Дарил Хънт изкара 19 години в затвор за убийство, което не беше извършил
Дарил Хънт и Сами Мичъл имат една много любима традиция. В края на работния ден се срещат на ъгъла на улица Честнът и Либърти, където да изпият по няколко бири. Обикновено сядат на ниския бюрдюр в края на паркинга и си говорят. От време на време ще се появят и Анн и малката Бит – две проститутки, които работят в района и нямат нищо против да водят свободни разговори.
Когато двамата приятели официално се насочват към любимото си място на 10 август, служителите на магазина, от който си взимат бира, ги вика през уредбата Полицията търси Мичъл, който по това време е свикнал да има проблеми с властта. На 29 години и с редица нарушения, той не може да стои безучастен, когато агресията прерасне в насилие. Белезите и физиката му ще подсказват точно това.
Хънт подозира, че може би има и друга причина, освен буйния нрав на неговия приятел. Може би Анн и малката Бит за пореден път са арестувани. Може би приятелката на Сами е завела поредното дело за забавено заплащане на детската издръжка. По това време Хънт изобщо не се притеснява за себе си – неговата съвест е изключително чиста. Сигурно ако знаел, че ще бъде обвинен за изнасилване и убийство, най-вероятно щеше да намери друг начин да се изправи пред закона. Още от сутринта вестниците пишат, че издирват чернокож, който е убил жена и най-вероятно ще повтори това престъпление в близкото бъдеще. Хънт обаче не е чул новините, той просто няма време да чете вестници, а и защо да го прави? Все пак отдавна е забелязал повторението на лошите новини.
Вечерта и на двамата започва по един и същи начин, както всички останали през лятото. Хънт се среща с Мичъл в апартамента на майка му, а след това тръгват към любимата си бирена дестинация. Двамата се познават от около 5 години. Хънт е пристигнал в Калифорния, след като е получил наследство от дядо си, който е оставил сумата от 8000 долара. Разликата им в годините също може да се забележи и хората често ги наричат „The Blues Brothers“. Вечерта преди убийството, двамата са заснети от случаен минувач, който им подарява снимката.
Хънт е облечен в бяла тениска, разкопчана риза и бейзболна шапка, като козирката е завъртяна назад. Мичъл е по-тежкият от двамата с дълга брада, голф шапка и риза със запретнати ръкави. Нито един от двамата няма работа през лятото или свой собствен апартамент, където да живее. В много отношения са зависими от жените в квартала, които им помагат да си намерят подслон за вечерта. Хънт е научил и една нова техника за оцеляване, да сваля жени и така да получава храна и легло, в което да спи. Мичъл също има своите позитиви.
През лятото има къде да намерят своите половинки. Малката Бит често дава пари на Хънт, след като показва на тийнейджърите как се свалят жени. Хънт обаче никога не е бил сводник. Слуховете се носят от врата на врата, защото Бит е бяла и подобни двойки все още не се виждат толкова често. Другото занимание на нейния приятел е да се опита да я отдръпне от наркотиците, които по това време са популярни.
След като джентълмените са се срещнали и говорили малко с проститутките, двамата се насочват към близкия магазин за алкохол и тръгват към любимото си място. По това време повечето алкохолни магазини са задължени да предлагат дори храна, за да могат да продават и свободно алкохол. Бедните магазинчета разполагат само с няколко маси и поле за тежки алкохолни премеждия. Вечерта преди убийството на Сайкс – жената, която ще стане жертва на насилие – двамата приятели плащат един долар за снимката, която ще запазят за спомен.
Малко след това ще бъдат в компанията на сестрите МакКей. След това вечерта приключва по най-добрия възможен начин за всички, но без насилие. Докато сега двамата приятели чакат да се появи полицията, Хънт си мисли как ще прекара вечерта и неговата приятелка Бит може би ще вземе стая за вечерта или сестрите отново ще се окажат снизходителни. Тези хора никога нямат идея какво ще правят, техният живот минава ден за ден. Сутринта е валял дъжд и е успял да отпусне нажежения асфалт.
Хънт чака в магазина да дойде полицията, докато Мичъл отива надолу по улицата, за да плати една сметка в кръчмата. Патрулката минава много скоро и мъжът дори не се опитва да бяга, той просто няма защо да го прави. Преди да влязат и да закопчеят Хънт, те ще поговорят с Мичъл, който се е върнал от бара. Той ще им сподели, че са прекарали вечерта при сестрите, а Сами не е правил никакви обаждания, макар и мнозина да се интересуват именно от това. По това време Хънт не си спомня какви точно са били въпросите за него, впрочем не може да разбере и какво наистина се случва, по-късно ще си спомни, че странните събития идват едно след друго.
Никога не е разбрал, че Мичъл е бил единствената по-здрава следа, докато Хънт дори не е фигурирал в списъка. Заподозреният ще си спомни, че униформените дори не знаели къде живеят тези хора. Ако изобщо го познаваха, щяха да разберат, че Сами прави само две телефонни обаждания в живота си – едно до човек, който може да плати гаранцията му и още едно до собствената му майка. Хънт обаче не е точно човек, който може да се смята за убиец. Това би било трудно, след като израства във време, когато законът за сегрегация започва да се налага. Успява да отиде на училище, баща му работи изключително много и момчетата – Дарил има много братя – трябва да спазват стриктна дисциплина. След училище трябва да се приберат, да напишат домашните и тогава могат да играят.
