Музикални хроники: Мъжемелачката, която увековечи пенисите на велики рок звезди и ги показа в изложба
Запознайте се с Микеланджело на секса, наркотиците и рокендрола.
Така е определяна Синтия Олбритън, по-известна като Синтия Пластър Кастър – заради гипсовите отливки, които изработва по интимните форми на легендарни рок музиканти.
В края на април тази година тя почина на 74-годишна възраст и така си отиде едно от последните култови „групита“ на американската сцена от 60-те и 70-те.
Като „групита“ са известни момичетата, които завладяват сърцата на рок музиканти и в онзи легендарен за музиката период успяват да споделят леглото и разюздания стил на живот на звездите. А Синтия е сред най-видните представителки на тази категория и отвежда целия процес стъпка по-напред. Превръщайки интимността на мъжете около себе си в изкуство, тя преобръща клишето за жената като муза.
Олбритън е родена в Чикаго през 1947 г. и се усъвършенства в гипсовите отливки в Университета на Илинойс. Неин преподавател ѝ разяснява, че може да направи отливка на всеки солиден предмет, способен да запази формата си по време на процеса – и срамежливата, но палава Синтия замисля своята концепция.
В еректирало състояние пенисите биха ѝ свършили идеална работа, мисли си тя, а впоследстие удобно ще се отпуснат, за да не заседнат в отливките ѝ.
Още на 19 Синтия напуска дома си и с нейната още по-млада приятелка Даян стават прочути благодарение на тематичния брой на сп. Rolling Stone за най-култовите „групита“.
Синтия Олбритън не се срамува от определението „групи“, но иска и да бъде различна от останалите. Именно отливките от гипс ще я отличат, решава тя.
Заедно с Даян мечтаят някой ден да направят собствена изложба и се залавят да трупат експонати за нея. Първият звезден клиент на Синтия е не друг, а самият Джими Хендрикс.
„Той беше много спокоен, непринуден, много тих, докато правих отливката“, разказва Олбритън. След като величественият китарист се съгласява да бъде муза на Синтия Пластър Кастър, други търсачи на слава сред рок музикантите са по-лесни за убеждаване. Следващите модели са Джело Биафра от Dead Kennedys, Пийт Шели от Buzzcocks, Ричард Лойд от Television и Уейн Крамър от MC5. Имената може да не ви говорят нищо, но не се съмнявайте, че става въпрос за членове на влиятелни състави от тогавашната сцена, проправили пътя на пънк рок и хард рок жанровете.
Изработването на отливките невинаги минава по план и например Питър Торк от The Monkees “не успява да изпълни отливката”, както обяснява Синтия, затова неговият модел се получава малко скромен по размери.
Олбритън е изненадана да открие, че някои от моделите ѝ, независимо колко успешни музиканти са, се притесняват не по-малко от нея.
Емблематичният Франк Запа се наема да осигури на Синтия и Даян първата им изложба, но проектът така и не се осъществява. След опит за грабеж в апартамента на Олбритън, мениджърът на Запа Хърб Коен им предлага да му предадат отливките и той да ги съхранява в трезор.
После обаче Коен отказва да върне произведенията на изкуството и през 1993 г., в годината, в която Франк Запа умира, Синтия започва съдебно дело, за да си вземе обратно изработките. За щастие успява да си възстанови всички отливки, освен три от тях, които изчезват завинаги.
През цялото това време Синтия Пластър Кастър запазва своите принципи на работа и не би се заела да увековечи всеки музикант, който изразява готовност за това. Не се заема дори със звездите от Kiss, които през 1977 г. пишат песента Plaster Cater за нея. Тя прави отливки на музиканти, с които е спала, но само ако харесва музиката им.
В онези години, когато жените нямат почти никакво представителство и авторитет в доминираната от мъже музикална индустрия, това е позиция, която заслужава уважение. Не всички обаче харесват Синтия Олбритън и нейното твърде специфично изкуство. Могат да се чуят и мнения, че вършеното от нея е унизително и някак жалко. Чува се и история как членовете на Led Zeppelin веднъж я хвърлят в басейн директно с дрехите.
Днес трудно можем да си представим да възникне последовател на Синтия, както трудно можем да си представим нова музикална вълна, подобна на шейсетарския и седемдесетарския рокендрол. Работата ѝ е емблематична за чувството на свобода и разрушаването на табута в онази ера, затова и не бива да бъде подценявана просто като безсмислено и вулгарно занимание.
В по-късните си години Синтия решително променя своята насоченост и се заема с отливки на женски гърди, които окачва в своя апартамент в Чикаго.
Тогава в модели се превръщат видни дами от рок сцената като Карън О от Yeah Yeah Yeahs и Летисия Садие от Stereolab.
През 2000 г. мечтата на Олбритън се сбъдва и в Ню Йорк тя осъществява своята подготвяна с десетилетия изложба. Не е ясно какво ще се случи с нейния дворец от фалоси след смъртта ѝ. Но тя оставя зад себе си смислено послание: че човек трябва буквално да улови същината на живота, докато все още може.
