Запознайте се с истинските персийски принцеси зад популярната снимка на мустакатата „Принцеса Каджар“

Казват, че една снимка е колкото хиляда думи. Но в ерата на интернет понякога е необходимо малко повече от снимка, за да се стигне до истината. Въпреки че изображенията на „Принцеса Каджар“ стават много популярни през последните няколко години, истинската история на тази дама е по-друга. по-сложна.

Според публикации в социалните мрежи, за времето си тя е била олицетворение на красотата. На някои места дори се твърди, че „13 мъже се самоубиват“, защото тя ги отхвърля. Подобни твърдения обаче противоречат на реалните събития.

Ето истинската история зад популярните снимки на „Принцеса Каджар“.

Захра Ханум „Тадж ал-Салтане“, около 1890 г.

Как принцесата става толкова популярна днес?

През последните няколко години редица нейни снимки се разпространяват в интернет, където имат хиляди харесвания и споделяния. Те често следват една и съща основна линия:

Една публикация във Facebook от 2017 г., с над 100 000 харесвания, гласи: „Запознайте се с принцеса Каджар! Тя е символ на красотата в Персия (днешен Иран). 13 млади мъже дори се самоубиват, защото тя ги отхвърля.“

Друга публикация с почти 10 000 харесвания от 2020 г. също предлага подобна версия на историята, обяснявайки: „Принцеса Каджар е смятана за най-яркият символ на красотата в Персия през началото на 20 век. Дори 13 млади мъже се самоубиват, защото тя отхвърля любовта им.“

Но истината зад тези два поста е по-заплетена, отколкото изглежда. Като начало, изображенията в тях са на две различни персийски принцеси, а не една.

И докато „Принцеса Каджар“ всъщност никога не е съществувала, и двете жени са били принцеси по време на персийската династия Каджар, която продължава от 1789 до 1925 г.

Насер ал-Дин Шах Каджар

Персийките от постовете

В атака срещу „абсурдните исторически твърдения в интернет“, написана от доктор Виктория Ван Орден Мартинес от Университета Линчьопинг, тя обяснява как тази популярни публикации са объркали редица факти.

Като начало, снимките са на две полусестри, а не една-единствена жена. Мартинес казва, че публикациите изобразяват принцеса Фатиме Ханум Есмат ал-Даулех, родена през 1855 г., и принцеса Захра Ханум Тадж ал-Салтане, родена през 1884 г.

И двете са принцеси от 19-ти век, дъщери на Насер ал-Дин Шах Каджар. Шахът развива мания по фотографията в ранна възраст, заради което има толкова много снимки на сестрите – той обича да снима също и харема си, както и котката си Бабри Хан.

И двете обаче се омъжват много млади и вероятно никога не са срещали мъже, които не са им били роднини, чак до след браковете си. Следователно е малко вероятно те някога да са привличали или отхвърляли 13-те споменати ухажори. Във всеки случай и двете жени са живели живот далеч по-богат и вълнуващ, отколкото предполагат публикации във Фейсбук.

Втората дъщеря на Насер ал-Дин Шах Каджар, Есмат ал-Даулех се омъжва, когато е на около 11 години. През целия си живот тя учи пиано и бродерия от френски учител и приема съпругите на европейски дипломати, които идват да видят баща й, шаха.

По-малката й полусестра, Тадж ал-Салтане, е 12-тата дъщеря на баща си. Тя можеше и да се изгуби в бъркотията от деца, но ал-Салтане си изгражда име като феминистка, националистка и талантлива писателка.

Омъжена, когато е на 10, Тадж ал-Салтане се развежда с общо двама съпрузи през живота си и пише мемоарите „Мъката на короната: Мемоарите на една персийска принцеса от харема до модерните времена“.

„Уви!“ пише тя, „Персийските жени са били отделени от човечеството и поставени заедно с добитъка и животните. Те живеят целия си живот в отчаяние в затвор, смазани под тежестта на горчиви идеали.“

В друг момент тя казва: „Когато дойде денят, в който видя моя пол еманципиран и моята страна по пътя към напредъка, аз ще се жертвам на бойното поле на свободата и ще пролея свободно кръвта си под краката на моите свободолюбиви кохорти, търсещи правата си.“

И двете жени са живели забележителен живот, много по-голям от всяка една публикация в социалните медии. Но тези постове уцелват едно нещо – идеята за персийските жени и красотата през 19-ти век.

Есмат ал-Даулех, в центъра, с майка си и дъщеря си.

Истината в публикациите за принцеса Каджар

В много от постовете с „Принцеса Каджар“, акцентът е поставен върху пухкавите косми на горната й устна. Всъщност мустаците на жените са били смятани за красиви в Персия през 19-ти век (Не 20-ти век, както предполагат някои от публикациите).

Историкът от Харвард Афсане Наджмабади пише цяла книга по темата, наречена „Жени с мустаци и мъже без бради: Пол и сексуални тревоги на иранската модерност“.

В книгата си той описва как мъжете и жените в Персия от 19-ти век са имали характерни стандарти за красота: жените ценят високо гъстите си вежди и космите над устните си – до такава степен, че понякога ги боядисват със спирала, за да изглеждат по-гъсти.

По същия начин голобрадите мъже с „деликатни“ черти се смятат за много привлекателни. „Амрад“, млади мъже без бради, и „наухат“, юноши с първите си косъмчета по лицето, въплъщават това, което персите виждаха като красиво по това време.

Тези стандарти за красота, обяснява Наджмабади, започват да се променят, когато този народ започва да пътуват все повече и повече до Европа. Тогава те започват да се съобразяват с европейските стандарти за красота и да забравят своите.

В това отношение публикации за „Принцеса Каджар“ не грешат. Стандартите за красота в Персия са различни от днешните и жените, изобразени в тези публикации, ги въплъщават.

Но те прекалено опростяват и драматизират истината. Няма принцеса Каджар – но има принцеса Фатиме Ханум „Есмат ал-Дауле“ и принцеса Захра Ханум „Тадж ал-Салтане“. И няма 13 ухажори.

Всъщност, въпреки че тези две жени наистина въплъщаваха стандартите за красота на своето време, те също имат много, много повече качества от външния си вид. Есмат ал-Даулех е горда дъщеря на шах, който е домакин на важните му гости; Тадж ал-Салтане е жена, изпреварила времето си, която има силни послания за феминизма и персийското общество.

Популярни публикации като тези за „Принцеса Каджар“ може да са забавни и лесни за споделяне – но тук има много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. И въпреки че е лесно да разцъкаме набързо през социалките, понякога определено си струва да се потърси цялата истина.