Откриха най-ранният човешки прародител досега
Когато вкаменените останки на едно мъничко, подобно на змиорка създание са открити за първи път в Кейтнес, Шотландия през 1890 г., учените не знаят какво да правят с тях. Те очевидно са принадлежали на някакъв вид праисторическа риба, но къде точно се е намирала тя в еволюционното дърво на гръбначните животни, остава неясно повече от век – досега.
Според The Times изследователите успяват да установят, че древното създание вероятно е било един от първите предци на четириногите животни… и на хората. Както пише списание Nature, проучването идентифицира рибата като едно от липсващите звена в еволюцията на гръбначните животни, хвърляйки безценна светлина върху нашето праисторическо минало.
С помощта на RIKEN Cluster for Pioneering Research в Япония изследователите успяват да генерират микро-КТ снимки на рибата. Според Daily Mail усъвършенстваните синхротронни машини показват, че съществото е тетрапод без крайници, с челюст. За водещия автор Тацуя Хирасава обаче остават много въпроси.
„Той има прекалено малка долна челюст спрямо черепа си и отворът на устата е прибран“, казва той. „Дали тези характеристики са били еволюционно загубени или нормалното развитие е замръзнало наполовина във вкаменелостите, може никога да не разберем. Независимо от това, тази еволюция може да е улеснила развитието на нови характеристики като крайници.“
Според Live Science вкаменелостите са намерени за първи път в Шотландия в началото на миналия век. Изследователите научават много през следващите десетилетия – тялото на рибата, подобно на змиорка, например е дълго 5,2 сантиметра, има плоска глава, движи се по дъното на дълбоки сладководни езера и се храни с листа и органични отпадъци.
Официално наречено Palaeospondylus gunni, животното вирее и се развива при сравнително горещи и сухи температури преди 390 милиона години. Хирасава обясня, че находката не може да бъде класифицирана в продължение на 130 години, защото на предшествениците му им липсват инструменти за правилно изучаване на скелета на съществото.
Вкаменените останки са толкова компресирани от земята, че костите са практически смачкани в неузнаваема бучка. Всички забележими черти само предизвикват още повече объркване. Липсват му крайници и зъби, което е необичайно за гръбначните животни от Девонския период между 398 и 385 милиона години.
В резултат на това са направени множество неточни заключения относно мястото на животното в еволюционното дърво. Проучване от 2004 г. го определя като примитивна двойнодишаща риба, докато самият Хирасава нарича животното роднина на змиорките (конкретно вида Hyperotreti) през 2016 г.
„Това странно животно озадачава учените още от откриването си през 1890 г. като пъзел, който е бил невъзможен за решаване“, казва съавторът Ю Джи Ху от катедрата по физика на материалите в Австралийския национален университет в Канбера.
Изследователи от тази институция дори стигат до заключението през 2017 г., че животното е хрущялна риба, подобно на съвременните акули. Само технологичният напредък през последните години дава на научната общност окончателни отговори; Ху и Хирасава използват микро-КТ сканирания, за да създадат най-ясните изображения на останките досега.
И откриват, че вътрешното ухо на съществото е направено от няколко полукръгли канала като тези на съвременните птици, риби и бозайници. Това категорично дистанцира вида от Hyperotreti, който не проявява такива качества. Те също така откриват черти на черепа, идентифициращи животното като тетраподоморф – група, която включва всички четириноги същества.
„Нашите анализи дадоха заключение, че Palaeospondylus е близък роднина на гръбначните животни с крайници (с пръсти) и тези, които имат пръсти, подобни на крайници“, обяснява Хирасава.
Това предполага, че видът е предшественик на първите морски животни, изпълзяли на сушата.
В крайна сметка обаче видът продължава да бъде изор от праисторически загадки. Защо този тетраподоморф няма зъби, например, остава неясно. Докато Хирасава твърди, че тези характеристики са еволюционно загубени от вида или че въпросният екземпляр е недоразвит, само по-нататъшни изследвания ще разкрият истината.
„Странната морфология на Palaeospondylus, която е сравнима с тази на ларвите на тетраподите, е много интересна от гледна точка на генетичното развитие“, казва той.
„Имайки това предвид, ние ще продължим да изучаваме генетичните събития, довели до това и други морфологични промени, които настъпват при прехода от вода към земя в историята на гръбначните животни.“
