Сократ Киршвенг – първият български сериен убиец
Защо липсват истории за българските серийни убийци? На първо място ще открием, че връзката между криминална полиция и самите медии, е доста ограничена. След 9 септември 1944 г. ще открием, че политиката в страната се променя много сериозно и някои от криминалните отклонения, като убийства и изнасилвания, започват да изчезват от новините. За социализма, всички вредни навици от капитализма, като серийни убийства, изнасилвания и наркотици, не могат да съществуват в един съвършен свят.
И най-вероятно са прави, но нека не забравяме, че България е изпълнявала смъртни присъди, както преди 9 септември, така и след него. Някъде в средата на 80-те години на миналия век, в някои от малките карета излиза информация за извършването на смъртни присъди – нищо повече от това. Интересното е, че докато на запад основната политика е, че лошата новина е най-четената новина, тук ситуацията е малко по-различна. Психологията на серийният убиец е един специален феномен, който и до днес изумява психолози, разследващи и дори обществото.
Сократ Албърт Киршвенг е известен като убиецът с теслата. Не са запазени много данни по темата, но знаем, че това е човек, който и до днес се дава за домашно на бъдещите детективи. Сократ е дете на българска ромка и грък, роден е през 1882 г. в Алино и израства с дефект на едно от рамената си. Семейството му умира много рано и Сократ е изпратен в сиропиталище в Самоков. В дома започва да помага на местен дърводелец и започва да пътува с него. Става майстор в изработката на дървото. За своите колеги е конте, защото винаги е облечен с последната френска или виенска мода, а за обувките си се хвали, че са внесени от Аржентина.
През 1908 г. среща своята първа съпруга в Самоков – Елена Манолова. Животът в Самоков се оказва скучен и мъжът изоставя съпругата си и двете си деца, за да отиде и работи в София. Обещава, че ще се върне с цяло богатство и ще промени живота им завинаги. Пари няма, но пък среща Вангелия Йорданова – шивачка, която от време на време помага в болницата. Дамата харесва своя нов партньор и го кани да живее с нея в Модерни предградия. Жената не знае, че Сократ има друго семейство в Самоков. През 1917 г. неговата партньорка ще ходатайства, за да го назначат като пазач в 10 Военна болница, като към това получава и оръжие. Там се появява и следващата партньорка – Тинка Николова.
Тя е млада и красива, но също така особено религиозна и отказва да се омъжи за него, особено след като знае, че е „женен“ за Йорданова. И точно тук се раждат основните проблеми – теглото назад във времето трябва да бъде освободено, а Сократ да продължи напред със своите авантюри. Един ден се прибира от болницата и споделя на Вангелия, че е откраднал голяма сума пари от болницата, като скоро ще бъде разкрит. Неговата партньорка предлага да избягат от страната и Сократ приема. По негово нареждане, тя ще напише две писма, едно до майка си и едно до него.
В него ще обяснява, че е откраднала 15 000 лева от любовника си и ще бяга към Сърбия. Това по-късно ще помогне на убиеца да покаже причината за бягството, а след това трябва да го чака в Сърбия и да заживеят заедно. След това ще избягат към Далмация и всичко ще се нареди. Двамата със Сократ отиват до близкото гробище в Малашевци. На 12 юли 1919 г. Сократ взима лопата и мотика, за да може да изрови парите. След цял ден работа, кара своята партньорка да копае, докато той си почива. Вангелия дори не подозира, че копае своя собствен гроб, копае около час и Сократ най-накрая решава, че това е правилното време да я убие. Вади своето служебно оръжие и я застрелва в гърба, а след това и в главата.
Погребва я и си тръгва. На следващия ден ще отиде в болницата и ще плаче, обяснявайки на Николова, че предишната партньорка го е измамила и избягала с любовник в Сърбия. В следващите дни ще продължи да разказва историята си на ограбен и опозорен мъж. Николова го съжалява и скоро е готова да се омъжи за него. Пред нея признава, че има съпруга в Самоков, която все още не го е открила. Обяснява ѝ, че е мюсюлманин и може да сключат брак в джамията. Сменят имената си на Шакир и Айше. Животът продължава нормално, но Шакир вече не е сигурен дали иска да има съпруга и в Самоков. Един ден пазари каруца и тръгва към Самоков, като казва на собственика, че ще мести цялото си семейство в столицата.
