Ип Ман е роден с името Ип Кай-ман на 1 октомври 1893 г. в оживения град Фошан в китайската провинция Гуандун, в семейство на богати родители като третото от четири деца. Заедно с по-големия си брат Ип Кай-гак, най-голямата им сестра Ип Уан-мей и по-малкия им брат Ип Уан-хъм, той получава традиционно китайско образование – техните родители Ип Ой-дор и Нг Шуй държат да възпитат дисциплината и самодостатъчността на Винг Чун у децата си, все пак те са жители на Южен Китай, самото родно място, където това бойно изкуство е било развито преди повече от 300 години.
Винг Чун
В зависимост от източника, Ип Ман е бил или на 9, или на 13 години, когато Чан Уа Шун му дава първия си урок. Ученик на майстор Люнг Джан, Чан едва наскоро е започнал да обучава собствени си ученици. Той обявява доста смела цена на Им с надеждата, че ще напусне, но в крайна сметка младежът ще напусне, само за да подсили образованието си.
През 1909 г. Ип Ман се мести в Хонконг, за да посещава колежа „Свети Стефан“. Именно в тази гимназия за елитни и богати чуждестранни студенти в Китай съученик го запозна с Люнг Бик – кунг-фу талант. Тъй като Ип е непобеден и уверен тийнейджър по това време, той предизвиква Бик на битка.
Когато Бик го побеждава два пъти подред, 16-годишният Ип Ман е толкова съкрушен, че се заклева никога повече да не говори за кунг-фу. Въпреки това, Бик е доста впечатлен от уменията му и разкрива, че е син на майстор Люнг Джан – който е обучил бившия ръководител на Им. Оживен от новината, Ип Ман започва да учи при Бик до 1916 г.
Когато е на 24, се завръща у дома, за да стане полицай в националистическото правителство на Китай и дава частни уроци по Винг Чун. По това време се срещна със съпругата си Чунг Винг-синг, с която имат четири деца.
Той смело защитава Китай във Втората китайско-японска война, но трябва да избяга от континента, когато комунистическата партия поема властта през 1949 г.
Възходът на майстор Ип
Бързото бягство на Ип Ман в британския Хонконг налага да остави семейството и имуществото си във Фошан, а каквото и да е имал в себе си, било е бързо изразходвано или откраднато от него по пътя.
Затова, когато получава подслон в залата на профсъюза на ресторантьорите, Ип е много благодарен. Както твърди легендата, той обаче не може да не се смее, когато майсторът по кунг-фу Люнг Шеунг преподава своите ученици на кунг-фу. Ядосан от неуважението, майсторът предизвиква Ип на схватка, която застаряващият и привидно бездомен непознат печели с лекота.
„Всичко, което правите, е да карате учениците си да удрят въздуха“, казва Ип. „Но въздухът не им отвръща. Какво правим, когато се изправите срещу враг, който ще ви отвърне? Ако възнамерявате да практикувате кунг-фу, трябва да го правите сериозно – или да не го правите въобще.“
Когато хвърля 90-килограмовия Шеунг през стаята, Им решава съдбата си – именно в този ден през 1952 г. той официално започва ново училище по бойни изкуства и прави Шеунг свой ученик.
Според един друг от първите му ученици, Уилям Чеунг, Ип е бил любезен учител. „Ип Ман имаше много добро чувство за хумор“, казва Чеунг. „Той обичаше да дава прякори на учениците си и мислеше дълго време, докато ги измисли. Уонг Шун Люнг беше наречен „Уонг Чинг Люнг“, което означава, че той е като бик. Мен ме наричаха „Голямото хъски“. А Брус получи прякора Парвеню.“
В крайна сметка Ип е помолен да напусне Макао, тъй като класовете му стават твърде големи и облагодетелстват твърде много членове, които не са синдикалисти. Така той открива свое собствено училище в Коулун, Хонг Конг, където се запознава с Брус Лий през 1956 г. 16-годишният младеж наскоро бе загубил битка от членовете на конкурентна бандата и сега нямаше търпение да усъвършенства уменията си.
Човекът, който обучава Брус Лий
Ип Ман и Брус Лий споделят страстта си към шегите: понякога те правят спаринг с юмруци, покрити с прах за сърбеж, или ползват малки електрошокови машинки, когато се ръкостискат с лековерните си ученици. Така в шеги и закачки Лий израства от посредствен боец до най-способния ученик на Ип Ман. Той с умиление си спомня уроците си през 1961 г.:
„Моят инструктор, професор Ип Ман, ръководител на училището Винг Чун, идваше при мен и казваше: „Отпусни се и успокой ума си. Забрави за себе си и следвай движението на опонента си. Позволи на ума си, основната реалност, да извърши противодействието без никакво обмисляне. Преди всичко научи се на изкуството да се откъснеш.“
Докато професионалният му живот процъфтява обаче, личният му живот е помрачен от трагедия. Съпругата на Ип умира сама в Китай през 1960 г. поради затворените граници с Хонконг. Той се жени повторно, но втората му жена също умира – от рак през 1968 г. Самият той развива проблем с опиума и в крайна сметка е изгонен от училището си, където и живее.
С нарастващата слава на Брус Лий, клиентелата на Ип Ман също нараства и открива фитнес залата Wing Chun Athletic Association през 1967 г.
Сенсей умира от рак на ларинкса на 2 декември 1972 г. – само седем месеца преди самият Брус Лий да умре след фатална реакция към лекарства.