Съдейки по демократичните избори в Европа през последните няколко седмици, една дума ще продължи да се разглежда и изследва все повече – фашизъм. Известна е на целия свят и макар само малцина да осъзнават и разбират истинския ѝ смисъл, тя никога не вещае нищо добро. И това не е никаква изненада. Преди да продължим, нека обърнем внимание на Умберто Еко и факта, че преди години, точно той пише едно есе с името „Ur-Fascism“ или по-точно „Вечният фашизъм“. Писателят израства под режима на Мусолини и е един от най-добрите източници на информация, които може да съществуват до този момент.
Еко не пропуска да посочи, че проблемът е вграден в самото му съществуване. Още от самото начало се открива една философска дупка на идеологията. Фашизмът в Италия няма философия, няма и някаква особена идеология, той е лесен за забелязване – всеки почитател се облича в траурно черно и демонстрира присъствие. Издигането на Мусолини идва като много тежък удар за цветните и будни италианци, но не е изненада – все пак има много неуредени сметки от Първата Световна война, които няма как да бъдат пропуснати.
Еко е прав само за едно, започнем ли да превръщаме този режим в религия, шансовете да се зачерни цялата културна идентичност на една страна ще се повишат драстично. И не е изненада, че всичко започва директно от Италия. Мусолини изпреварва Хитлер, изпреварва Ленин и дори Сталин, когато започва да разкрива правилата за издигането на диктатор. Той ще бъде светлият лъч на много други тирани в историята.
Еко е на мнение, че нацизмът може да е само един, но съществуват много форми на фашизъм, които винаги намират място в политиката и в сърцата на избирателите. И докато мнозина се чудят как точно изглежда един потенциален такъв лидер, нека побързаме да напомним, Умберто е подчертал някои от основните качества на този вид управляващи.
Редно е да напомним и още нещо – въпреки големите обещания за просперитет и свобода, нито един избран със своите гръмки слова не изпълнява показаното. Някои български анализатори винаги напомнят, че онези личности, милеещи за народ, най-често милеят за себе си и в много редки случаи – за жена си. Как да разпознаете един фашист в зародиш? Умберто Еко дава всички отговори:
1. Култът към традицията. „Човек трябва само да погледне учебната програма на всяко фашистко движение, за да открие основните традиционалистки мислители. Нацисткият гнозис беше подхранван от традиционалистки, синкретични, окултни елементи.“
В случай, че се чудите, традицията никога не е била проблем. Започва да се превръща в такъв, когато ограничава и разделя. Странно е, че докато живеем в XXI век и имаме всички ресурси на науката, продължаваме да вярваме повече на традицията, отколкото на всичко логично и вече доказано.
2. Отхвърлянето на модернизма. „Просвещението, епохата на разума, се разглеждат като началото на съвременната поквара. В този смисъл ур-фашизмът може да се определи като ирационализъм.“
Камбоджа и епохата на червените хмери може да се смята за точно такъв период. Режимът на Пол Пот – името идва от политически коректен – забранява книгите, изучаването на наука, правенето на изследвания и дори медицинската помощ. Пот ще е отговорен за един от най-големите геноциди в света, преследвайки всеки интелигентен човек. Хора са убивани, защото имат диплома, защото знаят чужд език и най-жалкото – защото са носели очила. Пот вярвал, че тяхното зрение е влошено от четене.
3. Култът към действието заради самото действие. „Тъй като действието е красиво само по себе си, то трябва да бъде предприето преди или изобщо без размисъл. Мисленето е форма на осакатяване.“
Германия, Италия, СССР, Китай, Камбоджа, Виетнам, Ирак, Иран и още много други страни, могат да се похвалят с упражняване на точно тази политика в миналото. Издигнатият лидер или големият брат, както го описва Оруел, не иска мислещи хора, а послушни хора. Той е прероденото божество и гарантира управлението си с помощта на силата и страхът.
4. Несъгласието е предателство. „Критичният дух прави разграничения, а разграничаването е знак на модернизъм. В съвременната култура научната общност възхвалява несъгласието като начин за подобряването на знанието.“
Дадох пример с Камбоджа, но нека обърнем внимание и на СССР. Преди Втората Световна война ще открием, че редица от руските инженери, учени и дори философи, са заети не с науката, а с копаенето на московския канал. С избухването на войната ще открием, че повечето продължават да стоят в трудови лагери, но някои са имали възможност да работят. Партията и лидерът ѝ са ангажирани с мисленето, всички останали с изпълнението. Сляпата вяра е достатъчна за битово съществуване.
5. Страх от различието. „Първият призив на едно фашистко или преждевременно фашистко движение е призив срещу натрапниците. Следователно ур-фашизмът е расистки по дефиниция.“
Нека не забравяме, че докато науката продължава да определя половите предпочитания като личен избор, страни като Руската федерация превръщат хората с различна ориентация в мистичен антихрист, чиято основна функция ще е да унищожи вече установеният строй. Различните се преследват, наказват, подчиняват и превръщат във враг, макар и никога да не са направили нищо лошо на самият строй. Различието не може да съществува.
6. Апел към социално разочарование. „Една от най-типичните черти на историческия фашизъм беше привличането на разочарованата средна класа, която страда от икономическа криза или чувства политическо унижение, уплашена от натиска на по-ниски социални групи.“
Интересен феномен, който не може и няма как да се реализира в СССР. Първата революция на болшевиките е насочена към най-бедните, които трябва да получат свобода и равенство. Има само един проблем, Руската империя е на ръба на оцеляването и средната класа не работи в полза на държавата, а в полза на своите лични интереси. Междувременно страни като Италия и Германия ще проповядват точно обратното, показвайки Русия като пример. Следователно е необходима средната класа, която да запази и издигне кандидата по-високо в листата. Обещанията са красиви и носят просперитет, по-сериозни икономически облаги и независимост – елементи, невъзможни за изпълнение дори от икономически Бог.
