shareit

Уроци по фашизъм от Умберто Еко

| от |

Съдейки по демократичните избори в Европа през последните няколко седмици, една дума ще продължи да се разглежда и изследва все повече – фашизъм. Известна е на целия свят и макар само малцина да осъзнават и разбират истинския ѝ смисъл, тя никога не вещае нищо добро. И това не е никаква изненада. Преди да продължим, нека обърнем внимание на Умберто Еко и факта, че преди години, точно той пише едно есе с името „Ur-Fascism“ или по-точно „Вечният фашизъм“. Писателят израства под режима на Мусолини и е един от най-добрите източници на информация, които може да съществуват до този момент.

Еко не пропуска да посочи, че проблемът е вграден в самото му съществуване. Още от самото начало се открива една философска дупка на идеологията. Фашизмът в Италия няма философия, няма и някаква особена идеология, той е лесен за забелязване – всеки почитател се облича в траурно черно и демонстрира присъствие. Издигането на Мусолини идва като много тежък удар за цветните и будни италианци, но не е изненада – все пак има много неуредени сметки от Първата Световна война, които няма как да бъдат пропуснати.

Еко е прав само за едно, започнем ли да превръщаме този режим в религия, шансовете да се зачерни цялата културна идентичност на една страна ще се повишат драстично. И не е изненада, че всичко започва директно от Италия. Мусолини изпреварва Хитлер, изпреварва Ленин и дори Сталин, когато започва да разкрива правилата за издигането на диктатор. Той ще бъде светлият лъч на много други тирани в историята.

Еко е на мнение, че нацизмът може да е само един, но съществуват много форми на фашизъм, които винаги намират място в политиката и в сърцата на избирателите. И докато мнозина се чудят как точно изглежда един потенциален такъв лидер, нека побързаме да напомним, Умберто е подчертал някои от основните качества на този вид управляващи.

Редно е да напомним и още нещо – въпреки големите обещания за просперитет и свобода, нито един избран със своите гръмки слова не изпълнява показаното. Някои български анализатори винаги напомнят, че онези личности, милеещи за народ, най-често милеят за себе си и в много редки случаи – за жена си. Как да разпознаете един фашист в зародиш? Умберто Еко дава всички отговори:

1. Култът към традицията. „Човек трябва само да погледне учебната програма на всяко фашистко движение, за да открие основните традиционалистки мислители. Нацисткият гнозис беше подхранван от традиционалистки, синкретични, окултни елементи.“

В случай, че се чудите, традицията никога не е била проблем. Започва да се превръща в такъв, когато ограничава и разделя. Странно е, че докато живеем в XXI век и имаме всички ресурси на науката, продължаваме да вярваме повече на традицията, отколкото на всичко логично и вече доказано.

TUOL SLENG GENOCIDE MUSEUM, PHNOM PENH, CAMBODIA – 2016/03/19: Photographs of prisoners displayed in S-21 Tuol Sleng prison. Approximately 20,000 people were taken to this prison and they were killed after intense torture.There were 343 killing fields, 167 concentration camps and 19440 mass graves under the Pol Pot regime. And approximately 1,700,000 people died under the regime of three years eight months. (Photo by Satoshi Takahashi/LightRocket via Getty Images)

2. Отхвърлянето на модернизма. „Просвещението, епохата на разума, се разглеждат като началото на съвременната поквара. В този смисъл ур-фашизмът може да се определи като ирационализъм.“

Камбоджа и епохата на червените хмери може да се смята за точно такъв период. Режимът на Пол Пот – името идва от политически коректен – забранява книгите, изучаването на наука, правенето на изследвания и дори медицинската помощ. Пот ще е отговорен за един от най-големите геноциди в света, преследвайки всеки интелигентен човек. Хора са убивани, защото имат диплома, защото знаят чужд език и най-жалкото – защото са носели очила. Пот вярвал, че тяхното зрение е влошено от четене.

