Музикални хроники: Вангелис беше визионер, изпреварил времето си, който не се интересуваше от славата

През тази седмица светът се раздели с една от най-големите фигури в историята на електронната музика.

Великият Вангелис почина на 79-годишна възраст и остави зад себе си цяла планина от творчество, което няма да престане да се преоценява и анализира – защото далеч е изпреварило времето си.

Големият гръцки композитор беше иноватор и неуморен експериментатор със звуци и музикални форми, а музиката му заслужено стигна чак до Космоса.

Вангелис беше голяма фигура и в света на филмовата музика, където взе „Оскар“ за саундтрака към „Огнените колесници“ – но повечето киномани го свързват и с незабравимия саундтрак към оригиналния „Блейд Рънър“, един от най-култовите фантастични филми в историята.

Композиция на Вангелис озвучи и Световното първенство по футбол през 2002 г., мелодиите му звучаха и на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. и в Лондон през 2012 г. 

Неговата музикална съдба сякаш е предначертана от най-ранна възраст. 

Евангелос Одисеас Папатанасиу, както е пълното му име, е роден на 29 март 1943 г. в крайбрежния град Агря, но израства в Атина. Започва да композира още 4-годишен и бързо проявява експериментаторски дух, а музикалните уроци не отговарят на нагласата му. 

Вангелис си остава самоук музикант и счита това за голямо предимство. „Оркестрация, композиция – преподават тези неща в музикалните училища, но има някои неща, които никога не можете да научите. Не могат да те научат как да твориш“, смята гъркът. 

В началото на 60-те той основава групата The Forminx, по-късно отива в Париж и заедно с Демис Русос и Лукас Сидерас поставят началото на прогресив рок формацията Aphrodite’s Child, произвела хита Rain and Tears. Групата престава да съществува през 1972 г., въпреки че Русос се включва в някои от бъдещите произведения на Вангелис. 

Скоро Вангелис започва самостоятелната си кариера и навлиза във филмовата музика, а първият му солов албум е Earth (1974). Няколко седмици той репетира и с емблематичната прогресив рок група Yes и се сприятелява с певеца Джон Андерсън, с когото по-късно работи неведнъж.

Вангелис изгражда свое студио в Лондон, за да се отдаде напълно на музикални експерименти и е изключително продуктивен. През 1982 г. печели „Оскар“ за музиката към „Огнените колесници“, а основната мелодия от филма остава вечен хит, който дълго оглавява американските класации. 

Незабравима е и основната тема от филма „1492: Завладяването на Рая“.

„Създавам музиката на момента, нищо не е предварително подготвено. Не правя никакви демота. Импровизация не е точната дума, но разчитам на първата идея, първото впечатление, което идва в главата ми. Направих всичките си филмови партитури по този начин, така работих и върху албумите си…Най-важното е да уловиш духа на филма“, обяснява своя подход Вангелис.

Работата му с режисьора Ридли Скот води до емблематичния саундтрак на „Блейд Рънър“ от 1982-ра. През годините сътворява още много епични произведения и развива стила си не само в посока експерименти с различни синтезатори, но и към оркестровата музика.

Албумът му Voices от 1995-а разглежда връзката между природата и душата на човека, а величествената интродукция е изпълнена от гръцкия камерен хор. Mythodea пък излиза през 2001 г., макар че е готов близо десетилетие по-рано. Албумът е повече оркестрова, отколкото електронна музика, и е използван от НАСА по време на мисиите до Марс. 

Равносметката в кариерата на Вангелис е внушителна: над 50-годишна кариера, над 20 самостоятелни студийни албума и участие в общо над 50 албума. Както и достигане до множество неизследвани музикални територии.

А през цялото това време Вангелис остава човек, който старателно пази личния си живот, страни от светлината на прожекторите и рядко дава интервюта.

За знаменитост с неговия статут, изключително малко е известно за личния му живот. Известно е обаче, че не го интересува нито славата, нито бизнес тънкостите на музикалната индустрия. 

„Успехът и чистата креативност не са особено съвместими“, вярва Вангелис. „Колкото по-успешен си, толкова повече се превръщаш в продукт на нещо, което просто генерира пари“.

Затова той никога не се разделя с имиджа на особняк и се превръща в легенда, оставайки напълно верен на себе си и на чистите си идеи за творчество.

А с такова постижение могат да се похвалят малцина в което и да е изкуство.