Помислите няколко секунди за секс…
Добре, кихнахте ли? Не? Е, вие сте един от късметлиите, тъй като има хора с т. нар. „сексуално предизвикано кихане“ – състояние, характерно с кихане, понякога неконтролируемо, в момента в който човек помисли за или участват в сексуален акт.
При едно друго подобно състояние, наречено „Носът на младоженеца“, хората получават назална конгестия (запушен нос), когато са възбудени или активно ангажирани със секс.
Състоянията са забелязани и обсъждани изненадващо дълго време, въпреки че не са били изследвани систематично до сравнително скоро. В документ от 1898 г. един лекар отбелязва, че са записани случаи от 16 век на мъж, който киха, когато види „хубаво момиче“, други случаи на „кихане по време на коитус“ и някои пациенти, на които им потича кръв от носа по време на секс или мастурбация…
„Много такива случаи са попадали под мое лично наблюдение при хора в добро здраве и чиито носни органи очевидно не са болни“, пише докторът. „Рефлексът може да се появи преди (от еротични мисли), по време или след извършване на акта.“
Документът от 1898 г. прави няколко връзки между носа и гениталиите, но любопитно е, че прави и препратка към идеята, че размера на носа е свързан с размера на пениса.
„Един нос, например, който е голям и твърд, се разглежда като индикатор за пенис, приемлив за жените, и затова развратният император Хелиогабал допуска само онези, които притежават известна красота в тази физическа характеристика, да участват в неговите похотливи практики“, пише авторът.
Елагабал или Хелиогабал
„Йоана, кралицата на Неапол, жена с ненаситна похот, изглежда също е избирала за свои спътници мъже с големи носове, с подобна цел.“
Той също пише и как „жена, която предвидила голям пенис от размера на носа на любовника си, била разочарована в крайна сметка, и в яростта си се твърди, че възкликнала: „О, носе! Как ме измами!“
Йоана
Сто години по-късно науката не е напреднала много по темата за сексуалното кихане, освен че лекарите понякога отбелязват анекдотично, че пациентът киха при еякулация. Докато през 2008 г. екип от лекари не разглежда по-систематично явлението в доклад, публикуван в Journal of the Royal Society of Medicine.
Те претърсват интернет чат стаи, ползвайки Google, в опит да видят колко широко разпространен е проблемът и откриват, че 17 души (както мъже, така и жени) съобщават за кихане, когато мислят за секс, а други трима съобщават за кихане след оргазъм. С времето, и други хора съобщават за същото странно състояние.
„В докладите изглежда, че кихането се появява веднага след идеята за секс или много скоро след оргазъм“, пише екипът, добавяйки, че може още повече хора да проявяват състоянието, но да не казват поради смущение.
„Също така изглежда, че двата феномена не се появяват при един и същ човек, т.е. че това са две различни неща: кихането при сексуални мисли и кихането след оргазъм.“
Лекарите пишат за редица възможни механизми за това как кихането се причинява от секс или дори мисълта за секс. Една от тях е възможността азотният оксид – освободен, за да причини подуване в гениталиите – да навлезе в кръвния поток и „да предизвика натрупване и дразнене на носната лигавица“. Но това, както и някои други обяснения, са отхвърлени, защото рефлексът на кихане изглежда по-незабавен.
В крайна сметка те свеждат явлението до неправилното задействане на сигналите във вегетативната нервна система – въпреки че признават, че е трудно да се обясни, като се има предвид липсата на експериментални данни и самоотчетния характер на състоянието.
„Със сигурност изглежда странно, но мисля, че този рефлекс демонстрира еволюционни останки в окабеляването на част от нервната система, наречена автономна нервна система“, казва д-р Бхута, специалист по уши, нос, гърло в болницата Джон Радклиф в Оксфорд, за Би Би Си.
„Това е частта извън човешкия контрол, частта, която отговаря за неща като сърдечната честота и количеството светлина, пропускано от зениците ни. Понякога сигналите в тази система се пресичат и мисля, че това може да е причината някои хора да кихат, когато мислят за секс.“
Екипът вярва, че вероятно има и генетична причина за състоянието.