Най-голямата катастрофа на света беше Първата Световна война – един век по-късно продължаваме да берем плодовете от нея
Антъни Бийвър е английски историк с международно признание от най-престижните университети в света. Той е един от основните изследователи на геополитическите проблеми в Европа, но също така и човек с черен печат за влизане в Руската федерация. Благодарение на различни трудове и книги, фокусирани към Втората Световна война, можем да открием веднага и някои много специални подробности, включително и тези за Втората Световна война, руската революция, гражданската война и много други.
През годините е успял да даде изключителни анализи за световната картина, но днес напомня на света, че всичко, което виждаме на картата на Европа, е един много древен казус, започнал преди повече от век. Не е тайна, че мнозина описват някогашната Руска империя като геошизофреничката на Европа – търсеща себе си в Европа, но често клоняща и към Азия. Бийвър споделя, че през последните 6 години е имал много трудности, за да създаде последната си книга относно Втората Световна война.
Използва руснаци, които да направят проверки в архивите, а с това бавно и сигурно открива и следи, които говорят за Украйна и бъдещ конфликт. Самият Антъни не може да отиде в Русия, грозят го около 5 години затвор, след като пише книга за падането на Берлин и добавя легенди за изнасилванията и набезите над цивилни граждани. Преди да продължите да твърдите, че няма такова нещо, напомняме на всички, че Бийвър е използвал именно руските архиви.
Къде започва катастрофата на Европа? Историците няма да посочат Втората Световна война, а ще се фокусират изцяло върху Първата Световна война. Веднага ще открием, че убийството на австро-унгарския престолонаследник е разпалена от сръбската агентура, вярваща изцяло в обединени славянски народи.
За да имаме такива, нека не забравяме, че Руската империя многократно прокрадва своята идеология и подчертава възможностите на Панславянското движение, в което именно тя се разпознава като лидер, докато всички останали трябва да се поклонят. С въпросното покушение, продиктувано от точно тези крайни фракции, Сърбия успява да запали искрата на Първата Световна война, а с това да остави европейски поражения, за които плащаме цената и до днес.
Непосредствено след нея ще започне руската гражданска война, която ще доведе и до последната точка днес – войната в Украйна. Дизайнът на този конфликт доказва поредното разделение на сини и червени, леви и десни, фашисти срещу комунисти и всякакви други формации, подпомагащи и мотивиращи агресията, при това не само на фронта.
Хибридната война продължава да се води с пълна сила от различни тролове, фалшиви профили и професионалисти с поглед над нещата. Един от ключовите елементи на цялото фиаско идва с възможността да се подхранва омраза, страх и унищожение. Всички проблеми, поне за Бийвър, започват от прословутата гражданска война в Русия. И тогава, както и сега, започваме да забелязваме едно и също – убийства, унищожение, изнасилвания и нападения на цивилни.
Така изглежда букетът от основни методи за действие. И целият проблем започва директно с гражданската война. Това е коренът, който ще доведе конфликти като Виетнам и Корея, от него ще тръгне и Втората Световна война, а за много историци, Украйна е просто продължение на поредния черен цикъл. Все пак не трябва да забравяме, че самият Путин започна всичко, като заклеймява Крим за собственост на цар Владимир.
Шизофренията и желанието за възраждането на една стара империя, просто не може да се случи толкова лесно, нито с оръжие, нито с хибридна война. Спомените за миналото няма да помогнат на никого.
До днес има твърдения, че руският президент си представя Украйна като липсващото парче от пъзела. Следващата стъпка може да бъде Беларус, както и Казахстан. Някога и там е имало руснаци, но не и преди да се преселят българите, все пак не трябва да забравяме за Българо-казанското царство. Нищо не се променя, просто в миналото не е имало толкова много оръжие и битката се печели от армията, която е успяла да вземе повече войници със себе си. И как започна всичко това, как стигнахме до тук?
Нека започнем с факта, че някога самият цар Николай II ще сподели, че за разлика от цяла Европа, Руската империя изостава с около 200 години в прогреса. И виновникът за всичко това е именно владетелят. На първо място ще открием, че той никога не е искал да говори за демокрация или образоване на селското население. Николай II ясно осъзнава, че когато срещу него стоят образовани опоненти, малцина ще открият причина изобщо да го приемат за владетел.
