Защо лондончани не успяха да получат своята Айфелова кула
Англичаните са известни с това, че ако открият нещо оригинално, бързо биха могли да го копират и дори да се опитат да го подобрят. По някаква причина не всичко е добра идея, но когато французите вдигат Айфеловата кула, англичаните веднага решават, че имат нужда от своя такава. И нещо повече, искат да бъде дори по-висока. Както можем да се досетим, това е началото на онези забавни детински спорове, в които цифрите играят основна роля. Айфеловата кула е с височина от 324 метра и се очаква английската да премине тази височина. Великата кула на Лондон трябва да се построи на локацията, в която откриваме днес стадион Уембли. Плановете са обещаващи, но според някои от изследователите, това е началото на така наречения Лондонски пън, който никога няма да бъде завършен.
Фактите показват, че преди повече от 120 години, основната конструкция е унищожена и мечтата за издигане на архитектурно наследство, което да привлича туристи в столицата, никога няма да се изпълни. Споменът се забравя, поне докато инженерите не пристигат, за да ремонтират стадиона. Едва тогава основата отново се разкрива и мнозина се сещат, че някога лондончани са имали открита надпревара с парижани. Какво се обърква, бихте попитали? Кулата е идея на Едуард Уоткин, той е известен британски политик и железопътен магнат, който преди това има план да създаде тунел под Английския канал. Очевидно е, че Едуард не е глупав човек и има поглед в бъдещето, особено след като предлага проект, известен днес като Евротунел, около век по-рано.
Уоткин обича големите идеи и като човек с възможности, винаги смята, че колкото по-висока е стойността на един проект, толкова по-добре. В това отношение и размерите не са за подценяване. Има и един особен проблем – политикът често предлага идеи, които не могат да се реализират. Айфеловата кула отваря врати за посетители през 1889 г. и бързо се превръща в туристическа атракция, която цяла Европа иска да види. Впрочем и до днес ще продължи да се смята за основна атракция в Париж, следователно е логично и защо толкова много хора искат еквивалент в Лондон.
Визионерът дори успял да обърне внимание и на приходите и да потвърди пред своите колеги в парламента, че само за няколко месеца построяването е било изплатено с билетите от посетители. По това време Уоткин вече има и планове да привлича повече пасажери за метрополитана, който по-късно ще постави основите на метрото в Лондон. Линията минава точно покрай Уембли, като тогава е диво пространство в Централен Лондон. Именно там е закупена и земя, която трябва да се превърне в увеселите парк, подобен на парковете на Уолт Дисни.
Инвестицията обаче се оказва по-висока и е очевидно, че французите вече са измислили решение на един от големите проблеми. Разбира се, за да е още по-интересно, веднага е потърсен Густав Айфел, който вече се е доказал. Като виден французин, той отказва да строи нещо подобно в Англия. Следователно трябва да има резервен план? Прави се международно състезание за дизайн с първа награда от 500 гвинеи или около 80 000 долара в днешни пари. Различни дизайнери и конструктори изпращат около 68 проекта, като много от тях са още по-смели и нереалистични. Някои предложения са с височина от 609 метра, разполага с влакче, което да качва гостите поне до половината път. Друго предложение е да има така наречената небесна градина, която да бъде поставена на върха, а към нея да се добавят музеи и галерии, а върхът да е копие на Великата пирамида.
Повечето проекти обаче много напомняли на Айфел и точно по тази причина Уоткин избира именно една такава подобна конструкция. Проектът на архитектите Стюърт, МакЛарън и Дън е победител. Според повечето наблюдатели, приликите с Айфеловата кула са значително, но като цяло структората била малко по-тънка от показаната. Най-важното е, че изискването за височината е изпълнено и французите ще изгубят битката за най-високо сдание в Европа, а и в света. Веднага заработва и рекламата, която обявява, че проектът ще бъде много по-добър и просторен от Айфеловата кула, ще разполага с ресторанти, театър, магазини и дори турска баня. Всички тези екстри ще бъдат достъпни с помощта на последното налично откритие – асансьорът. Поставена е и панорамна тераса, която ще се възползва от чистотата на въздуха, особено след като това е толкова впечатляваща височина.
Колкото и богат да е Уоткин, не може да отговори на всичко, което вече е посочено във вестниците, по тази причина предлага и самият дизайн да се промени, за да може да се намалят и разходите. Краката на конструкцията са променени от 8 на 4, по примера на Айфеловата кула. Работата по този монумент започва през 1892 г. и първото ниво се построява около три години по-късно. Уембли парк отваря една година по-рано и се радва на умерен успех, но кулата все още не е завършена и очевидно има проблеми. Още с построяването на първото ниво става ясно, че сградата може да сляга. Инженерите не виждат проблеми на този етап, но при всяка друга височина ще открием, че слягането ще стане още по-сериозно и ще постави под риск цялата конструкция.
Дори и самата конструкция да отваря врати и да има инсталирани асансьори, нейното бъдеще е повече от ясно. Лондонската кула не се извисява никога до необходимото ниво, гостите не могат да се насладят на панорамата, а освен това не могат да подишат и обещания чист въздух. Уоткин умира през 1901 г. и като единствена движеща сила за завършването, е ясно и бъдещето на този проект. Проектът никога не успява да се изплати, гостите не са достатъчно, за да помогнат изплащането и завършването на кулата, колкото и опасна да е тя самата. След една година от пускането, инженерите я маркират като опасна. Малко след издаването на смъртната присъда идват хора с динамит, които да разчистят зоната и след това да използват територията за построяването на нов квартал в Лондон.
През 1923 г. се построява и емблематичният стадион, който заема мястото на кулата. Работниците откриват останките едва след като започват да работят върху първото подземно ниво. Едва тогава лентата се връща назад. Интересното в това отношение е, че и до днес кулата на Уоткин може да се смята за най-високата в цял Лондон. Критиците не са сигурни колко успешна е щяла да бъде Лондонската кула, особено след като Франция се оказва значително по-близо. Проектът има възможност да разкраси линията на Лондон, но само толкова. В тези архитектурни състезания най-често първият успява да спечели, а аудиторията не приема толкова добре копирането, поне в началото на XX век.
