Военна сатира и пандемични шеги: Защо се обръщаме към хумора, когато светът свършва

Изкуството да се шегуваме, когато светът постепенно се превръща в прах, е нещо, което се наблюдава сред различни общества без значение от епоха и география. Последните няколко години ни предоставиха изобилие от чудесни възможности да се смеем на мрачни събития…

Но защо хората се обръщат към хумора по време на такива чумерни времена?

През Първата световна война военният вестник Уайпърс Таймс отпечатва снимки на разрушения град Ипър в Белгия. Кръстен така, защото повечето от войниците, които го четат, не могат да произнасят името на града Ypres правилно, сатиричният вестник пуска „спортни новини“, в които газовите атаки са отразени като конни надбягвания; серии периодични разкази, една от най-ранните от които е детективска поредица „Herlock Shomes“; и раздел „Неща, които искаме да знаем“, който включва въпроси като: Дали тополата наистина е топла или само името й е такова?

„Със съжаление съобщаваме, че коварна болест е засегнала дивизията и резултатът е ураган от поезия“, гласи разделът за известия в един от броевете. „Войниците са забелязани с тетрадки в едната ръка и бомби в другата, да се разхождат разсеяно близо до бодливата тел в дълбоко общение с музата. Редакторът ще бъде благодарен, ако някои от поетите се ориентират към прозата, тъй като вестникът не може да живее само от стихотворения.“

Горният клип е трейлър на филма „The Wipers Times“, базиран на вестника. Той, както и книгата, която събра всичките 23 броя на вестника, демонстрира изненадващо приповдигнатото настроение и чувство за хумор на войниците, които прекарват дните си под постоянен огън, бомбардировки и ежедневната заплаха от болести, наранявания или смърт.

По време на пандемията от COVID-19, хората по целия свят излизат по прозорците и балконите си, за да покажат подобно чувство за хумор в лицето на животозастрашаващата болест въпреки стреса и изолацията на локдауна.

И преминавайки от една криза към друга, на фона на опустошенията в Украйна, хакери намериха време да накарат руските станции за зареждане на електрически автомобили да изписват съобщението: „Путин е луд“.

Миймовете, посветени на здравната криза и война, в социалните мрежи може да ни се сторят неуместни, но психологически погледнато те не са нищо ново или изненадващо – просто хумор, който предлага комфорт в труден момент.

„За някои хора използването на миймове за предаване на информация може да предостави както смисъл, така и лекомислие към много заплашителни ситуации“, казва клиничният психолог д-р Карла Менли пред Teen Vogue.

„Добавяйки доза хумор, шегите омаловажават тежестта на кризите. Например, един хумористичен мийм, насочен към привикването на донаборници в армията, може в основата си да се басиза на страха от такова привикване. В такива случаи миймовете могат да предложат доза психологическо облекчение.“

Хуморът може да се използва и в клинични условия за „развиване на устойчивост към стрес у деца в конфликтни зони“ според изследване, озаглавено „Изграждане на устойчивост чрез хумор“. Шегите могат да служат като „облекчител на напрежението“ като демонстрират, че ако един човек не е толкова стресиран, че да не може да се шегува, може би проблемът не е толкова голям, колкото изглежда, което изглежда може да има успокояващ ефект.

„Хуморът може да се използва, когато хората са подложени на стрес или виждат дискомфорт у другите. В разгара на тези моменти хората разчитат на смях, докато се опитват да асимилират широк спектър от неудобни, чувствителни, смущаващи, страшни, тревожни, нетипични, странни или необичайни ситуации“, гласи част от текста в глава от публикацията „Приложен и терапевтичен хумор“.

„Следователно хуморът може да действа като мощен адаптивен механизъм, когато се сблъскваме с несгоди, и е установено, че е положително свързан с развитието на устойчивост.“

По този начин, казват авторите, хуморът може да помогне на хората да навигират „​здравето в реката на живота“, като използват положителни стратегии, за да останат на повърхността в бурни води. Казано по-просто, миймовете могат да действат като миниатюрни помощни средства, които ни пазят да не потънем.

Хуморът е действал като спасение по време на стресови ситуации през цялата история на човечеството, като може би най-голямата разлика между по-ранните времена и съвремието е просто, че средата е различна. С появата на интернет кореспонденцията се прехвърля онлайн, но самоироничния и нелеп характер на шегите изглежда не се е променил толкова много.

Съответно вместо да заклеймяваме тези шеги като неуместни, може би трябва да ги разглеждаме като адаптация към живота във вечно „безпрецедентните“ времена. Поддържането на психологическо благополучие е свързано с по-добро физическо здраве и, както се казва, ако не се смееш, ще плачеш…