Марк Аврелий има и тъмна страна, особено към християните

Историята помни Марк Аврелий като един от най-добрите владетели на Древен Рим. Той е описван като мъдър и справедлив, но никой не говори за греховете му. Марк трябва да остане светило и да се възпява като истински герой и остава архетипът на един от примерите. Неговите войни сякаш винаги се водят в името на доброто и справедливостта, империята остава на първо място. Стоическата философия остава и до днес, а книгата Медитации все още се продава с особен интерес.

Животът на един владетел не е толкова розов и красив, колкото често си мислим. Марк Аврелий има своите черни тайни, които са добре запазени в архивите. Военните кампании не могат да се смятат за толкова леки, понякога са истински касапници. Терорът е бил най-тежко усетен именно срещу християните. Ще открием в неговата биография и легендата за мъчениците на Лион, които са били измъчвани и хвърлени на зверове. Това е било забавление на публиката, която никога не се изморявала да иска още кръв.

Жестокостта е записана през далечната 177 г. пр. Хр. Дори и филмите да описват Аврелий като владетел на едно от най-красивите времена за човешката раса, то не трябва да забравяме, че има и някои по-сериозни недостатъци. Голяма част от Римската империя се контролира чрез греховете и мъдростта от тях. Армиите са виждали само четирима императора, които са ги управлявали с идеята да запазят човешкия живот. Повечето книги за Марк Аврелий обаче обхващат около 19 години от неговия живот, макар и целият да се разказва в три различни епохи.

Мъдростта на Марк не може да бъде пропусната, ала няма как да избягаме от факта, че живее във време на насилие. Задачата му е постоянно да запазва границите от варварските атаки. По същото време и още една заплаха – християните. Те са преследвани и винаги живеят в страх от мъчения, един от най-големите ужаси е, че могат да бъдат разкъсани на парчета от римляните. По време на кампанията на Нерон, терорът е толкова голям, че именно той ще се превърне в легендарното число на дявола – 666.

По това време не трябва да забравяме, че няма човек, който да не е включен в преследването. Марк Аврелий не е един от най-кръвожадните императори, но също се притеснява от толкова странният култ, който набира популярност. Няма никакви следи в историята, че е решил да се смели или да промени своето отношение спрямо християните. Неговото управление не премахва изобщо наличието на наказания в отговор на оплакванията от страна на римските граждани. Няма военни кампании срещу миряните, но това далеч не означава, че е имало топло отношение между римляни и християни.

Аврелий е известен със стоицизма и ще признае едно на култа – това са хора, които наистина са готови да страдат в името на своята цел. Няма как да се избяга от още един по-специален факт, въпреки възхищението, той ще бъде в основата на кланетата в Лион. По време на един от специалните празници ще открием, че мнозина са били осъдени на мъчителна и бавна смърт. Лион се оказва едно от големите кланета, макар да има още много записани. Архивите пазят името на Бландина. Като жена, тя се проявила с невероятен дух пред римските граждани.

Поради факта, че проповядвала християнството, първо била бита, а след това хвърлена на зверовете в амфитеатъра. Наказанието за римляни, които са приемали култа, е смърт, чрез обезглавяване, що се отнася до онези, които не са раждани, те се превръщат в черно забавление. Изследователи като Дъглъс Боин показват, че законите не се променят толкова сериозно във времето, когато Маркъс Аврелий управлява.

Те са същите, просто се премахва елемента с насилието, смъртта е бърза. Римското право наказва престъпниците по един начин, робите по друг, а онези без гражданство – възможно най-жестоко. Камшикът, изгарянето жив, приковаването на кръст и много други, се определят на база на престъплението. Ако робите се разбунтуват, тогава римляните ще покажат пълната си агресия и насилие.

Същото най-вероятно се е случило в Лион, когато римляните са усетили, че стават далеч по-слаби от прииждащите миряни. Марк Аврелий не получава тъмната страна на своята история заради една единствена причина – философията му остава в пъти по-чиста от военната кампания.