Как Танзания се бори за туристи с Кения – най-големият провал в историята на туризма

| от |

През 1960 г. в предаването „Място за животните“ директорът на зоопарка във Франкфурт – Бернахрд Гжимек ще направи един от най-великолепните гафове в немската национална телевизия. Пред аудитория от близо 35 милиона души, той ще сподели, че всеки немски гражданин може да запази 3-седмична почивка за сума от едва 2100 марки – еквивалентът на около 300 евро – в необятната Танганика. Именно там могат да се видят някои от най-красивите диви животни, за които предаването говори през цялата година. По това време нито една туристическа агенция в Западна Германия не предлага почивка към тази дестинация, но това не пречи на милионите немски граждани да се изсипят при различните туристически оператори и да настояват за билет точно там, както и за включено фото сафари. До този момент никой дори не знае как да стигне до Танганика – телевизионният гаф е на път да се превърне в нещо още по-впечатляващо.

Гжимек успява да запали фитила на немското общество и следва да се срещне с лидера на страната Юлиус Ньерири. На него е предложен поста на първи министър-председател след освобождението от британско влияние. Страната се изправя от колониалните закони на Великобритания и вече има необходимата свобода да се развива и да кове своята собствена политика. Срещата се случва по времето, в което Белгийско Конго се бори за независимост и нейните опити за независимост скоро ще се превърнат в гражданска война. Оттам много европейци ще побързат да се махнат, докато новите африкански владетели ще започнат да избиват животни, използвайки частни паркове. Това забавление притеснява много от европейците, които забелязват щетите върху природата и точно по тази причина директорът ще се опита да предложи Танганика за туристическа сафари дестинация, която може да върне обратно туристите.

Немецът не е глупав, в зората на туристическите полети, това е инвестиция, която може да се превърне в златна кокошка. Ньерири има задачата да спечели сърцата на инвеститори от Италия, Испания и Швейцария, които по-късно да дойдат с туристите си, но Гжимек има притеснения – към настоящия момент, този диамант има нужда от шлифоване. За целта Бернхард предлага да мотивира повечето почиващи в различни немски станции, да инвестират малко повече и да опознаят дивата страна на света – в неговата фантазия, вместо на стандартен хотел, баварските приятели могат да се насладят на чиста природа. Неговият слоган е да се спаси застрашената природа, като се консумира и използва за повече туристи. По този начин всеки гост ще инвестира средства и помощи за Танганика. Самата страна ще се прекръсти през 1964 г. на Танзания, след като сключи съюз със Занзибар. И да, тази територия наистина е красива, разполагаща с най-чистата и дива природа от суб-Сахарска Африка, придружена от диви плажове в близост до малки градчета, очакващи подобряването им до курортни.

Гжимек споделя, че има само една спирачка и това са всички влечуги и насекоми, които се разнасят из цяла Африка, освен това и дивите местни се виждат достатъчно опасни, за да не се повтори посещението. Проблемът е, че страната не разполага с туристически условия за средната класа. Повечето гости искат да получат достатъчно храна, удобни хотели и лесен достъп, при това на минимални цени, те идват с желание за телефон, както и разнообразие между плажове и телевизия. Танганика се оказва най-бедната от 3-те територии на Великобритания и точно по тази причина среща огромни затруднения да се превърне точно в това, което Европа иска. Кения винаги е била най-добрият и разумен избор на короната, а освен това елитните ловци знаели какво точно могат да открият в тази територия. Железниците работят, павираните пътища се оказват разумно решение, а броят хотели продължава да расте.

Транспортните компании в Найроби най-често ще вместят Танганика в няколко дена разходка и това ще е всичко. След доста опити и главоболия, социалистическата идеология на Танзания ще зачеркне туризма и ще предпочете да затвори границите за много дълъг период. Събитието се случва през далечната 1976 г. и мнозина остават опарени от изненада. Защо Гжимек е толкова уверен, че може да сложи това парче земя на картата на туризма?

След като успява да се справи с разрушения зоопарк във Франкфурт, където става директор през 1945 г., създаването на още един по-мащабен проект ще може да донесе само още слава. Впрочем неговият зоопарк се оказва един от най-красивите в Западна Германия. За да постигне това, обикаля Централна и Източна Африка със сина си Майкъл и разглежда видовете, описва ги и дори ги заснема за различни немски предавания. За негова изненада, природата умира и вината е на хората, които започват да обработват земя, да разширяват своите ферми и евентуално да елиминират хищниците – логичната стъпка. След разходките пише две книги по проблема и след това прави серия документални филми относно миграцията на Серенгети.