Пропускането на вечерния час идва с много санкции и понякога бой. Животът не е лесен, но семейството се опитва да се справи. Когато майката на Дарил се разболява от диабет и губи двата си крака, бащата ще поеме всички грижи и ще се постарае да работи повече, за да изкарва пари. Никога не е искал помощ, парите му се държат в буркан в мазето, защото не вярва на банките. Попълвайки всички формуляри за искането на социални помощи ще остане в историята като едно от най-добрите, които служителите са виждали. Когато Дарил е на 8 години, неговата майка умира. Една от жените, които полагат грижи, продължават да се отбиват у дома и да прекарват повече време със семейството. Скоро обаче излиза истината – няма любовна авантюра.
Бащата ще разкрие, че майката на Дарил и Уили – един от братята – е именно жената, която през последните месеци полага много усилия за болната. Джейн е забременяла много рано и се наложило да остави децата, за да може да се образова. Следователно загубата на една майка ще дойде със загубата на друга майка. С планове, че нещата ще се променят и все пак ще има някаква женска ласка за момчетата, също приключва много бързо. Дарил остава отново без майка, този път в рамките на няколко седмици, след като Джейн е убита извън апартамента си при престрелка. Тогава е само на 24 години. Години ще минат, преди да стане ясно, че майка им – биологичната такава – е обичала да пие по същия начин, по който Дарил Хънт и Сами Мичъл прекарват вечерите си.
По-интересното в този случай е, че хората, които отглеждат Дарил неговия брат Уили и сестра им Дорис, не са биологични, а просто са помогнали на момчетата да оцелеят и да имат нормален живот, поне колкото е възможен такъв. На 18 години получава своето наследство от дядо си и за година държи всичко в нормите. Има приятелка и дете, работи като строител, но когато работата приключва, с нея си отива семейството и роднините, както и всички останали приятели. Ето защо се отдава на пиене. През август 1984 г. ще стане ясно, че Дебора Сайкс е била изнасилена и намушкана около 16 пъти. Понеже и двамата безработни са били изключително близо до престъплението, веднага били заподозрени. По това време Маргарет Крауфорд или малката Бет, ще промени своите показания няколко пъти.
Полицията няма никакви доказателства, но след като няма и никакви заподозрени, на 14 септември се повдига обвинение за първа степен на убийство. Единственият човек, който е много скептичен относно Дарил Хънт е специален агент Грег МакКрари, който не вижда никакви следи или поведение на убиец и изнасилвач. В този период ФБР наистина знае какво и как трябва да направи, за да има отговор.
През следващата година мъжът ще бъде обвинен за убийството и сметнат за виновен от жури от 11 бели и 1 чернокож. Според съда, хората се теглят на случаен принцип и след като популацията в града е от едва 25% цветнокожи, шансът да има по-неутрално жури, се понижава значително. Гласовете, поне според журито, били 7-5 за присъда. Хънт е признат за виновен и убийството първа степен носи доживотна присъда. Първото жури дори е доволно, че е успяло да редуцира неговата смъртна присъда. През 1990 г. е извикан отново в съда, като този път дори има предложение за смъртна присъда.
По това време е извикан и адвокат Уорън Спароу, който трябва да помогне със защитата. Очевидно се справя толкова добре, че е готово споразумение, в което ако Хънт се признае за виновен, може да бъде свободен до края на годината, като ще бъде пуснат под гаранция. Дарил отказва, а на следващото дело журито е изцяло от бели хора, които ще затвърдят присъдата му. Нещо още по-странно е, че Уорън не спира да доказва, как очевидците не са особено искрени и не могат да бъдат достоверни, но това няма никакво значение.
В края на 80-те години се появяват и ДНК анализите. Хънт позволява неговото да бъде взето и поставено върху пробите от Сайкс. През 1994 г. се взима ДНК от семенна течност, както и от други части за тялото. Разликата е толкова видима, че експертите ще посочат нулева връзка между едната и другата проба. За да е още по-сигурно, експертите тестват и ДНК-то на Мичъл и съпругът Грей. Отново няма никакъв положителен резултат.
Това не пречи на обвинителите да продължат да твърдят, че Хънт е замесен, но просто не е участвал в изнасилването. Нито един съдия не дава нов ход на делото, макар и да говорим за сериозни доказателства. През 2003 г. ще стане ясно, че архивът е достатъчно богат и ДНК пробата на убийството на Сайкс има попадение и това е Уилърд Е. Браун, който също живее в един и същи град с Дарил. Той е заподозрян за изнасилването на млада жена жена през 1985 г. Уилърд никога не е извикан в съда и никога не е преследван от закона.
Едва по-късно, когато Уилърд ще извърши ново престъпление и неговото ДНК ще бъде изследвано, истинският убиец ще признае, че е отговорен и за двете престъпления. През 2004 г. Дарил Хънт е освободен след прекарани повече от 19 години в затвора за доживотна присъда. На изслушването от Висшия съд, Хънт ще заяви, че съжалява за загубата на семейството на жертвата, прощава и на всички в затвора за прекараното си време там.
Този път е освободен и без право на повторно викане в съда – Дарил Хънт никога повече не може да бъде обвиняван за това престъпление. През 2007 г. адвокатът на Хънт ще успее да издейства обезщетение за сума от 1 650 000 долара. По това време Дарил ще използва парите, за да помогне и на други, които са обвинение несправедливо като него. Само няколко години по-рано е успял да спаси и други несправедливо обвинение, като този път получава сумата от 358 545 долара или почти 20 000 долара за всяка една грешна присъда. Дарил умира на 13 март 2016 г. и според много от приятелите си е започнал да взима наркотици и да страда от депресия. Признава постоянно, че сънува как е отново в затвора, докато най-накрая не взима пистолета и не се самоубива. Преди това е казвал, че е болен от рак, но това не е истина, поне не и според патолога.
