Великите любовни истории: Маргрете и Хенрик: Младата любов на една кралска двойка като никоя друга
Прякорът й е Дейзи. Висока е 1,82 и е на 82 години. Смее се гръмогласно. Страстна пушачка е и няма намерение да спира. Обича силния тютюн, а любими са й гръцките цигари “Карелия”, без филтър. Талантлива художничка е и освен декори за Кралския балет е правила илюстрациите за “Властелинът на пръстените” – любимата й книга.
Сама си измисля кройките на тоалетите и често за публичните си изяви избира дрехи в ярки цветни комбинации. Страх я е от коне, но е яздила магаре в Египет. Обича птиците, най-вече гарваните, и е член на датското орнитоложко дружество. Играла е в приключенски филм, давала е автограф върху парче шунка и често задрямва, докато премиерът държи реч в нейно присъствие. Тя е забавна, склонна към самоирония и много влюбена в живота.
А да, и също е кралица.
В момента, в който ще четете тези редове, Нейно величество кралица Маргрете II ще е била на датския трон 50 години и 244 дни. Въпреки че е вдовица от няколко години, тя не се отказва от приятната мъжката компания – често на изложби и други културни прояви я придружава шведският граф Густаф Троле-Бунде . Това, разбира се, не значи, че е заровила дълбоко в спомените си съпруга си, Хенрик, и тяхната голяма, половинвековна любов, началото на която е запечатена на страниците на десетки писма, които кралицата ревниво пази и до ден днешен. А тя, любовта им, определено заслужава да бъде разказана…
Parlez-vous français?
През 1965 г. 25-годишната наследница на датския трон учи в Лондонското училище по икономика и политически науки. По време на една официална вечеря мястото на Маргрете се оказва до това на млад французин, който пръска неустоим, Ален-Делоновски чар. Мъжът се представя като Анри де Лаборд де Монпезат. На 31 е и въпреки младата си възраст вече е имал вълнуващ и интересен живот. Прекарва детството и юношеството си главно в Ханой, който тогава е част от френски Индокитай.
През 1950 г. дори е принуден да се сражава срещу войската на Виет Мин[1], за да защити бащините си бизнес интереси, както и земите, които семейството притежава в страната. След като завършва гимназия в Ханой, се връща във Франция и отначало много иска да учи пиано в Парижката консерватория, но после взима по-рационално решение да запише политически науки в Сорбоната. В последвалите години учи също в Хонг Конг и Сайгон. По времето, когато се запознава с Маргрете, е служител във френското посолство в Лондон.
В онази, оказала се съдбовна вечеря, Анри остава много впечатлен от съседката си по маса, въпреки че тя се държи скромно и крайно резервирано. Анри има славата на сваляч и използва всеки сгоден случай, за да печели симпатии от страна на противоположния пол, използвайки прословутата френска шармантност и остроумие.
Пробва чара си и върху Маргрете, но много скоро се убеждава, че седи не до някаква плиткоумна девойка от добро потекло, която ще се разтопи, само като й се усмихне, а до интелигентна млада жена със забележително дар слово. Анри е моментално привлечен към събеседничката си. В спомените на Маргрете обаче привличането не е взаимно. Поне не още. Искрата на любовта ще пламне година по-късно, когато съдбата ще ги срещне отново. Този път на сватбата на техен общ познат в Шотландия.
Когато кръвта е червена, а не синя
Анри е повече от приятно изненадан да види момичето от “онази” лондонска вечеря и на шотландската сватба. Сега обаче е решен на всичко, за да не я изпусне да му се изплъзне като предния път. И прилага всичките си възможни трикове това да не стане. Като за начало я кани на среща. Маргрете сдържано приема.
Не може да се каже, че сърцето й бие с двеста удара в минута от вълнение преди срещата. Но после, когато той я кани на танц и телата им се допират, магията просто се случва. В края на срещата тя вече усеща с цялото си същество, че е лудо влюбена във французина. И как няма да бъде, когато той, според собствените й думи, е “ужасно красив, ужасно сладък и гледа на мен съвсем сериозно.”
През следващите месеци двамата се впускат с главата напред в любовната си авантюра. Държат се като типична нововлюбена двойка – разходки ръка за ръка в Хайд Парк, интимни вечери у дома или в ресторант, купони до зори в лондонските дискотеки. Едно нещо обаче отличава любовта им от тази на всички други млади двойки, но то е толкова съществено, че заплашва да провали връзката им още в зародиша й. Маргрете не е просто член на кралското семейство, тя е престолонаследничката и един ден ще бъде кралица на Дания.
Този статут я задължава да се омъжи за някого със синя кръв. Анри може и да произхожда от старо буржоазно френско семейство, но все пак не е най-подходящата партия за една принцеса. Перспективата да се възкачи на престола преди да се омъжи, ужасява Маргрете, защото се опитва да погледне нещата през очите на Анри. Ако това се случи, много е възможно той да се разколебае, понеже едно е да се ожениш за престолонаследник и съвсем друго – за действащ монарх. Така де, на всеки мъж биха му се подкосили краката.
Когато нещата между двамата се задълбочават, Анри също започва да мисли какви ще са последствията за него от един евентуален брак с престолонаследничка на европейска монархия. Дали минусите няма да са повече, отколкото плюсовете? Заслужава ли си изобщо да се занимава с момиче от такова потекло! Междувременно Маргрете е завършила обучението си и се е върнала в Копенхаген, докато Анри продължава да изпълнява дипломатическата си мисия в лондонското посолство. Въпреки всичките “ако” обаче, двамата са толкова влюбени един в друг, че продължават връзката си.
