Музикални хроники: Как рожденикът Брус Дикинсън победи рака и се завърна още по-силен

Любимецът на хеви метъл маниаците по света и у нас Брус Дикинсън не се нуждае от представяне.

Вокалистът на Iron Maiden съвсем наскоро разтресе зала „Арена Армеец“ с един от най-впечатляващите концертни спектакли, които българската публика е виждала – а днес отбелязваме неговия 64-ти рожден ден.

Освен същински крал на хеви метъла, Дикинсън е самолетен пилот, фехтовач, писател, пивовар и дипломиран историк. За многото си таланти той е разказвал неведнъж, но по-рядко се е спирал на един от най-тежките периоди в живота си – когато се изправя срещу диагнозата рак на езика и е принуден да се бори за живота си.

В своята автобиография „За какво служи този бутон?“ британецът разказва как симптомите му се появяват, докато записва албума на Maiden The Book of Souls.

Той изчаква да бъде завършена и последната нота по албума и тогава отива на лекар, вече предусещайки, че заболяването е сериозно. Дикинсън приема смело новината, че има рак в областта на главата и шията – и единствената му мисъл е как да победи заболяването.

„Бих казал, че животът е прекалено кратък, за да мразя рака; щях да го третирам като неканен гост и любезно, но настойчиво щях да го изгоня от къщата си“, зарича се той.

Неговият доктор Амен Сибтаин е човекът с основен принос музикалната легенда да победи болестта. Той също е рок фен, но едва след като успява да излекува Дикинсън, му признава, че повече клони към Rush, отколкото към Iron Maiden.

В началото вокалистът си дава сметка, че дори е готов да жертва професията си, за да оцелее: „Въобще не си бях задал въпроса дали ще мога да пея отново, което ме изненада. Осъзнах, че обичам живота повече от всичко друго и ако пеенето беше цената, която трябваше да платя, то нямаше проблем“.

Дикинсън се подлага на химиотерапия и лъчетерапия по едно и също време в продължение на общо девет седмици. Полага труд и да научи всичко възможно за болестта и за методите за преодоляването ѝ, не се обезкуражава и когато на първо време му съобщават, че шансът му за оцеляване е 60%.

За британеца борбата с рака се превръща в работа на пълен работен ден и той се сблъсква с последиците от лечението. „В началото нямах нужда от болкоуспокояващи, но постепенно раидацията повреди лигавицата ми и срина имунната ми система“, описва Дикинсън. „Получих гъбички в устната кухина – често срещана инфекция – и болкоуспокояващите станаха по-силни, докато накрая не минах на морфин за пиене през последните 10 дни“.

„Постепенно страничните ефекти започнаха да се натрупват. Уста, пълна с рани, обриви по кожата и загуба на тегло. Когато ми стана трудно да се храня сам, осъзнах, че да съм певец е от голяма полза. Едно от първите неща, които трябва да се контролират, е езикът, а аз можех да го сплесквам, да си разтварям хранопровода и да поемам огромни глътки от всичко, което можех да приема, преди да дойде болката. През последните три седмици от лечението ми бях само на течности и не можех да говоря, защото движението на езика ми беше истинска агония“.

Дикинсън губи 9 килограма от теглото си, страда от безсъние и от ужасни проблеми със стомаха, но не губи чувството си за хумор. Впрочем, в цялата му изповед личи тотална решителност за битка до последно и никакво самосъжаление.

След като минава най-тежката част от терапията, певецът започва постепенно да възвръща вкуса си за храна и да се храни нормално. Около месец по-късно вече не се сдържа и опитва отново да запее.

„Беше ужасно. Нямах никакъв вокален контрол, звучах като мучаща крава“, осъзнава Брус. Но истината е, че просто избързва и иска да възвърне вокалните си способности още през април, а УНГ лекарят му е заръчал да не си и помисля да го прави поне до ноември.

В средата на месец май Брус Дикинсън получава голямата вест: напълно възстановен е.

За него това е единствено повод да се захване за работа и да възвърне медицинското си за пилот. Iron Maiden издават новия си албум и е време за свръхамбициозно турне със 72 дати – но Дикинсън все още дори не знае доколко гласът му ще издържи на предишните натоварвания.

Той обаче се справя и с това изпитание, а междувременно осъществява мечтата си да пилотира „Боинг“ 747. Така дори ракът на езика не успява да спре един от най-изтъкнатите хеви метъл певци, който и до днес е в забележителна форма.

Доказват го изпълненията му в миналогодишния албум на Maiden Senjutsu, личи си и на концертите, в които групата продължава да бъде на топ ниво откъм свирене, пеене и сценично шоу.

На 64 години Брус Дикинсън определено има с какво да се гордее.