Следвайки тази практика, днес самият Владимир Путин продължава да твърди, че Руската федерация винаги трябва да бъде с централизирана власт. Балансът се запазва дори в гледната точка. Руската федерация не спира да смята западния демократичен свят за пропаднал и напълно неадекватен в своето управление. Руснакът се научи да мрази модерните идеали на свободата и правата, като най-често започва бързо и яростно се описват с еднополови бракове, наркотици и расизъм – елементи, които ни най-малко са изкоренени именно там.
Николай II е прав, докато говорим за неговите лични интереси. Ето защо и по време на цялата война се представя за главнокомандващ с надеждата, че ще се закичи с ореола на лидер. С избухването на Февруарската революция през 1917 г. ще видим и първите стъпки за отхвърлянето на царя. В този вид мероприятия има само един стремеж – отхвърлянето на владетелят. За най-голямо нещастие, Николай II не може да използва дори армията си. Много малко офицери са готови да служат, виждайки краха на империята.
Самите болшевики също нямат и бегла идея какво точно да правят. Нито един от лидерите им не се намира в страната. Ленин е в изгнание в Европа, Тротски се намира в САЩ. Опитът на либерали като принц Лвов, последван от модерни социалисти, борещи се за правителство, удря на камък. Те поставят министри, които практически нямат никаква власт. Цялата администрация на царската система, най-вече полицията, започват да умират една след друга, оставяйки само хаос.
Ленин вижда своя момент да блести и веднага използва селското население, призовавайки го да вземе земята си обратно. Следващата искра пламва при индустриалните работници – те трябва да вземат фабриките. Последната клечка кибрит в бурето с барут ще са войниците, които са призовани да напуснат фронта. Така се ражда и плана с трите лъжи на Ленин. Селяните ще имат свобода и земя. Работниците ще имат пълен контрол над производството си, а за войниците ще остане мирът.
Звучи прекрасно и неизпълнимо, но в моментите на криза е важно да се използва всеки наличен ресурс. Щастливата звезда изгрява над него с още един факт – партиите се оформят толкова бавно, че практически ще забавят сформирането на демократично правителство. Логичната стъпка е да се засили влиянието на работниците. Именно тогава комунистите започват да събират много сериозен електорат.
Не трябва да игнорираме Ленин като фактор, нито да го подценяваме като фигура в политиката на един разграден двор. Той знае много точно кога и как да налива масло в огъня, за да задвижи машината на хаоса. Използва веднага и споразумението на Руската империя за излизането от войната. Истината е, че Ленин е инструмента за спечелването на властта. Липсата му в едно сложно уравнение, точно като това, най-вероятно нямаше да позволи да говорим за тях.
Най-големият проблем е, че всичко се развива с изключителна скорост. Имперската арогантност и вяра, че всичко е под контрол ще подпечата смъртната присъда на руския цар. Казаците искат абсолютно същото, което и селяните – независимост. Белогвардейците никога не сформират някаква регионална автономия и губят своето очарование много бързо.
През 1919 г. ще има стотици хиляди селяни, вкарани на сила в Червената армия – много от тях ще избягат и ще се върнат обратно у дома. Щом Червената армия засилва своите позиции и най-накрая успява да засили ход към Москва, същите дезертьори ще се върнат за топло парче от баницата.
Революцията в Русия доказва и още един свещен проблем – липсата на система. Гражданската администрация просто не съществува. Повечето служители в нея, просто се опитват да заграбят повече и след това да избягат някъде далече от проблемните територии. Белогвардейците също ще се постараят да напълнят джобовете и след това да избягат. Историята ще се повтори, отново и отново, но този път малко по-близо до нашата граница.
Бийвър е на мнение, че в много отношения по време на Студената война има надценяване на руското оръжие и армия. През 60-те години историкът е бил час от британската армия в Германия. Неговата мисия е да бъде човекът, който ще докладва за нуждата от ядрена атака. Странните решения на руските сили по време на Студената война ще дадат съмнения на историците и военните експерти, че се говори за някаква сила. Един от силовите капацитети на руснаците е, че могат да се възползват от човешкия капитал и да вземат предимството.
Днес това не е фактор и една масирана атака няма да завърши изобщо добре. Историкът наблюдава целият фронт и заявява, че армията на СССР е в пъти по-добра от тази, която Путин използва днес на фронта. И какъв е изводът за целият този исторически период? Антъни е на мнение, че днес младите трябва да се образоват и да видят какво точно може да произведе тоталитарната ера от миналото.
Краткият отговор е видим: това е един затворен кръг на война и страх, като именно това ще потвърди историята до края на този век. Какъв ще е изходът, очакваме да разберем през следващите месеци.
