Kак действат психеделиците върху мозъка и как облекчават депресията

До 30% от хората с депресия не реагират на лечение с антидепресанти. Това може да се дължи на биологични различията между пациентите и факта, че често е необходимо много време, за да се реагира на лекарствата – а някои хора се отказват от тях преди това време да е дошло. Така че има спешна нужда от разширяване на палитрата от лекарства, достъпни за тях.

През последните години вниманието се насочи към психотропните решения – като псилоцибин, активното съединение в халюциногенните гъби. Въпреки редица клинични проучвания, които показват, че той може бързо да лекува депресия, включително тревожност и депресия, свързани с рака, малко се знае за това как всъщност действа в мозъка.

Сега две скорошни проучвания, публикувани в The New England Journal of Medicine и Nature Medicine, хвърлят малко светлина върху този мистериозен процес.

Псилоцибинът е халюциноген, който променя реакцията на мозъка към химикал, наречен серотонин. Когато се разгражда от черния дроб (до „псилоцин“), той изкривява съзнанието и възприятията за реалността у ползвателя му.

Предишни проучвания, с помощта на функционално сканиране на мозъка с MRI (fMRI), показват, че псилоцибинът изглежда намалява активността в медиалната префронтална кора – област на мозъка, която помага за регулиране на редица когнитивни функции, включително внимание, контрол на реакциите, навиците и паметта. Съединението също така намалява връзките между тази област и сингулатния кортекс, област, която може да играе роля в регулирането на паметта и емоциите.

Активната връзка между тези две мозъчни области обикновено е функция на мрежата на мозъка, която е активна, когато почиваме или се фокусираме върху нещо в ума ни, може би си спомняме за миналото, представяме си бъдещето или мислим за себе си или за другите. Така чрез намаляване на активността на мрежата, псилоцибинът може да премахне ограниченията на вътрешното „Аз“ – затова потребителите говорят за „отваряне на ума“ и за повишено възприятие на света около тях.

Т. нар. „мисловно предъвкване“ или руминацията, състоянието да си „заседнал“ в негативни мисли, особено за себе си, е отличителен белег на депресията и ние знаем, че пациентите с по-високи нива на негативна руминация са склонни да показват повишена активност в мрежата, спомената по-горе, в сравнение с други мрежи, когато са в покой – те буквално стават по-малко отзивчиви към света около тях. Остава да се види обаче дали симптомите на депресия причиняват тази променена активност или дали тези с по-активна мрежа са по-податливи на депресия.

Нови резултати

Най-убедителното доказателство за това как действа псилоцибинът идва от проучване, което сравнява група от депресирани хора, които приемат псилоцибин, с такива, които приемат антидепресантното лекарство есциталопрам – изследване, което никога не е правено преди . То е допълнително анализирано с помощта на мозъчни сканирания с fMRI и резултатите са сравнени с други открития с fMRI от отделно скорошно клинично проучване.

Само един ден след първата доза псилоцибин, измерванията с fMRI разкриват цялостно увеличаване на свързаността между различните мрежи на мозъка, които обикновено са намалени при хората с тежка депресия. Важната за нас мрежа е едновременно намалена, докато свързаността между нея и други мрежи е увеличена – което потвърждава предишни, по-малки проучвания.

Дозата увеличава свързаността повече при някои хора, отколкото при други. Но проучванията показват, че тези с най-голям тласък във връзка между мрежите, имат и най-голямо подобрение в симптомите си 6 месеца по-късно.

Мозъците на хората, които приемат есциталопрам, от друга страна, не показват промяна в свързаността между нашата мрежата и други мозъчни мрежи 6 седмици след началото на лечението. Възможно е този препарат да доведе до промени в по-късен момент. Но бързото начало на антидепресантния ефект на псилоцибин означава, че той може да е идеален за хора, които не реагират на съществуващите антидепресанти.

Проучването предполага, че наблюдаваният ефект може да се дължи на това, че псилоцибинът има по-концентрирано действие върху рецепторите в мозъка, наречени „серотонинергични 5-HT2A рецептори“, отколкото есциталопрам. Тези рецептори се активират от серотонин и са активни в мозъчните области на мрежата. Вече знаем, че свързването на псилоцибина с тези рецептори води до психеделични ефекти. Все пак предстои да се проучи как точно тяхното активиране води до промени в мрежовата свързаност.

Есциталопрам

Идва ли краят на класическите антидепресанти?

Това повдига въпроса дали е необходимо да се променя активността на мозъчните мрежи за лечение на депресия. Много хора, които приемат традиционни антидепресанти, все още казват, че имат подобрение на симптомите. Всъщност проучването показва, че 6 седмици след началото на лечението и двете групи отбелязват подобрение.

Според някои скали за оценка на депресията обаче, псилоцибинът има най-голям ефект върху цялостното психическо благополучие. И по-голяма част от лекуваните с него, показват клиничен отговор в сравнение с тези, лекувани с есциталопрам: 70% срещу 48%. Повече пациенти в групата на псилоцибин също са все още в ремисия на шестата седмица: 57% срещу 28%. Фактът, че някои пациенти все още не реагират на псилоцибина или се връщат към първоначалното си състояние показва колко трудно може да бъде лечението на депресия.

Нещо повече, специалисти по психично здраве помагат и двете групи за лечение по време и след изследването. Успехът на псилоцибин зависи до голяма степен от средата, в която се приема. Това означава, че е лоша идея да го ползвате за самолечение. Освен това пациентите са били внимателно подбрани за псилоцибин-асистираната терапия въз основа на тяхната медицинска история, за да се избегне рискът от психоза и други неблагоприятни ефекти.

Независимо от чувствителната тематика с халюциногенните гъби, тези проучвания са невероятно обещаващи и ни приближават към разширяване на наличните възможности за лечение на пациенти с депресия. Нещо повече, вътрешните негативни мисловни процеси не са специфични само за депресията; с течение на времето други разстройства, като пристрастяване или тревожност, също могат да се възползват от терапията с псилоцибин.