бедния японец ще покаже, че понякога рибата може и да не присъства в менюто и хората живеят изцяло на ориз.

Болестта не е заразна, следователно се допуска, че външни фактори влияят или се активират по едно и също време. Бери-бери се появява в онези специални моменти, когато има дефицит на витамин B1, B6 и B12.

Причината за дефицита идва от един основен проблем – градската диета. Комбинацията от бял и кафяв ориз може да работи повече от прекрасна, но градовете започват да мият ориза и да премахват толкова ценния протеинов прах върху него. Така същият е по-лесен за запазване, готвене и консумиране.

Традиционната медицина на запад е разбрала какво точно се е случило и вече има отговор – бобените зърна азуки ще повишат няколко пъти дефицита на витамини в тялото. Впрочем бобът е бил на особена почит и се е предлагал от старите народни лечители, но Япония е в зората на модерното и традициите ще бъдат насилствено забравени.

Болестта успява да стигне до японската флота между 1878 г. и 1883 г. Всеки трети моряк е поразен, а случаите достигат рекорд именно в този военен сектор. Добрата новина е, че решението идва от Канехиро Такаки.

Той е истинската причина да виждаме Япония на картата днес. Роден е в семейство на самураите Сатсума, но той самият не може да се смята за много богат или заможен, не наследява нищо от предлаганите качества. Такаки се вдъхновява да тръгне по пътя на науката и медицината, когато в неговото село идва китайски лекар. Между 1866 и 1868 г. посещава университет, но след това избухва войната Бошин и специализира като полеви фелдшер.

Западът отваря пристанищата на Япония през 1853 г. и започва плавно да модернизира града. Шогуната не е особено доволен от западното влияние и се съпротивлява, но младият Канехиро има желанието да бъде полезен на родината си и след гражданската война търси начини да стигне до модерната медицина. Успява да открие някои западни гости, които познават практиката и бързо се сприятелява с тях. Такаки започва работа в полевата болница като доброволец и дори тайно си води записки, без да остави нито един лекар намира, докато не получи отговорите си.

Най-голямо впечатление прави доктор на име Уилям Уилис, който вижда потенциал и изпълнява своята медицинска практика блестящо. Уилям остава в Япония заради младия самурай и се опитва да въведе малко по-модерни методи за лечение. Няколко години по-късно Япония ще приеме идеята на немската медицинска практика и изпраща кандидати в Германия. През следващите години ще видим промяна на отношението – пациентите стават човешки същества, а не говеда, както е било в миналото.

Уилис е уволнен, но отива в региона на Такаки и започва да лекува там, поне докато не дойдат германците. Двамата ще отворят собствено училище под ръководството на Уилис, докато Такаки ще бъде първият записан студент. Японецът учи английски и латински, започва да работи като преводач по време на уроците.

Уилис няма да се откаже от своя студент и дори ще го накара да замине в чужбина. Самураят няма много пари, както и целият регион, макар да знаят, че Такаки трябва да се изучи, следователно най-добрият вариант е да постъпи във флота. Прави го през далечната 1872 г.

Той е първият, който описва проблемите с колегите си на борда и води медицински дневник, записвайки всички оплаквания. Само след няколко месеца ще забелязва как болестта се развихря, но не атакува британци, французи и американци. Тук идва най-големият въпрос: защо?

Основната причина, поради която западните моряци не се разболяват, е в следствие на по-добрата им диета. Те имат други здравословни проблеми, но никой не страда от парализа. Повечето страдат от летаргия и депресия, имат запушени пори и лоша мобилност, която никой не може да разпознае по онова време. Тяхното страдание е скорбут, който се елиминира с доставката на витамин C, а той е отговорен за синтезът на колаген.

Флотата решава да експериментира с цитрусови плодове. Това се тества на HMS Suffolk. През 1794 г. същият кораб плава цели 23 седмици до Индия. При завръщането си всички са здрави и силни. Каква е тайната? Лимонов сок, който се добавя в рома. Кралската флота е решила да експериментира с лимоните, но понеже никой не ги предпочитал за сурова консумация, просто ги добавили в питието.