Целта на Бернахрд е да протестира срещу британската колонизация на континента, като се опитва да разшири периметъра на масаите, както и да помогне да се спасят някои застрашени животни и най-вече носорозите. Разходките идват и с някои беди, неговият син умира в Африка, но Гжимек е решен, че ще сбъдне мечтата си. При срещата с президента на Танганика, той вече е постигнал успехи със своята първа книга и дори е спечелил наградата на академията за най-добър чуждестранен филм. На конференцията за запазване на природните ресурси на Африка, точно той ще заяви, че туризмът е четвъртата най-голяма индустрия, която може да помогне на населението, както и на всички страни, но само с условието, че природата бъде пощадена. Останалите три отрасли са кафето, диамантите и памука.

Мнозина са на мнение, че дивата природа може да оцелее сама и да се издържа в един икономически свят. Макар и да има достатъчно зверове за наблюдение, съседката на Кения няма пътища, няма мостове и клиники, училища и дори ел. централи. Екологичните наблюдения също са положителни, защото дивите животни създават един много по-добър естествен тор от питомните. Романтиката на теорията изглежда вълнуващо, реалността става малко по-критична. Планът е ясен – туристите трябва да дойдат със своите марки, паундове и всяка една добра валута, която може да се изхарчи за разходка в дивото. Над 16 000 квадратни километра земя е отделена и превърната в резерват – площта е по-голяма дори от Белгия.

Парковете никнат един след друг и международните организации могат да мечтаят за успеха, който един директор на зоопарк прави от въздуха. Скоро говорители на Танзания ще заявяват, че целият им парк е пример за света. Всичко е прекрасно, но какво се обърква? Източна Африка приема около 60 000 гости през 1959 г. и те носят сумата от 7.9 милиона паунда. Почти цялата инвестиция отива в Кения. Рекламата липсва, но зоопарка във Франкфурт е готов веднага да отговори на изискванията. Първата работа е да започне да продава туристически пакети и до края на първата година са резервирани повече от 100 групови пътешествия.

Липсата на летища се превъзмогва с търсенето на стари витлови самолети, които да доставят хората и да кацат на равни поляни – за пилоти са наети югославци, които са тренира на малки летища в Аруша. Първата група от 85 авантюриста пристига през декември 1960 г. – повечето са двойки на средна възраст около 60 години – по това време сумата се оказва все още висока. Стартът е добър, но не е рецепта за златна мина. Ето защо на следващата среща се подготвят и тегления на заеми, които да спечелят вниманието на Световната банка, а с нея модернизацията изобщо няма да закъснее.

Пред тази институция ще се заяви, че африканските животни са незаменим божи и културен капитал. Говори се за спасителни мисии и за привличане на нови инвестиции, но никой не се включва. Ето защо и през 60-те години Танганика ще плаща за парковете от своя собствен джоб. През 1963-1964 г. страната е отделила повече от 60 000 паунда за паркове – повече от националните приходи на Великобритания или САЩ. Гжимек и партньори се надяват, че ще успеят да намерят американски частни компании.

Рокфелер и Форд изпращат технология за правене на пътища, а точно тази точка е толкова скъпа, че винаги е оставала последна. След това идват булдозери, камиони, багери и още много други, но дори с тази помощ няма шанс да се случи чудото. Танганика няма дори средствата да поддържа новите и направени паркове. Африканските фермери са принуждавани да напускат земята си и да чакат туристите, които никога не идват. През следващата година става ясно, че и самите танганийци вече не са особено големи оптимисти, след като изпращат бюджет в някоя друга финансова дупка.

За кратко време организацията успява да открие външни дарители, но само толкова. В един отчаян опит, инвеститорите успяват да свържат Серенгети с границата на Кения, за да привлекат туристи директно оттам. Гостите отиват в Кения, идват за няколко часа, за да видят езерото Маняра, Килиманджаро и Серенгети, а след това се връщат обратно по така наречения „млечен път“ – в зависимост от климата, настилката е предизвикателство за всеки. Когато пътят е направен, никой от туристите дори не разбира, че е преминал границата и е влязъл в друга страна. Пътят само подобрява Кения, но никой друг – една табела нямаше да бъде излишна.

