Серийният убиец с щастливото лице
Американската продукция „Менталистът“ на CBS разказваше историята на един модерен и особено добър психолог с особени познания в престъпните мотиви. По стандартния закон на киното, когато разполагаме с един особено добър и интелигентен протагонист, трябва да разполагаме и с точно толкова добър антигонист – това са правилата за създаването на красива и издържана постановка, макар и в този случай да сме се фокусирали върху сериал.
Не е трудно да видим приликите, главният герой е някакво по-съвременно копие на Шерлок Холмс, но интересът е насочен към неговият противник – сериен убиец, който навсякъде поставя усмихнато лице. Злодеят го рисува с кръвта на жертвите си, но докато определен брой критици биха могли да заявят съвсем спокойно, че това е гениална идея, нека не забравяме, че убиецът е вдъхновен по действителен случай.
САЩ става известна с богатата гама от серийни убийци, като всеки следващ е далеч по-болен от предишния. Какво имаме предвид? През 1994 г. американският вестник The Oregonian получава странно писмо. То започва с нарисувано усмихнато лице – емотиконата, която всички най-вероятно са използвали в един момент – и разказва историята на човек, който запазва своята невинност, но същевременно признава, че е убил човек. Медията го нарича Happy Face Killer. Подписът му също е такъв и до голяма степен се обяснява целият прякор. Зад него обаче стои Кейт Хънтър Джесперсън – активен е между 1990 г. и 1995 г. и по официални данни е успял да убие 8 жени в 5 различни щата. Работата му го позволява, все пак работи като тираджия и постоянно пътува.
Не винаги е бил толкова смел, за да се свърже с медиите и затова понякога оставял своите послания и откровения по тоалетните на бензиностанциите. След като никой не обърнал внимание, той преценил, че е време да се представи на света. Всяко едно писмо съдържа точна и ясна информация относно самия акт, детайлно описание на жертвата, включително и начина на убиването ѝ.
Всяка страница е пълна с факти и белези, които само извършителят може да знае. При залавянето му от полицията, той ще заяви, че е успял да убие около 166 жени от бряг до бряг. Тук идва и следващият въпрос, какво наистина може да се е случило с един човек, за да направи всичко това и да се превърне в един особен злодей. Това определено е сериозно число, но какво се случва с Джесперсън, за да прибегне до това?
Роден е на 6 април 1955 г. в Чилиуок, Британска Колумбия и още в ранните си години е привлечен към насилието. Като малък е харесвал идеята да измъчва животни и това е бил един от първите сигнали по тази тема. Баща му Лес също не е най-добрият родител, в някакви моменти подстрекавал сина си да прави точно това. Полицията не веднъж е идвала у дома му за домашно насилие, но така или иначе Кейт вече е бил изгубена кауза. Като младеж е преживял всяко едно мъчение от колан до електрошок.
Много по-късно бащата ще бъде изправен пред камерите, за да сподели, че всяко едно негово дете е преминавало през тази строга дисциплина, но само Кейт е станал сериен убиец, следователно възпитанието не било проблем. Семейството се мести в Села, Вашингтон, когато Кейт е на 12 години. Вече е успял да се превърне в едно грубо и доста агресивно дете, което често създава проблеми в училище. Един от документираните случаи е опита му да удави съученик в училищния басейн. В свада с друг съученик, успява да го нокаутира и изпрати в болницата за седмица.
При среща с училищния психолог, момчето признава, че понякога не може да се спре своята лоша страна – тя го превземала. Понеже е агресивен, никога не успява да направи приятели, обидите по негов адрес не са малко и затова пропуска училищния бал, не е известно дали изобщо е имал приятелка някога, а когато дошло време за колеж, баща му не позволил да отиде. Въпреки всички притеснителни сигнали Джесперсън успял да израсне като обикновен и нормален млад мъж. През 1975 г. дори успява да се ожени за жена на име Роуз, от която има три деца. Нуждата от финанси в семейството го принуждава да започне да работи като шофьор на камион.