През юни 1875 г. младият Такаки ще пътува до Лондон и ще посети болница Свети Томас – тя разполага с университетско крило. През следващите 5 години ще посещава редовно лекциите и ще донесе знания в Япония, които в друг случай щяха да пристигнат след 20-30 години. В уроците присъства и легендарната битка на англичаните със скорбута. За японците има само едно решение – да открият алтернатива и да проверят дали всички други витамини са на мястото си.

Такаки се завръща в Япония през ноември 1880 г. и става лекар в националната болница Токио. Малко след това е назначен за директор във военноморската болница на Токио. По това време трагедията вече е успяла да се развие до много по-опасно ниво. Младият лекар ще запише в дневниците си, че съдбата на империята зависи от неговото откритие. Нещо още по-лошо е, че през последните години болните ще отиват в храма, а не в болницата.

Флотата е успяла да събере достатъчно информация, но всички опити за лечение са отишли в дупката. Нито един опит за лечение не е помогнал. Следователно Такаки започва да работи от абсолютната нула.

През февруари 1882 г. ще стане вице-директор на Медицинското морско бюро. Изчисленията показват, че заболяването отшумява в края на лятото, но никой не знае кога точно ще се активира. Единствено офицерите на борда не се разболяват, а това започва да създава някакви теории. Бери-бери никога не стига и до големите градове, обикновено са малките села и градчета. Такаки отказва да приеме идеята, че болестта е следствие на влага, висока температура и лош въздух. Всички моряци се справят с това.

Немските лекари посочват микробиологията като източник на болестта, Такаки е на мнение, че всичко се крие в диетата на флотата. Той изследва работния ден на моряците, следи заниманията им, оглежда санитарните ъгли, обръща внимание на дрехите и диетата. Всичко е еднакво, с изключение на храната. Скорбутът е открит след анализиране на всички стъпки, но едва тогава се стига до заключението, че има нещо нередно при хранителните навици. Моряците се хранят с различна храна.

Те консумират огромно количество карбохидрати. По-рано немските учени са демонстрирали здравословна диета, в която предлагат една част протеини за сметка на 15 части карбохидрити. Според диетата на японските моряци, една част протеин идва с 28 части карбохидрати.

Лечението на една толкова неприятна болест ще се крие в по-добрата храна, точно толкова просто е всичко. Най-вероятно тази история можеше да свърши до тук, но съпротивата между традиционно и модерно тепърва се разгръща. Адмиралите приемали идеята на лекаря като опит за повишаване на разходите и отказвали да добавят месо. На борда на всеки кораб има столова, където срещу купони може да се купят различни ястия с риба или месо. Единствената напълно безплатна храна, която може да се консумира на корем, е измитият бял ориз. Такаки няколко пъти посочва

Когато Такаки става директор на Морското медицинско бюро, редица кораби ще изпратят една и съща телеграма:

„Много пациенти, плаването е невъзможно, изпратете пари.“.

Съобщението показва и още едно притеснение, корабът Рюйджо вече има 25 жертви по време на плаването. 45% от 376 мъже са болни и се влошават. Тази новина шокира флота. Изведнъж всички очи се насочват към Такаки за решение, но когато пак вади теорията за храната, никой не го слуша. Лекарят предлага да се качи на кораба Тсукуба и да плава по същия маршрут на Рюйджо. Като единственият опитен лекар, флотата отказва да го приеме.  

Експертът е принуден да се срещне с императора и да посочи какви са основните проблеми, моли го за помощ и правото да разследва магическата болест, която тормози Япония вече няколко години. Империята предоставя пари, лекарят разписва цялото меню и препоръки, посочва стриктно системата за хранене и изпраща моряците. Корабът отплава на 2 февруари 1884 г. Такаки е обещал, че ще извърши харакири пред императора, ако няма успех и е вкарал империята в преразход за храна.

През септември пристига телеграма от офицер на борда на Тсукуба, който посочва, че ситуацията е под контрол. Корабът се връща на 16 ноември и новините са следните -14 от 333 моряка са се разболели от болестта, но след като започнали да се хранят правилно, болките преминали. За една година Такаки успява да подобри здравето на 94% от населението в Япония. В цивилния свят бери-бери ще се среща все по-рядко.

