Какво се случва с лимузините на Хитлер след войната – една изключителна инвестиция за милиони долари
Всеки един диктатор има любима марка автомобили. Не можем да отречем, че лимузините са част от престижа и просперитета, който демонстрира държавата зад него. Ще открием, че във времето има редица автомобили, които са били сериозен избор на всеки един лидер. Изключваме Франсоа Митеран, който обича Renault 5 и дори обожава да го кара, поне така показват снимките. В Германия обаче имаме съвсем друга история. Все пак там се намира една от големите автомобилни индустрии в Европа и точно по тази причина изборът пред един диктатор винаги е голям.
Разбира се, няма как да говорим за диктатори, докато не погледнем към човекът, който променя завинаги историята на тази страна, а след това и на света – Адолф Хитлер. Покрай всички сторени злини, можем да открием, че благодарение на него се ражда една кола, която ще се превърне в автомобилната корпорация, която задвижва света, съдейки по броя автомобили продадени на година – Volkswagen. Идеята на диктатора е да създаде автомобил за всеки немски гражданин, който да има свободата да пътува, създаването на Beеtle не е случайно, макар и същата машина по-късно да се доразвива от американците и след това да получава много сериозно внимание извън границите на страната. Историята на Beetle е наистина впечатляваща, но Хитлер рядко е използва тази машина.
Макар и първият произведен Beetle да е връчен именно на него като подарък. Какво обаче е използвал за придвижване? Името на предпочитаната машина е Mercedes-Benz 770 познат на немските конструктори като Großer Mercedes или просто „Големият Мерцедес“. Същият се произвежда от 1930 до 1943 г. в Щутгарт. Предоставя се само и единствено на високите постове в страната, но е закупен и от много други немски партньори като Бенито Мусолини и Хирохито – императорът на Япония. Дори папа Пий XI разполага с една такава машина. Нека не забравяме, че ако Хитлер е имал пепелник в автомобила, заслугата за него е българска. Батенберг поръчва два автомобила от немската компания, като изисква и в двата да има пепелник, а след това самата екстра започва да се поставя във всеки друг. Избраният модел е Mercedes-Benz 770 с номер (W07). До 1938 г. са произведени около 117 екземпляра и трябва да бъдете сигурни, че това е била изключителна инвестиция.
Лимузината разполага със 7.6-литров 8-цилиндров двигател с алуминиеви бутала. Скромните 150 конски сили можели да бъдат усетени при 2800 оборота в минута. По-късно са добавени и суперчарджъри, които при активиране добавят мощност от 200 конски сили. Максималната скорост в този случай е 160 км/ч. Звучи повече от комично, но нека не забравяме, че по това време много малко други компании могат да достигнат тази скорост. През 1938 г. ще открием, че моделът преживява своя първи ренесанс с екстри като хидравлични спирачки по-добра скоростна кутия и максимална скорост от 170 км/ч, а с помощта на суперчарджъри може да достигне мощност от 400 конски сили и скорост от 190 км/ч. От този модел са произведени едва 5. За цена не се говори, защото Mercedes-Benz оставят това с отворена опция – цена при запитване.
Повечето машини са произведени лично за Хитлер и подарявани на съюзници и приятели. Хитлер обаче запазва най-доброто за себе си и в този случай избира машината, която може да издържи на много сериозни нападения. Стъклата са с 40 милиметра дебелина, добавени са стоманени плочи с дебелина от 18 милиметра и всякакви интересни защити, като общото тегло на тази машина е 4.1 тона. Следващият модел, който идва през 1944 г. продължава да се радва на брони и допълнителни екстри, но понеже гумите не могат да издържат на теглото, немските инженери добавят някои по-леки материали.
Препоръчителната скорост на този таран става едва 80 км/ч. Логично е, че автомобилите се превръщат в една изключително скъпа инвестиция след войната и ще се изненадате, когато разберете, че голяма част от тези машини са закупени от руски колекционери. Повечето ги закупуват като символ на победата. Повечето машини се озовават в различни точки на Европа, но Дмитри Ломаков успява да открие голяма част от тях. В неговата колекция могат да бъдат открити возилата на Гьобелс – Mercedes Benz 540K, закупен през 1972 г. от градината на латвиец, който го оставя да гние. Лимузината на Гьоринг Horch-853 и някои други интересни машини. Анонимен руски колекционер разполага и с тъмносиния Mercedes-Benz 770K, който някога е возил Хитлер из Европа.
При покупката са взети и някои от личните возила на Рибентроп. Сделката обаче остава анонимна и до днес никой не може да потвърди колко милиона са били похарчени за толкова сериозна колекция. И повечето машини до днес се продават от всеки германец, който не може да приеме идеята и тъмното минало на страната. Добрата новина е, че има достатъчно почитатели, които просто свалят свастиките и продължават да използват машините. Освен това не трябва да забравяме, че след края на Втората Световна война руските войници ще вземат всяка една машина, която може да върви и ще я върнат обратно в СССР. Някои войници успяват да се приберат и с челюстта на самия Хитлер.
Руски войници успяват да открият и возилото на Гьобелс, който е изоставен по улиците на Берлин. Същият се озовава в СССР през 1947 г. Дмитри Ломаков може да се похвали като един от хората с особено добра колекция, след като разполага с повече от 120 автомобила и мотора. Хитлер разполага с няколко лимузини и една от тях се озовава в Австрия и се продава след войната за сумата от 2000 марки. По-късно се озовава в Лас Вегас като част от колекцията на пивовар от Мюнхен.
Към този момент машините изобщо не се свързват с историята, те са една много добра инвестиция и с всеки изминат ден продължават да повишават своята стойност. Някои обаче смятат, че има и проклятие около тези автомобили, почти всеки, който е закупил лимузина от това време, рано или късно умира, такава е съдбата и на Хитлер. Съдейки по историята, залагаме повече на диктатурата и манията, отколкото на лимузината.
Снимки: Wikipedia
