Векове наред хората в Европа всъщност не са знаели къде отиват птиците през зимата.
Вината не е тяхна, има много неща, които им пречат да разследват това любопитно масово изчезване на толкова голяма част от животинския свят – трудно е човек да се съсредоточи върху птиците, когато същевременно се опитва да не умре от чума.
Градинска червеноопашка
Основната теория, която датира чак от времето на Аристотел и Древна Гърция, е, че птиците през зимата спят зимен сън и че градинските червеноопашки се превръщат през студените месеци в червеногръдки, а градинските коприварчета се превръщат в черноглави коприварчета…
Червеногръдка
Колкото и странни да са тези теории, те са някак си за предпочитане пред някои други – като например тази на английския учен от 17 век Чарлз Мортън. Той вярва, че през зимата птиците отлитат на Луната като летят в продължение на 60 дни с 201 километра в час… Трябва да отбележим все пак, че Чарлз живее в един век, в който човек може спокойно да каже „къде да идат птиците, ако не на Луната?“ и да запази позицията си на уважаван човек на науката.
Още по-странна бе идеята – спомената в „Илиада“ на Омир, а по-късно и обсъждана като реален факт от Плиний Стари – че всяка година жеравите летят на юг, за да продължат дългогодишната си война с „пигмеите“, след хубава дълга почивка от нея. Плиний пише, че „пигмеите“ яздят а гърба на овце и атакуват жеравите, за да изядат яйцата им и така да поддържат количеството им ниско, докато жеравите ги атакуват от своя страна в един порочен военен кръговрат…
Както виждаме, Европа се справя доста зле по отношение на мистерията къде отиват птиците, когато изчезват през по-студените месеци.
Но тогава от небето долита обяснение. С доста голямо копие, забодено във врата.
През 1822 г. близо до немското село Клюц е забелязан бял щъркел, който носи обяснението на вековната мистерията с дължина 76 сантиметра точно през врата му под формата на копие. Установява се, че това копие е направено от африканска дървесина, което от своя страна потвърждава, че щъркелът е успял да прелети 3200 километра до Африка за зимата, преди да предприеме огромното обратно пътуване до Германия, където незабавно е убит и препариран.
Открити са още щъркели с копия в тях, които германците кръщават Pfeilstorch или „щъркел-стрела“.
Разбира се, не е никаква утеха за птицата, която първо е била тежко ранена, а след това е направила епично пътешествие, само за да бъде доубита при пристигането си, но тя доказва една малка за времето си теория за миграцията и може би по-важното – отхвърля редица откровено безумни идеи за поведението на птиците.