Военен пилот, смятан за мъртъв, е открит жив и здрав в Ирландия

Пилотът Джон Хемингуей е един от героите от Битката за Британия през Втората световна война. Той е един от „малкото“, както казва Уинстън Чърчил в известната си реплика: „Никога в областта на човешките конфликти не се дължи толкова много от толкова много на толкова малко.“ Той получава Кръст за летателни заслуги за проявена храброст, след като е свален четири пъти по време на войната.

Името на Хемингуей обаче е оставено извън официалния почетен списък, който назовава летците от тази битка, които са все още живи. Защото официално той е смятан за мъртъв.

Това обаче вече не е така – откакто член на семейството му се свързва с Бойната асоциация на Битката за Британия, за да им каже, че 98-годишният ветеран все още е силен.

Това довежда общия брой на живите пилоти на Битката до 8.

Хемингуей живее спокоен живот в старчески дом в Ирландия, където е отгледан. Той е един от почти 3000 британски и съюзнически пилоти, които излитат в небето, за да защитят Великобритания от германските нападатели от Луфтвафе.

Синът на Хемингуей, Брайън, е шеф на компания за филмови продукции. Той описва баща си като отшелник и казва, че възрастния мъж рядко обсъжда войната. Хемингуей старши пък от своя страна не се чувства така, сякаш е направил нещо особено специално.

И все пак Хемингуей се гордее, че е един от последните девет останали пилоти от тази битка и последният оцелял ирландец.

Изтребител Хуракейн

Той се присъединява към Кралските военновъздушни сили през 1938 г. Той е разпределен във Франция, когато е обявена война срещу Германия и работи за осигуряване на въздушна подкрепа за британските експедиционни сили. Сваля първия си вражески самолет през май 1940 г., а след тази победа изтребителят му Хуракейн е ударен от вражески зенитен огън и Джон е принуден да направи аварийно кацане.

По време на Битката за Британия, която се провежда от юли до октомври 1940 г., Хемингуей трябва да напусне преждевременно самолета си два пъти. Първият път се случва, след като прихваща полет на германски боен самолет Junkers над Северно море. Той вижда, че Junkers-а го приближава и се изкачва на 5,5 километра височина, за да го избегне. Джон обаче прави изчисленията си неправилно и врагът успява да удари самолета му в двигателя, което разпръсква горещо масло в цялата пилотската кабина. Знаейки, че не може да се върне в Англия със самолет в това състояние, той бяга в морето и плува през пасажи от медузи, докато не е спасен два часа по-късно.

Вторият инцидент се случва, след като атакува германски самолети близо до Есекс. Той не успява да удари боен самолет Дорниер с първия си изстрел и прави маневра за втори опит, по време на която обаче е ударен от врага. С повреда той кацна в блатото на Пицея.

По това време средната продължителност на живота на един пилот на КВС е четири седмици.

Той получава Кръст за летателни заслуги, след като сваля няколко вражески самолета. След това започва работа като контрол на полетите, но му липсва да се бие във войната. След това е командирован в Италия като ръководител на ескадрила. При един полет е ударен от германски зенитен огън и трябва да се спасява отново.

Този път той е спасен от италианци, които го отвеждат на безопасно място, маскиран като италиански селянин. Италианско семейство дори му позволява да вземе назаем едно от децата им, за да направи маскировката си по-убедителна, докато минава през контролно-пропускателния пункт. Той си спомня, че е бил по-загрижен за безопасността на младото момиче, отколкото за собствената си.

Когато войната приключва, той продължава да служи в КВС. Пенсионира се през 1969 г. като капитан на група.

Следвоенната му кариера включва работа в Министерството на въздушния транспорт и в НАТО в Париж.

След като съпругата му Бриджит умира, той се премества в Ирландия и губи връзка с много от своите приятели пилоти, с които е служил. В момента живее в дом за пенсионери извън Дъблин.

Джон Пулфър, който е ръководител на Историческото общество на Битката за Британия, казва, че организацията е развълнувана да чуе, че Хемингуей е все още жив. Не се случва често да се добавят имена към такъв тип списъци.