Лихтенщайн е една малка страна, оставена изцяло на местните жители. През последната година броят на туристите не е надвишавал повече от 60 хиляди души. Това е странно, особено след като се твърди, че тук е един от най-големите и красиви музеи на модерното изкуство – да предизвикателство е за повечето хора да разберат какво се опитват да кажат творците, но все пак. Странно е, че тази страна може да бъде посетена само за два часа от Цюрих и след като площта ѝ не е чак толкова голяма, място има за всички, а туристите могат да се насладят на една истинска красота.
Лихтенщай съществува като една от най-малките страни в Европа. Разполага с дължина от 24 километра от край до край и е около 12 километра в ширина. Практически за ден един човек може да си създаде вело състезание за обиколката на Лихтенщайн и да види всичко необходимо. Страната се намира в долината между Австрия и Швейцария. Владетелите са австрийци, но валутата е швейцарска.
Позволява на жените да гласуват през 1984 г. и е последната страна в историята, която въвежда този закон. Националният им стадион може да събере едва 6127 души. Любопитното е, че тук пристигат хора, които с голямо удоволствие искат да регистрират фирмите си. Впрочем Лихтенщайн има повече фирми, отколкото популация. Столицата е с популация от едва 5000 души. Въпреки това има изкуство от цял свят, което го прави доста интересно място за изследване.
Лихтенщайн има още един позитив – предлага една от най-красивите гледки към Австрия, както и няколко ски курорта. При избухването на Втората Световна война, Лихтенщайн няма армия. Принц Франц Йозеф II се среща с Хитлер в Берлин и успява да договори неутралитет на страната. След края на войната около 500 белогвардейци ще поискат убежище. Йозеф II отказва да ги предаде на Сталин, въпреки неговото настояване. И точно тук идва един от най-забавните моменти в бойната история на Лихтенщайн.
Единственият случай, в който някога тази малка страна се е сражавала, е през далечната 1866 г. Австро-пруската война се развихря и след като Лихтенщайн е на пътя, логично е, че ще трябва да се защитава. Изпратени са около 80 войника, които да пазят Тиролската граница. След изпълнение на дълга си, войниците вече са 81. Нямат никакви загуби, а още по-забавното е, че успяват да се сприятелят с един човек, който решава да се запише за доброволец. Тоест армията се повишава с още един човек. Оказва се, че армията или по-скоро скромният отряд, са успели да избегнат всички видове битки.
По-важното е, че Лихтенщайн дори оставя 20 души в резерва на армията. Скромният отряд достига границата и осъзнава, че няма какво точно да прави. Никой дори не се е сетил за Лихтенщайн и след като моралът и без друго е висок, а красотата на планината примамващ, господата просто решили да пият вино и бира, да пушат лула и да си почиват. Междувременно прусите ще продължават да водят военни действия доста далече от тях.
Понеже армията демонстрирала много сериозна заплаха, 81-ят човек се смята за австрийски офицер, но в някой други версии се смята за италианец. Има и твърдения, че въпросният е дезертьор, който намерил най-добрата армия в света. Няма доказателства за произхода на човека, но въпреки това, цялата кампания на Лихтенщайн се смята за невероятен успех.