Историята на Бъкингамския дворец и неговия дълъг път към признанието

| от |

Бъкингамския дворец може да се смята за гордостта на английската корона. Впечатлява хиляди туристи през годината, които искат да забележат почетната стража, да чуят оркестъра или да обърнат внимание на изявите на кралското семейство. Най-честите новини винаги започват от тази точка и продължават напред в историята.

Години наред, няма английски поданик, който да не е очаквал изявлението на кралица Елизабет II и същата традиция ще бъде продължена от крал Чарлз III. Това е официалният дом на кралското семейство и през годините е успял да привлече някои от най-влиятелните хора в света. Тук са влизали Кенеди, Никсън, Рейгън, Буш, Клинтън, Владимир Путин и още много други. Историята зад цялата тази сграда също не е случайна.

Хенри VIII избира локацията в Лондон, докато е още в дома на Кардинал Уолси. Малко по-късно ще се премести в настоящия дворец Свети Джейм и ще започне да събира земята на юг от него, за да създаде парк. Благодарение на река Тайбърн, кралят ще нареди да се направят няколко езера, за да може земята около Бъкингамския дворец да се превърне в малък оазис. В послдствие дворецът ще получи точно това име, докато паркът ще остане с името Свети Джеймс.

Лорд Гьоринг от Хърстпиърпорт ще построи дом, чужденецът ще бъде познат на двореца, но през 1640 г. ще премине в притежание на графа на Бъкингам, един от охажорите на кралица Ани. Именно тук започва строежа на домът Бъкингам през 1703 г. и се смята за един от най-добрите в цял Лондон. Неговата фасада се разпъва величествено пред парка, а в самия него са решавани редица държавни проблеми, разисквани са някои пикантни тайни и други.

След смъртта на графа през 1731 г., Джордж II ще се срещне с вдовицата на графа и ще предложи да закупи имота, но тази сделка ще продължи доста дълго време, впрочем чак синът – Джордж III ще успее да финализира сделката през 1762 г. и малко след това ще напусне този свят. Покупката на бъдещия дворец е завършена за 28 000 паунда. Новият собственик и крал ще започне да попълва колекцията от книги и ще добави библиотека.

През 1775 г. дворецът е предоставен на кралица Шарлот, която след това ще го нарича „Домът на кралицата“. Джордж III ще прекарва по-голяма част от времето си в двореца Уиндсор, след като здравословното му състояние не позволява по-свободно пътуване.

Официалното признаване на двореца става с помощта на Джордж IV, който подпомага не само културното развитие на Лондон, но и инвестира изключително много в архитектурата на града. Неговата голяма мечта е да остави наследство, с което да бъде запомнен. Дейността му не остава без критики, някои от най-големите опоненти го наричат прахосник, но и това може да се преживее.

Извикан е Джон Наш, който трябва да поправи Бъкингамския дом. Официалното кръщене и издигане до титлата дворец се случва през 1825 г. Добавена е арка, поставен е параден вход, а години по-късно официалният ход е поставен от север в края на Парк Лейн. Джордж IV успява да разкраси двореца с ценности от най-различни етапи на историята. Успява да закупи голямата маса на Наполеон, която някога е използвана от неговите генерали, събира специален порцеланов комплект, притежаван някога от Александър Велики и още много други.

Сър Джон Соане също предоставя планове за разкрасяване на двореца. Той представя на лондончани една версия на малко по-модерен Версай. Рисува красиви арки, колони и вътрешни дворове. С времето се прави една фасада, а след това и друга. Повечето промени се случват по време на управлението на кралица Виктория. Нито Джордж IV или Уилям IV не са стъпвали в този дворец. Уилям IV го получава на 5 май 1837 г. и прекарва само няколко седмици в него, преди да почине. Кралица Виктория е първият монарх, който най-накрая живее в това място.

Тя го представа като своя официален дом. Там ще бъде домакин на балове, ще приема специални гости и ще продължава да печели вниманието на хората около себе си. След брака с принц Албърт през 1840 г. тя ще премести цялата си фамилия, до смъртта на принца през 1861 г. В този период Бъкингамския дворец губи своя чар и запада, никой не се грижи за него и нуждата от ремонти се забелязва и от случайните минувачи.

От време на време и към края на живота си, кралица Виктория започва да се появява. Принцеса Алис се появява веднъж на златния юбилей на кралица Виктория през 1887 г. Вторият път, когато принцеса Алис ще присъства в двореца ще е на сребърния юбилей на Елизабет II. Алис е внучка на Виктория, но е изключително млада, за да участва в процесията през 1887 г., но присъства на същата през 1977 г.

Докато Виктория отсъства от двореца, някои други важни личности получават право да живеят там. През 1873 г. Насеред-Дин, шахът на Персия ще отседне там. Неговите странни навици включват хранене навсякъде другаде, но не и на масата за хранене. Неговото печено агнешко се консумира директно на пода, а в един момент дори организира боксов мач в градината. Твърди се и до днес, че в градината е заровен един от неговите слуги.

По време на управлението на Едуард VII, палатът най-накрая получава и своята бална зала, както и вечерни зали. Едва през 1920 г. започва да се подготвя за посрещането на новите владетели. Добавя се дори частен апартамент за тях. По време на Първата Световна война, Джордж V и кралица Мери ще прекарат цялото си време в Бъкингам. Те предпочитат да са близо до своите хора. По това време се доставят и порцеланови прибори, добавя се галерия с картини и в определени дни от годината е отворена за посетители. Джордж V ще направи стая за новото си хоби – колекциониране на марки. Разполага с около 250 000 марки до 1936 г.

Едуард VIII няма да се чувства много добре в този замък и ще е документирано, че е прекарал само няколко вечери. Джордж VI ще го превърне в квартира за следващия глобален конфликт, но ще остане там дори и след бомбардировките. Бъкингам е бил удрян няколко пъти тежко. Именно тази сграда изиграва и огромна роля след победата. Смята се за символ на страната, а кралското семейство обявява именно там края на един дълъг кошмар в компанията на Уинстън Чърчил.

От 1952 г. Бъкингамския дворец се смята за официалното седалище на Елизабет II. Гостите могат да прекрачат прага само с покана, но това се променя по време на нейното управление. В определени дни, дворецът посреща посетители, които могат да видят кралската каляска, конюшня, расовите коне, дори училището за езда. Това е част от основните семейни занимания на кралската фамилия. Кралската галерия отваря врати за първи път през 1962 г. и разкрива една особено богата колекция.

Кралицата отваря и стаи за посетители от 1993 г. През ноември миналата година, избухва пожар в замъка Уиндсор и след като кралицата няма правото официално да плаща за пожара, решава да даде една от кралските резиденции под наем. По този начин, докато лятото се прекарва на друго място, гости могат да отсядат и да използват двореца като хотел. Резултатът е около 70% от събраните приходи да отидат за поправка на другия замък.

Посетителите дори могат да присъстват на официалните банкети. След запълването на тази финансова дупка, кралицата се връща и продължава да използва двореца като основна квартира. Важното е, че дворецът запазва британското наследство, точно както е Белия дом. Не е изненада, че в миналото е бил цел на германците, защото без този символ, британците най-вероятно нямаше да издържат толкова дълго. Навлизаме в ново време, в което този исторически паметник  ще трябва да посрещне следващия управник. Крал Чарлз III има много висока летва пред себе си.  

 
 
Коментарите са изключени за Историята на Бъкингамския дворец и неговия дълъг път към признанието