3. Култът към действието заради самото действие. „Тъй като действието е красиво само по себе си, то трябва да бъде предприето преди или изобщо без размисъл. Мисленето е форма на осакатяване.“

Германия, Италия, СССР, Китай, Камбоджа, Виетнам, Ирак, Иран и още много други страни, могат да се похвалят с упражняване на точно тази политика в миналото. Издигнатият лидер или големият брат, както го описва Оруел, не иска мислещи хора, а послушни хора. Той е прероденото божество и гарантира управлението си с помощта на силата и страхът.

4. Несъгласието е предателство. „Критичният дух прави разграничения, а разграничаването е знак на модернизъм. В съвременната култура научната общност възхвалява несъгласието като начин за подобряването на знанието.“

Дадох пример с Камбоджа, но нека обърнем внимание и на СССР. Преди Втората Световна война ще открием, че редица от руските инженери, учени и дори философи, са заети не с науката, а с копаенето на московския канал. С избухването на войната ще открием, че повечето продължават да стоят в трудови лагери, но някои са имали възможност да работят. Партията и лидерът ѝ са ангажирани с мисленето, всички останали с изпълнението. Сляпата вяра е достатъчна за битово съществуване.

5. Страх от различието. „Първият призив на едно фашистко или преждевременно фашистко движение е призив срещу натрапниците. Следователно ур-фашизмът е расистки по дефиниция.“

Нека не забравяме, че докато науката продължава да определя половите предпочитания като личен избор, страни като Руската федерация превръщат хората с различна ориентация в мистичен антихрист, чиято основна функция ще е да унищожи вече установеният строй. Различните се преследват, наказват, подчиняват и превръщат във враг, макар и никога да не са направили нищо лошо на самият строй. Различието не може да съществува.

6. Апел към социално разочарование. „Една от най-типичните черти на историческия фашизъм беше привличането на разочарованата средна класа, която страда от икономическа криза или чувства политическо унижение, уплашена от натиска на по-ниски социални групи.“

Интересен феномен, който не може и няма как да се реализира в СССР. Първата революция на болшевиките е насочена към най-бедните, които трябва да получат свобода и равенство. Има само един проблем, Руската империя е на ръба на оцеляването и средната класа не работи в полза на държавата, а в полза на своите лични интереси. Междувременно страни като Италия и Германия ще проповядват точно обратното, показвайки Русия като пример. Следователно е необходима средната класа, която да запази и издигне кандидата по-високо в листата. Обещанията са красиви и носят просперитет, по-сериозни икономически облаги и независимост – елементи, невъзможни за изпълнение дори от икономически Бог.

7. Манията по сюжет. „По този начин в основата на ур-фашистката психология стои манията по заговор, вероятно международен. Последователите трябва да се чувстват обсадени.“

Има ли нужда от примери? Студената война съществува изцяло от мания за атака на злия и жесток капитализъм, империализъм и всичко, което не се е родило в някогашния СССР. Не се позволява нищо от изкуството, нищо от идеологията или познанията. За да има фашизъм, трябва да има един враг, а ако е колективен, това е още по-добре. В момента имаме официални канали, които твърдят, че една страна се е изправила срещу нацизма в целия свят и защитава християнски ценности. Куриозно е да си спомним, че същата тази нация отричаше изцяло религията като инструмент за контрол.

8. Врагът е едновременно силен и слаб. „Чрез непрекъснатото изместване на реторичния фокус, враговете са едновременно твърде силни и твърде слаби.“

Препоръчваме на всеки един читател да обърне внимание на филмът „Сезонът на канарчетата“. Именно там ще видите сцена, в която се свири тревога за въздушно нападение на вражески сили, целящи да ударят мирното население с ядрено оръжие. Дежурните тревоги внушават страх, паника и слабост. Тяхната идея е да напомнят, че настоящите управляващи може да бъдат всякакви, но взимат най-добрите решения за всеки един човек. Сцената на този филм завършва със съобщение, че вражеските сили са отблъснати от народната авиация. Символът и посланието тук е, че врагът не може да е прекалено силен, за да се изисква сваляне от власт, но същевременно не може да бъде и прекалено слаб, за да се даде пълна свобода на поданиците.

