Случаят на Чарлз Кълън: Серийният убиец с може би 400 убийства сред пациентите си

През цялата си 16-годишна медицинска кариера Чарлз Кълън се движи напред-назад между различни болници и домове за възрастни в Ню Джърси и Пенсилвания. Честото преместване на медицинската сестра (схващането, че мъжете се наричат медицински братя е погрешно) обаче не е породено от желанието да помогне на колкото се може повече хора.

Той всъщност убива пациентите си и след това бяга, преди някой да го хване.

Между 1988 и 2003 г. Кълън убива най-малко 29 от пациентите си, като им инжектира фатални дози лекарства. И не само нелечимо болни хора са потърпевшите – редица от неговите жертви са на път да се възстановят… преди животът им да бъде прекъснат от човека, който трябваше да им помогне.

Когато най-накрая е заловен през 2003 г., следователите осъзнават, че Кълън може да е убил много повече от 29 пациенти. Някои дори смятат, че истинският брой е близо до 400, което би го направило най-успешния сериен убиец в историята.

И така, ето историята на Чарлз Кълън, който успя да отнеме толкова много животи и да му се размине толкова дълго?

„Подигравката на бухала“ – картина от 17-ти век на Ян ван Кесел, изобразяваща сцена от поемата от 13-ти век „Бухалът и славеят“, в която бухалът е подиграван от други птици.

Чарлз Кълън преди убийствата

Преди да стане безмилостен сериен убиец, Чарлз Кълън е дете, заобиколено от смърт и обзето от депресия и нихилизъм.

Според информация от катедрата по психология на университета в Радфорд, Кълън е само на 7 месеца, когато баща му почива през септември 1960 г. На 2 години Кълън се опитва да се самоубие, като смесва набор от химикали от комплект по химия и ги изпива.

Детето има малко приятели и често го закачат в училище. В юношеските си години той се влюбва в произведенията на Достоевски, особено в романа „Престъпление и наказание“, който разказва историята на човек, който извършва убийство. Приблизително по същото време майката на Кълън загива при автомобилна катастрофа.

Закачането също се превръща в откровен тормоз и когато една вече е на парти и отново е измъчват, той отмъщава, като сипва в напитките на хулиганите отрова за плъхове. За щастие отравянето не довежда до смъртни случаи.

През април 1978 г. Кълън напуска гимназията и се записва във военноморските сили на САЩ, където се обучава като техник по балистични ракети.

За съжаление флотът се оказва също толкова бурен, колкото гимназията. Той често е бил подиграван от колегите си от екипажа, които му дават прякора „Рибешкия корем“.

Един път той е заварен с открадната болнична престилка, маска и ръкавици, седнал до контролния панел на ракетите. Инцидентът е докладван и Кълън е преназначен на друг кораб. Три години по-късно той е изписан, но документите не посочват дали е било по медицински или психологически причини.

След изписването си Кълън постъпва в Училището за медицински сестри в болница Маунтинсайд в Монтклер, Ню Джърси.

През пролетта на 1987 г. в живота на Кълън настъпват няколко важни промени. Той завършва училище за медицински сестри и се жени за компютърен програмист на име Адриен Тауб. Но празненствата са помрачени от смъртта на брата на Кълън Джеймс.

През юни Кълън също приема първата си работа като медицинска сестра в отделението за изгаряния на Медицинския център „Свети Барнабас“ в Ливингстън, Ню Джърси. И само след една година той ще убие първата си жертва.

15-годишната „кариера“ на Чарлз Кълън като убиец

Първата жертва на Чарлз е 72-годишен пациент на име Джон Йенго, пенсиониран съдия от Джърси Сити. Йенго е приет в отделението за изгаряния на „Свети Барнабас“ с тежко слънчево изгаряне. Само дни по-късно Кълън умишлено му дава фатална свръхдоза лидокаин.

Оттам тъмнина в душата на Кълън ще бъде все по-доминираща над живота му. За начало – той започва да пие много и да малтретира семейството си.

Агресията му е особено жестока през зимните месеци, когато изключва отоплението в дома на семейството и принуждава жена си и малката им дъщеря да живеят на ниските температури. Той също започва да измъчва двата йоркширски териера на семейството като редовно ги хвърля в кофите за боклук.

Чарлз е уволнен от „Свети Барнабас“ през 1992 г. и впоследствие си намира работа в коронарното отделение на болницата „Уорън“. През същата година се ражда втората му дъщеря, но в крайна сметка заради системното насилие у дома жена му го напуска. Тя подава жалба срещу него и иска ограничителна заповед, но съдията казва, че Кълън е виновен само за „странно поведение, но не и за заплаха с насилие“.

След развода им Кълън се опитва да се самоубие два пъти и засилва престъпната си дейност, вземайки поне още две жертви и дори нахлува в дома на жена.

За съжаление, тази склонност към насилие само ще се засилва през следващите години.

Арест и дело

През следващото десетилетие Кълън скача от болница на болница, убивайки пациенти, навсякъде където отиде. През септември 2002 г. той започва работа в Медицински център „Съмърсет“, където продължава с убийствата, оставяйки най-малко 13 мъртви пациенти.

Един от тях е 21-годишният Майкъл Стренко, който е приет за операция на далака, от която трябваше лесно да се възстанови. Вместо това обаче Кълън слага край на краткия му живот, като му инжектира висока доза норепинефрин.

След толкова много смъртни случаи само за една година, слуховете и подозренията към Кълън най-накрая привличат достатъчно внимание, за да започне официално разследване.

Сестрата най-накрая е заловена през декември 2003 г. Разследване в болницата разкрива, че Кълън е имал достъп до медицинските досиета на пациенти, които не са му назначени, и е поръчвал странни комбинации от лекарства.

По време на процеса той твърди, че е искал да сложи край на страданието на жертвите си, въпреки факта, че много от пациентите му всъщност са били на път да се възстановят, когато са починали. Той изчислява, че е убил около 40 човека; детективите успяват официално да го свържат с 29.

Но истинският брой може да е над 10 пъти повече.

В крайна сметка Чарлз Кълън е осъден на 11 последователни доживотни присъди без възможност за предсрочно освобождаване. Действителен мотив за престъпленията му така и не е установен.

Когато е изправен пред семействата на жертвите си на процеса, Кълън седи със затворени очи, докато дъщерята на един от пациентите му каза: „Той се възприема за някакъв ангел на милосърдието, който слага край на страданията на хората. Е, сега трябва да огледа съдебната зала.“