Открито бе рядко доказателство за римско разпятие в скелет на почти 2000 години

Отначало скелетът не изглежда като нещо особено. На възраст почти 2000 години и целият покрит кал, за археолозите той прилича на само една от многото останки, открити в група от римски гробища. Но след по-внимателното изследване се открива железен пирон в дясната му пета – сигурно доказателство за разпятие.

„По същество за първи път по време на археологически разкопки откриваме физическо доказателство за тази практика на разпъване хора на кръст“, казва ръководителят на разкопките Дейвид Ингам от Albion Archeology (компания за професионални археологически услуги). „Просто не намираш такива неща. Имаме писмени доказателства, но почти никога не сме намирали веществени.“

Археолозите за първи път се натъкват на останките през 2017 г. Докато разкопават земя в подготовка за жилищно строителство в Кеймбриджшир, те откриват 5 гробища, датиращи от 3 или 4 век.

След това прилежно разкопават скелета и го записват. Но никой не забеляза пирона, забит в петата му, докато костите не са почистени в близката лаборатория. Тогава археолозите разбират, че са открили редки физически доказателства за разпятие от римската епоха.

„Ние знаем немалко за разпъването на кръст, как се практикува и къде се практикува, и кога, и така нататък от исторически разкази“, казва Ингам. „Но това е първото веществено доказателство, което всъщност ни показва как се прави.“

Пиронът в петата на скелета, предполагат археолозите, е бил, за да спре жертвата „да се гърчи“.

Пълен скелет

Според археолозите скелетът е принадлежал на мъж, който е бил на възраст между 25 и 35 години, когато е починал преди около 1661 и 1891 години. Нараняванията по тялото и възпаленията по краката му предполагат, че той е бил или роб, или затворник, който е прекарал известно време в окови.

Смъртта му чрез разпъване, обяснява Корин Дюхиг, археолог и специалист по кости от университета Кеймбридж, показва, „че жителите дори на това малко селище в края на империята не са могли да избегнат най-варварското наказание на Рим“. Тя разсъждава, че мъжът може да е бил роб, който „е извършил някакво леко престъпление“ или обикновен гражданин, който „е извършил някакво тежко престъпление“. Може би, казва тя, той „е ядосал шефовете си те са му причинили ужасно наказание, за да предупредят другите да не се държат като него.“

Смъртта му вероятно отнема между 4 и 6 дни и вероятно е била съблюдавана от римски пазачи. Изследователите изчисляват, че между 100 000 и 150 000 души са загинали при разпъване на кръст преди тази практика да бъде забранена през 337 г. сл. Хр. Но физическите доказателства за разпъването са рядкост.

Това е така, защото повечето хора са били прикрепяни към кръстове с въжета, а не с пирони. И ако някой е бил заковаван на кръста, римските власти често са извличали гвоздеите, след като жертвата умре. В този случай обаче изглежда, че гвоздеят се е огънал и е заседнал в костта.

Нещо повече, жертвите на разпятието рядко са имали лукса да бъдат погребвани – римските власти прилагат това брутално наказание на поробени хора, хора от по-ниските социални класи или предполагаеми врагове на държавата. Но този скелет е намерен в гробище с ръце кръстосани върху гърдите.

Това и пиронът, забит в петата му, помагат да се запазят доказателствата за ужасните му последни моменти живот.

Гвоздеят в костта на петата

Към днешна дата скелетът, открит в Кеймбриджшир, е само един от четирите открити веществени доказателства за разпятие. Археолозите откриват подобни скелети в Гавело, Италия; Мендес, Египет и Йерусалим, Израел. Но само скелетът, открит в Израел, има истински пирон.

Този скелет, подобно на открития в Кеймбриджшир, има пирон, набит в костта на петата, но тъй като тялото не е в лошо състояние, някои не го виждат като силно физическо доказателство, че е извършено разпятие.

Като такъв, скелетът, открит в Кеймбриджшир, предлага рядък, зловещ поглед върху смъртното наказание в Римската империя. За да споделят тази уникална находка, изследователите се надяват да направят 3D реплика на костта, която да се покаже в Музея по археология и антропология в Кеймбридж.