Защо Джими Хендрикс бе освободен от армията на САЩ?

Джими Хендрикс почива през септември 1970 г., на 27-годишна възраст. Той оставя доста важно творчество след себе си за тази скромна възраст като става един от най-великите китаристи в американската история. Преди да се извиси като легендарния музикант, който познаваме обаче, Хендрикс служи за кратък период в армията, а причината, поради която службата му е толкова кратка, отдавна е спорна.

Проблемното детство на Джони

Джони Алън Хендрикс е син на Джеймс Алън „Ал“ Хендрикс, ветеран от американската армия, който е служил във Втората световна война. По време на раждането на Хендрикс той е бил разположен в Алабама и му е забранено от командващия офицер да посети съпругата и новородения си син. Всъщност той е държат под ключ в продължение на два месеца – без съдебен процес – за да не избяга.

Едва когато е освободен от служба през септември 1945 г., Хендрикс старши най-накрая успява да срещне Хендрикс младши.

Малкия Джими израства в сравнителна бедност в района на Сиатъл. От малък още е видно, че има музикален талант, но освен в изкуството младежът успява да се забърка и в редица неприятности. На 19-годишна възраст, след като два пъти е хванат да се вози в крадени коли, Хендрикс получава избор – или да се присъедини към армията, или да отиде в затвора. Нежелаейки да бъде в затвора, той се записва войник през май 1961 г.

Липса на талант

Хендрикс не се радва на времето, прекарано в служба. Той завършва осем седмици основно обучение във Форт Орд, Калифорния, след което е назначен в 101-ва въздушнодесантна дивизия. По това време пише на баща си писмо, в което изразява отвращението си към армията: „Тук няма нищо друго освен физическа подготовка и тормоз в продължение на две седмици, а след това, когато отидеш на училище за парашутисти… намираш ад. Карат те да работиш до смърт, обиждат те и те бият.“

В по-късно писмо Хендрикс моли баща си да му изпрати китарата. Получаването на инструмента му помогна да се отпусне по време на престоя и му позволява да се свърже с другарите си по оръжие. Друг войник, на име Били Кокс, е впечатлен от уменията му и от своя страна успява да се сдобие с бас китара. Не след дълго двамата вече свирят в местния клуб през уикенда, заедно с още няколко човека.

Слухове за лошо поведение

Едно е сигурно, Хендрикс не изкарва пълните си три години в армията. Мнозина спекулират защо – някои казват, че е бил изписан за „‘проявява на хомосексуални наклонности“ или че е бил хванат да мастурбира в тоалетната. Последното изглежда е вярно, тъй като има доказателства.

Пригодността на Хендрикс като войник е съмнителна. Той се представи много зле на всичките си тестове по физическа подготовка и има редица случаи, в които пропуска вечерната проверка. Той също е и лош стрелец и според съобщенията си поспива по време на дежурства.

Според доклад, написан от Джеймс С. Спиърс, сержант на взвода на Хендрикс, той „не е проявявал никакъв интерес към армията… Според мен редник Хендрикс никога няма да достигне стандартите, изисквани от един войник. Чувствам, че за армията ще бъде от полза, ако той бъде освободен възможно най-скоро.“

Като цяло Хендрикс не обича да е в армията и му е предопределено да направи нещо различно с живота си.

Инцидентът, който му отвори вратата – истина или легенда?

Благодарение на апатията и проблемите си с дисциплината, Хендрикс не е желан в армията. И така едно нараняване, претърпяно по време на скачане с парашут, е добре дошло и отваря вратата както за китариста, така и за неговите началници – поне така твърди той. Говорейки за времето си в армията, Хендрикс казва, че нараняване на глезена довежда до изписването му по медицински причини. Въпреки това, не са открити записи, които да показват, че е бил изписан поради наранявания или медицински проблеми.

Както се оказва, краят на кариерата на Хендрикс се дължи на различни фактори – и не му отне много време, за да превърне този край в ново начало. По-малко от две години по-късно първата му песен се появява в класациите на Billboard, а останалото, както се казва, е история!