Канадецът, който срази германците със счупен гръбнак, счупени ребра, счупени глезени и сляп в едното око

От всички безброй герои на войната има много, чиято смелост и саможертва спасяват стотици животи, но чийто дела остават до голяма степен незабелязани. Лео Мейджър е един от тези анонимни герои.

След като е тежко ранен два пъти по време на войната, той получава правото да се прибере у дома. Лео обаче отказва и създава военен рекорд, който би накарал всяка мандибула да удари земята.

Веднъж той сам спасява цяла пехотна рота и докато го прави, залавя почти 100 германски пленници. Друг път пък освобождава сам цял холандски град. Всичко е за един ден работа за Лео Мейджър.

Лео Майор е роден през 1921 г. в семейството на френски канадци и израства в Монреал. Присъединява се към канадската армия на 19-годишна възраст и е сред групата канадци, които щурмуват плажовете в Нормандия по време на популярния десант.

По време на битката той превзема немски брониран вседеход (като на снимката), който се използва за превозване на персонал, натоварен с комуникационно оборудване. По-късно същата седмица, докато се бие с германския СС, елита на германската армия, той губи зрението в лявото си око заради граната – първата от раните, които биха могли да му изкарали пътуване обратно у дома. Но той си слага превръзка за очи и отказва да си тръгне.

Битката при Шелд през октомври 1944 г. се води от полски, британски и канадски военни, за да се запазят отворените корабоплавателни пътища в Антверпен. По време на битката патрул от млади войници изчезва и Мейджър отива да ги търси. Той не само спасява новобранците, но и убива четирима германци, пленява командващия офицер и принуждава гарнизона да се предаде.

Докато води заловените германци обратно към съюзническите линии, няколко сили на СС ги виждат и откриват огън, включително по собствените си войници. Мейджър игнорира стрелбата и се приближава до преминаващ свой танк, на който казва да стреля по войските на СС.

След това той отвежда почти сто военнопленници до линията на съюзниците. За този успех е номиниран за медал за отлично поведение, вторият най-висок британски медал за смелост в битка след кръста Виктория. Мейджър отказва наградата поради разочарованието си от командващите.

Следващият февруари той помага при пренасянето на мъртви войници от танк Тайгър в универсален превозвач (като на снимката) – лека бронирана машина за превоз на различни неща. След като телата са натоварени, мъжът се качва в задната част на машината. Която скоро след това удря мина.

Лео е изхвърлен от превозвача и следващото нещо, което помни, е че е транспортиран към полева болница от медицински персонал. Лекарите му казват, че гръбнакът му е счупен на няколко места, счупил е и няколко ребра и двата си глезена. След седмица в болницата му казват, че го изпращат у дома.

Мейджър обаче е на друго мнение. Той се измъква от болницата и отива в град Наймеген, където завършва възстановяването си с приятели. Когато се връща в подразделението си, те са на път за холандския град Зволе, който е окупиран от германците. (По-късно в Зволе ще кръстят улица на негово име, както можем да видим от основната снимка.)

Той и приятелят му ефрейтор Уили Арсено са изпратени на разузнаване, когато решават да освободят града сами. В процеса обаче Арсено е убит, което вбесява Мейджър и той грабна картечница и се нахвърля след германците, убивайки двама от тях.

Когато си пробива път в града, започва да тича наоколо, да хвърля гранати и да стреля, заблуждавайки германците, че са нападнати от цяла канадска армия. Докато напредва, той успява да плени групи германци и ги отвежда при канадските войски извън града, след което се връща за още.

Той изгаря централата на Гестапо, убива четирима високопоставени офицери и плаши останалите. За това приключение е номиниран за медал за отлично поведение, който този път приема.

Мейджър продължава героиката си в Корейската война. По време на Първата битка при Мариан Сан, смелчагата ръководи екип от около 20 елитни войски, с които превземе китайска крепост на хълм 355 и помага за създаването на хаос, водещ до загубата на позицията от страна на Китай.

Китайска контраатака последва в рамките на часове и на Мейджър е наредено да отстъпи. Той обаче отказва да напусне позицията си и вика минохвъргачка в непосредствена близост до неговото местоположение за подкрепление, като същевременно задържа ключова позиция срещу китайците с помощта на 20 мъже под негово командване в продължение на няколко дни, докато резервната част може да пристигне. За това той отново получава награда. През 2008 г. Лео Мейджър умират на 87-годишна възраст. Погребан е в гробището на Националното поле на честта в Квебек.