Всички телефонни разговори, провеждани от кралския дворец, преминават през малка телефонна централа, така че е много трудно на обитателите да скрият на кого се обаждат. Понеже Маргрете не желае никой да си бърка носа в личните й дела, затова, вместо да разговаря по телефона с любимия си, двамата започват да си пишат писма. Много писма. Ежедневно. По-късно кралицата ще определи този период като един от най-вълнуващите в живота си. Като всяка влюбена за първи път жена, и тя е на седмото небе от щастие и поради това симпатично безразсъдна.
През 1966-а няколко от най-близките й приятели, които вече са се досетили, че принцесата е влюбена във френския дипломат, решават да изиграят ролята на амурчета като ги канят да изкарат един лежерен уикенд в имението Розенфелд в провинциалния Вордингборг. Именно през този уикенд, по време на обяд, организиран от една от придворните дами на Маргрете, Анри й предлага брак. И го прави, докато домакинята мие съдовете в съседното помещение.
Според протокола обаче крал Фредерик и кралица Ингрид трябва да одобрят годежа преди дъщеря им да даде на кандидата за ръката й еднозначен отговор. Въпреки че по-влюбена от това Маргрете няма как да бъде, все пак тя знае как ще постъпи, ако родителите й кажат “Не”. Тогава и тя ще трябва да каже “Не” на любимия, защото за нея дългът към короната и родината е над всичко. Дори над личното й щастие.
Първата среща на кралското семейство с кандидат-жениха се случва в дома на същата тази придворна дама отпреди, графиня Армфелт. И протича невероятно добре! Фредерик и Ингрид моментално харесват Анри за зет и дават благословията си на младите да се оженят.
И после кажете, че приказките с щастлив край не се случват в действителност!
Годеник под прикритие
След официалната първа среща с бъдещите тъст и тъща започват тайните срещи на годениците. През този “партизански” период Анри пребивава от време на време в скромното жилище на най-добрата приятелка на принцесата, Бригита, в Шарлотенлунд., която отговаря за това той да се промъква в покоите на принцесата, незабелязан от никого. Прикритието му е толкова добро, че никой никога не заподозира, че бъдещият принц-консорт се шмугва в двореца като контрабандна стока, за да “октрадва” принцесата за романтични разходки и пикници сред природата.
През септември 1966-а обаче конспирацията приключва, когато при поредното си посещение в Дания, летище Каструп е обсадено от журналисти и фотографи в очакване да видят избраника на Маргрете. Интересът към двойката е огромен, а след като годежът бива официално обявен, целият датски народ е във възторг – поданиците в не по-малка степен от самата принцеса се оказват в плена на харизмата на френския дипломат.
А тя, Маргрете, най-после може да въздъхне с облекчение и да си каже: “Ох, най-после играта на криеница приключи!”
Дошъл от земя на цветя, за да намери своето цвете в чужда градина
На 10 юни 1967 г., две години след запознанството им, Анри и Маргрете се женят в черква от 16-и век в централната част на Копенхаген. Това определено е един фантастичен ден, в който Маргрете не спира да се усмихва и да танцува като пеперуда в прегръдките на мъжа, когото обожава.
След задължителния кортеж по централните улици на столицата и приема в двореца Амалиеборг, купонът се премества в замъка Фреденсборг. И там, по време на тържествената вечеря, женихът скрива шапките на всички присъстващи, когато произнася реч – но не на френски, нито на английски, а на датски. И в нея той казва неща, които докарват до сълзи всички гости:
“Дойдох от земя на цветя в друга една цъфтяща градина, с киселец и златен дъжд, бъз и рози, и изобщо с цветя навсякъде – в паркове, полета, гори, дори по ръба на канавките. Но момичето, което срещнах, беше най-красивото сред всичките цветя, които съзрях.”
От брака си Маргрете и Анри, който по-късно приема датската версия на името си, Хенрик, имат двама сина – Фредерик (р. 1968) и Йоахим (р. 1969). И двамата са щастливо женени и всеки от тях има по четири деца.
През август 2017 г. Хенрик оповестява, че не желае да бъде погребан заедно с кралицата. Причината е, че приживе той така и не успява да се примири с наложената му титла на принц-консорт вместо на крал-консорт. По този начин той нарушава традиция, чието начало е поставено през 1559 г. Маргрете приема с уважение и разбиране решението на съпруга си.
Няколко седмици по-късно става ясно, че принцът страда от деменция. През януари 2018-а е диагностициран с доброкачествен тумор в единия бял дроб. Въпреки добрите прогнози обаче състоянието му се влошава и се налага да отменят всичките му планирани ангажименти. На 14 февруари 2018 г. Хенрик издъхва в съня си в замъка Фреденсборг.
Но дори от отвъдното Хенрик успява да засвидетелства обичта към жена си и да я изненада по неочакван начин. Когато потъналата в траур Маргрете пристига на официалната церемония по погребението на съпруга си, се озовава буквално насред цветна градина. Оказва се, че още приживе, предчувствайки наближаващата смърт, принцът е наредил да подсигурят големи количества цветя, с които да покрият пода на черквата – препратка към оная знаменателна реч на датски, която произнася в деня на венчавката им.
Тялото на принц Хенрик е кремирано като част от прахта му е разпръсната над датските морета, а друга част се пази в урна във Фреденсборг.
В наскоро излъчения по датската телевизия TV2 документален филм “Eдин живот на кралица”, Маргрете, освен че прави равносметка на половинвековното си царуване, не пропуска да спомене с много тъга и носталгия, че не може да си представи да е имала друг живот без Хенрик в него. И че тя е била и си остава неговата маргаритка, неговата Дейзи.
[1] Виетнамска политическа организация, създадена с цел извоюване на независимостта на Виетнам от Франция.