Такаки ще повтаря, че диетата трябва да бъде използвана във всички други военни сектори. Флотата предоставя протеинови бисквити и протеинов хляб, но вкусът на моряците е различен. Някой пуска слух, че сърцевината на хляба е достатъчна, а коричките се хвърлят през борда за чайките – именно там се крие огромното количество чист протеин. Резултатът е плачевен и Такаки трябва да се върне обратно към безкрайната главоблъсканица.

През март 1885 г. ще има едно важно откритие, хлябът да се прави от богато на протеин брашно и да се смеси с ориз, така вкусът ще е по-приятен, но друго изискване е, че трябва да бъде и безплатен.

Повечето моряци идват от малките градове и села и често се хранят с кафяв и бял ориз, но нищо повече. Рибата се оказва твърде скъпа за мнозина, докато зеленчуците изобщо не се доставят във флота или са само за офицери. Една от причините за бедните да постъпят във флота е, че така могат да се хранят на корем.

Точно тези моряци ще поискат старата диета да се върне, защото не искат да гладуват. Такаки ще замени месото и хляба и ще предложи да се добавят безплатен боб и други богати на протеин зеленчуци. Лекарите в армията и академиците също не са съгласни. Повечето във военните болници продължават да приемат версията на своите пруски колеги, които са категорични, че тази напаст е следствие на инфекция, а не на храна, а Такаки е изкарал сляп късмет.

Статистическите доказателства също не се приемат за добро решение, Такаки просто изпреварва времето за периода си. Лабораториите продължават да се надпреварват в търсенето на вирус или бактерия, но такива никога не излизат. Повечето конкуренти ще твърдят, че причината за спада на заболяването е в почистването на кораба и подобряването на условията, но в никакъв случай няма да се приема, че храната е ключът към всички болки.

Почистването на санитарния възел, бял ориз и експериментална медицина с билки – това е лечението в зората на модерната медицина в Япония. Бери-бери няма да се промени и през следващите години, но този път ще бъде засегната армията.

Някои от военните лекари ще са на мнение, че е имало лесно решение, но никой не може да приеме критики от японец, посетил Великобритания и вярващ в някакви странни лечения. Армията се разграничава стабилно от флота. Отново се назначават микробиологични изследвания и фокусът е насочен към почистването на всички елементи. Никой дори не предлага витамин B1 на хапче, за да може болният да оцелее.

В затворите ще започне да се смесва бял ориз с ечемик, за да се спестят разходите, там никой не се разболява, което още повече бърка военните лекари. Тошикуни Хориучи ще реши да тества версията на Такаки, макар и да остава скептичен от своя колега във флота. Той просто иска да спести пари и започва да прави микса в менюто на поверените му войници. Когато бери-бери ги пропуска, повечето готвачи ще продължат да предават от уста на уста работещото лекарство.

Свещеният готварски инат ще доведе до спад с 26% през 1885 г. и още с 4% през 1887 г. През 1894-1895 г. ще открием, че броят заболели е едва 2%. По време на следващия голям военен конфликт, ечемикът ще бъде безплатен заедно с ориза. Това обаче не пречи да има около 4000 жертви и още 41 хиляди хоспитализирани. Бери-бери може да бъде победен с най-елементарни средства, но отново се срещат проблеми. За да няма обидени, Такаки ще публикува материал под псевдоним във военен вестник, надявайки се, че ще повлияе положително.

Само 20 години след лечението на Такаки ще открием, че Япония се изправя срещу Русия във война. Армията хоспитализира 250 хиляди войника и 27 хиляди от тях ще умрат. Експериментите и пруските коментари трябва да приключат. Генерал Масатаке Тераучи ще нареди ечемикът да е официална безплатна храна, която задължително ще се смесва с ориза. Всякакви форми на критики ще бъдат наказвани със смърт. Стига се до там, че императорът трябва да излезе с официално изказване и да забрани провеждането на микробиологични изследвания, както и на търсенето на лечение, след като такова има и дава резултати.

През 1885 г. Такаки става един от най-добрите хирурзи на флота. Той ще е първият лекар с медицинско образование и ще спечели титлата барон през 1905 г. Наричат го ечемичният барон и ще се смята за единственият човек, който спасява Япония.

През същата година ще получи вниманието на списание Лансет, където ще разкаже за цялата легендарната битка. Публикацията му и до днес показва огромното желание да помогне, неофициално, той е причината да виждаме Япония на картата. През 1929 г. ще спечели Нобелова награда за медицина.