До 1990 г. изглежда, че всичко е забравено и Кейт работи нормално и щастливо, семейството му го обича, но изведнъж нещо се обърква по цялата линия. Жена му се разделя с него, след като подозира, че е започнал да и изневерява. Това твърдение се ражда, когато го забелязва да се отбива при своята нова приятелка. Макар и никога да не е имал такива отношения, един ден открива празната къща и в гнева си отива в близкия бар, където ще срещне своята първа жертва.
23-годишната Таунджа Бенет го харесва и скоро двамата отиват у дома му с идеята, че вечерта може да има много по-добър финал. По време на половия акт, Кейт става много агресивен, като пред съда ще сподели, че е трябвала една грешна дума, за да започне да си мисли за бившата си жена. Един удар е напълно достатъчен, за да я убие. Според експертизата, жената никога не е могла да се защити, Кейт е бил огромен. След още 20 удара, за по-сигурно, той успява да я завлече в гаража си, а след това я кара до близката река, където я изхвърля. Докато се страхува и притеснява, че ще бъде заловен, някой друг признава убийството – 58-годишна жена на име Лаверн Павлиняк, която ще посочи и своя приятел за съучастник. Години по-късно ще заяви, че е била готова да свидетелства, за да може да се измъкне от своя собствен съпруг.
За тираджията това е знак, че може да прави всичко, което се изисква от него. Чувството за безнаказаност и дори безсмъртие, го мотивира да продължи своето „свещено“ дело. През 1992 г. влиза в серия и започва да качва стопайджийки като Клаудия, която открива по път за калифорния през август. Веднъж след като е в камиона, шофьорът успява да я завърже, изнасили и след това да я убие. Месец след това качва проститутка на име Синтия Лин Роуз. След като се качва, сексуалният акт успява да спаси живота ѝ. През ноември Анн Пентланд няма същия успех. Когато жената започва да се съпротивлява, Кейт вече е готов да отговори с насилие.
След този инцидент е спокоен и кротък до края на годината. Едва през 1993 г. ще убие още един път. Властите вече знаят какво се случва, но трябва да идентифицират извършителя. По същото време започват да пристигат и писмата, в които хвалбата продължава все по-смело. В едно от тях дори ще разкаже, че много искал да бъде забелязан. Всеки път разкрива всичко в детайли, за да бъде на първа страница на всеки един вестник. Фил Станфорд дори ще даде прякора на убиеца и с него Кейт ще бъде повече от щастлив. През 1995 г. убива Анжела Субриз, която прекарва няколко дни на път с него.
За да бъде сигурен, че полицията няма да го разпознае, той връзва тялото и за камиона и я тегли около 20 километра. След това изхвърля тялото в една канавка. По същото време вече е успял да си хване и приятелка – Джули. Именно тя ще насочи полицаите в правилната посока, но за жалост това ще се случи, когато Кейт я убива. Нейното тяло ще предостави повече информация и след като полицията най-накрая го прибира като заподозрян, шофьорът е сигурен, че полицията знае всичко. Първо признава едното убийство, а след това, за изненада на властите, той започва да разказва за всички останали.
Откритите жертви са само 8, но след като САЩ има доста необятни територии, възможно е Кейт да е успял да убие твърдените от него 166 човека. Инспекторите и до днес смятат, че Кейт си придава важност и се опитва да спечели още повече внимание. За съжаление неговото семейство и най-вече децата, трябва да се справят с факта, че разполагат с баща, известен в няколко щата.
За разлика от своя баща, Кейт никога не е посягал на децата си, но именно потисканата агресия и грешното възпитание създават човек, който най-вероятно има нужда от съвсем други методи за възпитание. До днес ще открием, че Кейт се намира в затвора в Орегон, излежавайки доживотна присъда, започнал е да рисува портретите на жертвите си, за да може да помогне на полицията да идентифицира извършителя. И до днес остава известен като човекът с усмихнатото личице.