9. Пацифизмът е търговия с врага. „За Ур-фашизма няма борба за живот, а по-скоро животът се живее за борба.“

Някога самият Мусолини е решил, че единственият начин да остане по-дълго на престола, е с разделянето на класи и владеенето на омразата. Достатъчно е всички класове да се мразят и борят, за да може фокусът им никога да не се насочва в йерархията. Няма време за мир, целият живот трябва да бъде борба – понякога класова, понякога идеологическа, понякога световна.

10. Презрение към слабите. „Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология.“

Още по-добре е, ако слабите се окажат и врагове на народа, врагове на новата идеология или врагове на света. Учебната програма поставя нормативи, заводът поставя квоти, партията изисква часове в труд. Разминаването от обявения ред води до санкции, разжалване и отхвърляне на единицата от цялото иначе болно общество.

11. Всеки е възпитан да стане герой. „В ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ към героизма е тясно свързан с култа към смъртта.“

Достатъчно е да обърнете внимание на Ленин, Георги Димитров и други светли личности. Те са герои, докато са живи и получават всякакви титли от герои на труда, до герои на социализма. След като напуснат този свят, нямат право да бъдат погребани, а остават вечен символ. Липсват особени разлики между комунизма и фашизма в тази точка. Героят е най-високото ниво в йерархията и вратите се отварят за всеки човек, без значение от неговата позиция в йерархията.

12. Мачизъм и оръжие. „Мачизмът включва пренебрежение към жените, така и непоносимост и осъждане на нестандартни сексуални навици, от целомъдрие до хомосексуализъм.“

Нека не забравяме някои от думите на крайните лидери на партии от новото време. Традицията трябва да се върне, а с нея да се приемат всички канони. Отклоненията от посоката се наказват и открито погазват. Любима практика е да се преписват като качества на врага. Отклоненията от основната линия се лекуват, кастрират, измъчват и подлагат на най-различни унижения.

13. Селективен популизъм. „В нашето бъдеще има телевизионен или интернет популизъм, в който емоционалната реакция на избрана група граждани може да бъде представена и приета като Глас на народа.“

Противно на очакванията, всяка една социология остава своя ступор, когато някой заговори за народ и неговата хомогенна цялост. Такова понятие не може да съществува, но фашизмът предпочита да избере удобната истина и послушниците си, за да ги превърне в единственият чуваем глас. Посочвайки горните обещания и гаранцията за просперитет, същите винаги ще се кланят и приемат всичко за чиста монета, докато различното мнение се превръща във вражеско, в чуждопоклоническо или дори в платено.

Модерният термин за тези среди остава като „трол“, „соросоид“, „русофоб“, „русофил“ и други. Изграждането на народ и социален строй не става за един ден, нито за един мандат. Необходимо е едно цяло и добре възпитано поколение, което да приеме поставените норми и закони, да бъде възпитано с определени ценности. Следователно няма как да говорим за народ, след като няма как да отгледаме едно кристално общество, без същото да бъде засегнато от предишното поколение.

14. Ур-фашизмът говори новоговор. „Всички нацистки или фашистки учебници използваха обеднен речник и елементарен синтаксис, за да ограничат инструментите за сложни и критични разсъждения.“

Използването на проста реч ще позволи по-широко усвояване на посланията, но няма да мотивира самият читател да се мотивира, да потърси повече информация или да изследва. Лидерът е задължен да говори просто, понякога да използва диалектни форми, да прави дълбоки паузи, да не демонстрира никакъв интелект и често да се възприема като част от цялата маса. От една страна е удобен за онези, които стоят зад него, защото може да бъде бързо заменен с друг. Неговите послания достигат до всички кътчета на управляваната територия. Той е харизматик с ясно послание. Тонът му може да е назидателен, но накъсан, за да отеква ясно.

 
 
Коментарите са изключени за Уроци по фашизъм от Умберто Еко

Повече информация Виж всички