На Луната има вода. Тя не тече като на Земята, но все пак е там, под формата на лед дълбоко в кратери постоянно в тъмнина, както и в скали. Това заключение е правено и преди – от космоса и от проби – но сега китайския космически апарат Chang’E-5 показва, не само че тези заключения са правилни и водата наистина е там, но и нейният произход: най-често тя идва от вътрешността на Луната.
Констатациите, докладвани в Nature Communications, са първото лабораторно доказателство, взето на Земята и на Луната за наличието на вода на спътника ни. Пробите, върнати на Земята в края на 2020 г., разкриват наличието на хидроксилната група (кислороден и водороден атом, залепени заедно), което е най-честият резултат от химическа реакция, в която участва вода.
Да, екипът не е открил реки и плажове, и дори капчици вода в скалите, но това е химическия еквивалент на дим от огън.
Chang’E-5 е в Oceanus Procellarum – Океана на бурите – но количеството хидроксил в това огромно базалтово море е само 30 части на милион.
„За първи път в света резултатите от лабораторен анализ на лунни проби и спектрални данни от изследвания на лунната повърхност на място са използвани съвместно, за да се изследва наличието, формата и количеството „вода“ на спътника ни“, казва в изявление съ- кореспондиращият автор Ли Чунлай от Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките (NAOC).
„Резултатите отговарят точно на въпроса за характеристиките на разпределението и източника на вода в зоната, където е Chang’E-5, и предоставят основни факти за интерпретацията и оценката на водните сигнали в данните от дистанционното наблюдение.“
Екипът също така подчертава, че условията по време на вземането на проби и директния анализ, проведен от апарата на Луната, са изключително сухи. Температурата на място е над 90°C, тъй като в региона е почти лунния обяд.
Също така съвпада с времето на по-нисък слънчев вятър. Постоянният поток от частици от Слънцето може да създаде хидроксил на Луната – нещо, което бе установено не само от Chang’E-5, но и от проби, събрани от астронавтите на НАСА по време на мисиите на Аполо. Но китайската мисия успя да научи, че водата в тези скали идва от вътрешността на Луната, още от времето когато вулканичните изригвания са били характеристика на нашия спътник.
„Този излишък от хидроксил е с местен произход, което показва наличие на вода с лунен произход в лунните проби на Chang’E-5 и тази вода играе важна роля в образуването и кристализацията на късната лунна базалтова магма“, каза Ли, позовавайки се на състава на площадката за кацане на апарата в Oceanus Procellarum.
„Изследвайки лунната вода и нейния източник, ние научаваме повече за формирането и еволюцията не само на самата Луна, но и на Слънчевата система. Освен това се очаква лунната вода да осигури подкрепа за бъдещите човешки лунни ресурси на място.“
Бъдещи мисии като Chang’E-6 и Chang’E-7 ще продължат тази линия на изследване, за да установят още по-добре химията на лунната повърхност.
Chang’E-5 в тестове
Chang’e 5 трябваше по план да бъде изстрелян през ноември 2017 г. от ракетата Long March 5, но въпреки това, проблем с ракета носител през юли същата година налага забавяне на първоначалния график – дори два пъти до края на 2020 г. На 27 декември 2019 г. Long March 5 успешно се връща в експлоатация, като по този начин позволява на настоящата мисия да продължи след Tianwen-1. Сондата Chang’e 5 е изстреляна в 20:30 UTC (Координирано универсално време) на 23 ноември 2020 г. от ракета-носител Long March 5 Y-5 от стартовата площадка на космическия кораб Wenchang на остров Хайнан.
Самата Китайска програма за изследване на Луната, известна още като проектът Chang’e, по името на китайския бог на Луната, включва лунни орбитални апарати, спускаеми апарати, роувъри и космически кораби за връщане на проби, изстреляни с помощта на ракети Long March. Изстрелванията и полетите се наблюдават от система за телеметрия, проследяване и командване, която използва 50-метрови радио антени в Пекин и 40-метрови антени в Кунмин, Шанхай и Урумчи, които образуват 3000-километрова VLBI антена.