7. Манията по сюжет. „По този начин в основата на ур-фашистката психология стои манията по заговор, вероятно международен. Последователите трябва да се чувстват обсадени.“
Има ли нужда от примери? Студената война съществува изцяло от мания за атака на злия и жесток капитализъм, империализъм и всичко, което не се е родило в някогашния СССР. Не се позволява нищо от изкуството, нищо от идеологията или познанията. За да има фашизъм, трябва да има един враг, а ако е колективен, това е още по-добре. В момента имаме официални канали, които твърдят, че една страна се е изправила срещу нацизма в целия свят и защитава християнски ценности. Куриозно е да си спомним, че същата тази нация отричаше изцяло религията като инструмент за контрол.
8. Врагът е едновременно силен и слаб. „Чрез непрекъснатото изместване на реторичния фокус, враговете са едновременно твърде силни и твърде слаби.“
Препоръчваме на всеки един читател да обърне внимание на филмът „Сезонът на канарчетата“. Именно там ще видите сцена, в която се свири тревога за въздушно нападение на вражески сили, целящи да ударят мирното население с ядрено оръжие. Дежурните тревоги внушават страх, паника и слабост. Тяхната идея е да напомнят, че настоящите управляващи може да бъдат всякакви, но взимат най-добрите решения за всеки един човек. Сцената на този филм завършва със съобщение, че вражеските сили са отблъснати от народната авиация. Символът и посланието тук е, че врагът не може да е прекалено силен, за да се изисква сваляне от власт, но същевременно не може да бъде и прекалено слаб, за да се даде пълна свобода на поданиците.
9. Пацифизмът е търговия с врага. „За Ур-фашизма няма борба за живот, а по-скоро животът се живее за борба.“
Някога самият Мусолини е решил, че единственият начин да остане по-дълго на престола, е с разделянето на класи и владеенето на омразата. Достатъчно е всички класове да се мразят и борят, за да може фокусът им никога да не се насочва в йерархията. Няма време за мир, целият живот трябва да бъде борба – понякога класова, понякога идеологическа, понякога световна.
10. Презрение към слабите. „Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология.“
Още по-добре е, ако слабите се окажат и врагове на народа, врагове на новата идеология или врагове на света. Учебната програма поставя нормативи, заводът поставя квоти, партията изисква часове в труд. Разминаването от обявения ред води до санкции, разжалване и отхвърляне на единицата от цялото иначе болно общество.
11. Всеки е възпитан да стане герой. „В ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ към героизма е тясно свързан с култа към смъртта.“
Достатъчно е да обърнете внимание на Ленин, Георги Димитров и други светли личности. Те са герои, докато са живи и получават всякакви титли от герои на труда, до герои на социализма. След като напуснат този свят, нямат право да бъдат погребани, а остават вечен символ. Липсват особени разлики между комунизма и фашизма в тази точка. Героят е най-високото ниво в йерархията и вратите се отварят за всеки човек, без значение от неговата позиция в йерархията.
12. Мачизъм и оръжие. „Мачизмът включва пренебрежение към жените, така и непоносимост и осъждане на нестандартни сексуални навици, от целомъдрие до хомосексуализъм.“
Нека не забравяме някои от думите на крайните лидери на партии от новото време. Традицията трябва да се върне, а с нея да се приемат всички канони. Отклоненията от посоката се наказват и открито погазват. Любима практика е да се преписват като качества на врага. Отклоненията от основната линия се лекуват, кастрират, измъчват и подлагат на най-различни унижения.
13. Селективен популизъм. „В нашето бъдеще има телевизионен или интернет популизъм, в който емоционалната реакция на избрана група граждани може да бъде представена и приета като Глас на народа.“
Противно на очакванията, всяка една социология остава своя ступор, когато някой заговори за народ и неговата хомогенна цялост. Такова понятие не може да съществува, но фашизмът предпочита да избере удобната истина и послушниците си, за да ги превърне в единственият чуваем глас. Посочвайки горните обещания и гаранцията за просперитет, същите винаги ще се кланят и приемат всичко за чиста монета, докато различното мнение се превръща във вражеско, в чуждопоклоническо или дори в платено.
Модерният термин за тези среди остава като „трол“, „соросоид“, „русофоб“, „русофил“ и други. Изграждането на народ и социален строй не става за един ден, нито за един мандат. Необходимо е едно цяло и добре възпитано поколение, което да приеме поставените норми и закони, да бъде възпитано с определени ценности. Следователно няма как да говорим за народ, след като няма как да отгледаме едно кристално общество, без същото да бъде засегнато от предишното поколение.
14. Ур-фашизмът говори новоговор. „Всички нацистки или фашистки учебници използваха обеднен речник и елементарен синтаксис, за да ограничат инструментите за сложни и критични разсъждения.“
Използването на проста реч ще позволи по-широко усвояване на посланията, но няма да мотивира самият читател да се мотивира, да потърси повече информация или да изследва. Лидерът е задължен да говори просто, понякога да използва диалектни форми, да прави дълбоки паузи, да не демонстрира никакъв интелект и често да се възприема като част от цялата маса. От една страна е удобен за онези, които стоят зад него, защото може да бъде бързо заменен с друг. Неговите послания достигат до всички кътчета на управляваната територия. Той е харизматик с ясно послание. Тонът му може да е назидателен, но накъсан, за да отеква ясно.