Столицата на Танзания – Дар ес Салам е едно от най-красивите пристанища на тропиците. Цветните рифове, уникалните плажове и дори аромата на водата, могат да пленят сърцето на всеки. Защо никой не почива там и не остава по-дълго? Няма нито един нормален хотел, който да отговаря на стандартите. След преминаването на Серенгенти и достигането до столицата, малцина са разочаровани, че ще спят в ужасни условия и след това забравят изцяло природните забележителности – горчилката е била прекалена. Други не откриват летище или железница, която да помогне за връщане в цивилизацията – ситуацията просто става изключително жестока.

Междувременно летището в Найроби продължава да се пръска по шевовете. Още със слизането си, туристите са посрещнати от хора, които предлагат каравани, предлагат място за пътешествие и карти, сувенири, покани за хотели, безплатни питиета и каквото още може да се сетите. Рекламите за слънце и сърфове е още по-добра инвестиция, а предлаганото оборудване се прави директно от страната, като никога повече не я напуска, но се използва. Един път дори самия Гжимек ще направи лапсус и ще заяви, че всичко в Найроби е построено от слонове и зебри. И тогава идва 5-годишния план. След като нищо не върви, Танганика се обръща към комунистически Китай и новата идеология. Инвеститорите са изгонени, но Гжимек продължава да бъде търсен за помощ. По негово мнение, туризмът трябва да се пребори с помощта на модерна инфраструктура, повече реклама, условия за пътуване и още много други.

Ньерири веднага решава проблема и след като получава пари от няколко места, има за мисия да победи монопола на Кения, като построи международно летище близо до Серенгети. Отново огромна грешка, може би една от най-съвършените. Серенгети се намира близо до Килиманджаро – най-високата планина в Африка – ако попитате експертите, изборът на летище до планина е равен на руска рулетка с автоматичен пистолет. Лидерът получава редица предупреждения да не прави тази глупост, но вече е късно. Нито един пилот няма да се съгласи да лети до Килиманджарското международно летище, което през 1973 г. не е в списъка на нито една авио компания в Европа. С изпълнението на първата петилетка, новия лидер веднага строи още няколко парка, а какво още липсва на Танзания, за да може най-накрая да докара хора? Налагат се глоби за избиването на диви зверове и кампания срещу бракониерите. Успехите също не закъсняват. За една година туристите се повишават от 54 000 до 66 000 души, като всички стоят средно по 6 дена.

Повишението в икономически план е скок от 23% и туризмът наистина става четвърти най-голям приход за страната. Европа не го вижда по този начин, Танзания продължава да е счупения път, по който трябва да минете, за да се стигне до Кения. Немските посетители разказват за красивата и невиждана природа, а в малкия текст споделят, че всеки трябва да свикне с лошата кухня и понякога и с никаквата кухня, защото има ограничения на дажбите. Построените хотели до 1974 г. са успели да предоставят работа на 1700 души и да изгубят около 8 милиона шилинга по време на съществуването си.

Що се отнася до парковете, те се справят малко по-добре, но губят още 411 милиона шилинга. И проблемът за тази трагедия винаги ще бъде Кения. По-добрата инфраструктура и договорите с рекламните компании успяват да продадат около 10 000 места на туристи, които отиват в Момбаса и Малинди. Цената също изиграва роля, срещу сумата от 110 паунда за близо 9 дена, туристът може да плати дори самолетния билет, а европейските компании ще таксуват само билета за сумата от 350 паунда.

В пакета на Кения има и кратка разходка до Танзания, която включва посещение на два плажа и поглед към снежните върхове на Килиманджаро – това очевидно е достатъчно. Само през 1969 г. Кения ще посрещне 106 000 туриста или около 45% от гостите на Източна Африка. Танзания успява да събере едва 40 000 души през същата година или едва 17%. На финала голяма част от парковете ще започнат да се използват за други индустриални цели, а някогашното обещание и туристическия скок на Танзания никога няма да се случи, поне не и преди новото хилядолетие.

Днес ще открием, че инфраструктурата е не само променена, но и много по-красива, а това означава, че туристите минават милион и този път има къде да стоят, както и има какво да видят.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Как Танзания се бори за туристи с Кения – най-големият провал в историята на туризма

Повече информация Виж всички