Можем да се надрусаме само със светлина – и учените не са съвсем сигурни защо става така

В продължение на хилядолетия хората използват всякакви методи, начини и подходи, за да предизвикат промяна в съзнанието си – дали за удоволствие и забавление, дали за да се свържат с боговете, дали за да се свържат с природата или пък по някаква съвсем друга причина…

По-конкретно, психеделичните вещества имат дълга и съмнителна история, както знаем. Но също толкова дълго хората са имали подобни преживявания и без наркотици – използвайки монотонни ритмични техники като танци, повтаряне на една и съща мантра и слушане на повтарящ се ритъм.

Може би най-мощната техника от този вид обаче е трептящата светлина, наречена „ganzflicker“. Ефектът ганцфликер може да бъде постигнат като се включва и изключва светлината или чрез редуване на цветовете в бърз, ритмичен темп. По този начин може да създаде мигновено психеделично изживяване.

Ганцфликер предизвиква поразителни визуални феномени: хората може да започнат да виждат геометрични фигури и илюзорни цветове, но понякога и по-сложни обекти, като животни и лица – и това без никакви химически стимуланти. Понякога ефектът може дори да доведе до променени в съзнанието (като загуба на усещане за време или пространство) и различни емоции (вариращи от страх до еуфория).

Въпреки че ефектите му са малко известни днес, ганцфликер е повлиял и вдъхновил много хора през вековете. За първи път е документиран през 1819 г. от физиолога Ян Пуркиние. Той открива, че може да види илюзорни модели, ако се изправи срещу слънцето и размаха ръка пред затворените си клепачи.

Към края на 19-ти век английският производител на играчки и учен-любител, Чарлз Бенхам, произвежда първото налично в търговската мрежа трептящо устройство: диск с монохромна шарка, който, когато се завърти, произвежда илюзорни цветове.

Модифицирани версии на диска на Бенхам са използвани в експерименти през 20 век. Уилям Грей Уолтър, неврофизиолог новатор и кибернетик, доразвива ефектите на трептящата светлина като използва електрически строб (устройство, което произвежда мигаща светлина) и синхронизира трептенията с ритмите на мозъка.

Очарован от потенциала на машината на Уолтър за въздействие върху съзнанието, художникът Брайън Гисин, в сътрудничество с писателя Уилям Бъроуз и математика Иън Съмървил, изобретява Dreamachine (1962).

Уилям Бъроуз и Дейвид Уудард с Dreamachine на Брайън Гисин, 1997 г.

60-те години на безнаркотичните халюцинации

Dreamachine представлява изправен цилиндър с шарки, изрязани в него, и електрическа крушка, окачена в центъра му. Когато този цилиндър се завърти върху грамофон при 78 оборота в минута и човек го „гледа“ със затворени очи, трептящите светлини през глепачите му могат да причинят подобни на транс халюцинации.

Гисин мисли за Dreamchine като за нов вид произведение на изкуството – „първият предмет на изкуството, който се вижда със затворени очи“ – и форма на забавление, която според него може да замени телевизията. Други виждат потенциал в Dreamchine да бъде източник на духовно вдъхновение.

Бъроуз смята, че може да се използва за „щурм на цитаделите на просветлението“. Поетът Алън Гинсбърг казва: „Той създава оптични полета – религиозни и мандалични – като халюциногенни наркотици; все едно да виждаш украсени със скъпоценни камъни библейски дизайни и пейзажи, без да приемаш химикали.“

Фликер експериментите в изкуството не спират с Dreamachine. Едно друго е новаторския минималистичен филм на Тони Конрад „The ​​Flicker“ (1966), който е и първото произведение на изкуството, което включва предупреждението, че „може да предизвика епилептични припадъци или леки симптоми на шок при определени хора“.

Bindu Shards (2010) на концептуалния художник Джеймс Турел пък представлява затворен глобус, който бомбардира наблюдателя му с мигаща светлина. А съвсем наскоро Collective Act създаде своя собствена Dreamachine (2022) – публично произведение на изкуството в стил планетариум, вдъхновено от Гисин, което обиколи Обединеното кралство.

Научното обяснение на ganzflicker

Двеста години след като Ян Пуркиние документира физиологичните свойства на ефекта, учените все още нямат окончателно обяснение за това как работи.

Една скорошна теория предполага, че визуалните феномени може да са резултат от взаимодействия между външно трептене и естествените ритмични електрически импулси на мозъка, като по-интензивните изображения се проявяват, когато двете честоти са най-близки.

Също така е вероятно силното визуално трептене да влияе на мозъчните състояния. Смислените видения, променените състояния на съзнанието и повишените емоции могат да бъдат резултат от внушение, което се усилва от предизвикващите транс свойства на ритмичната стимулация.

Това, което може би е най-мощното при ганцфликер, е неговата универсалност. Инженери, математици, художници, историци и учени – всички те са били завладени от това скромно средство за предизвикване на драматични промени в съзнанието без медикаменти.

А сега новата вълна на популярност на тази тема в научните среди несъмнено ще доведе до ярки открития през следващите години.