На връщане към Столицата, Шакир казва на Димитър Цветков, че ще се разходи със съпругата си, а с децата да продължат към града. Слизат около Панчереево и след дълга разходка, Шакир води първата си съпруга в храстите и я убива с тесла. Когато шофьорът се връща за двойката, убиецът ще каже, че жена му е решила да остане за ден-два при близки в едно от селата в покрайнините. Докато се качва, убиецът оставя кървавата тесла в каруцата, без да бъде забелязан. Отива в полицията и заявява, че Димитър е убил съпругата му.
Полицията отива на място, открива каруцата, открива и теслата, обвинява невинния Димитър и след това го обесва. Животът продължава с Айше и макар всичко да е вече повече от приятно, дърводелецът се изморява и от новата си любов. Решава да я премахне и за целта тръгват на разходка към Горна Баня. Открива едно изолирано и самотно място и започва да души жената. Айше крещи достатъчно силно, за да привлече вниманието на хората, а скоро и полицията е призована да се намеси. Мъжът е арестуван и всички очакват да има смъртна присъда. Спасението идва от децата, които вече се намират в София.
По негово мнение, ако бъде убит, няма кой да се грижи за децата. Ето защо е изпратен в затвор за 17 години, като по това време работи като дърводелец, за да издържа децата си. Шакир е освободен през 1937 г. и няма нито стотинка в джоба си. Посещава своята леля Евтимия – сестра на баща му, която разполага с малък магазин в Подуяне. На нея заявява, че някога е взел 2 лева на заем и иска да ги върне. Жената прибира парите и докато се обърне, за да даде малко бонбони за децата, получава тежък удар с брадва, която преди това е била крита под палтото. След като оставя жертвата си на място, убиецът прескача и бърка в касата, за да открие само 20 лева. Не са достатъчно за него и се качва в апартамента, който е точно над магазинчето.
В една от стаите, убиецът открива 85-годишния Иван Здравков да спи. Шакир влиза в стаята и започва да го заплашва, искайки всичките му пари, в противен случай ще го убие. Жертвата показва само 2 лева в портфейла си, но златният му часовник и медала за битката от Шипка изглеждат доста примамливи. Второто убийство е факт. Събира ценности, които може да продаде, слага табела на магазина, че ще е затворен за 10 лева и след това изчезва. След няколко дена, една от редовните посетителки звъни на полицията, защото никога преди това не се е случвало нещо подобно.
Полицията открива двете тела, но отново няма никаква представа кой е убиецът. Един от полицаите ще забележи, че часовникът е изчезнал и започва да пита местните часовникари дали някой не се е опитал да продава часовник. В една заложна къща е продаден същият модел и търговецът дава ясна информация какво точно се е случило. Показват снимка на Шакир и има потвърждение. Арестуването става повече от лесно. Делото за убийство започва на 22 февруари 1937 г. Тълпата идва, след като разбира историята от вестниците. Всички искат да видят лицето на чудовището и да се запознаят с това чудо.
Нает е юриста Мильо Балсамов, който до този момент няма изгубено дело. След 3 часа разпити, убиецът признава всичко, като дори иска сам да изпълни смъртната си присъда, ако няма кой да свърши това. Присъдата – смърт чрез обесване, трябва да бъде изпълнена на следващия ден, но адвоката не иска да губи дело и обжалва, но отново без успех. Вечерта между 13 и 14 април на 1937 г. е обесен с последно желание да бъде погребан като християнин и неговите деца никога да не разбират, че той е убил майка им. Разказва се, че на един от пазачите споделя как е трябвало да бъде заловен много по-рано, за да не извърши други убийство.
