Нео-нацистът, който направи милиардите на Пабло Ескобар – Карлос Лехдер постига невъзможното
Едва ли има човек, който да не е чувал за Пабло Ескобар. Все пак той продължава и до днес да се смята за кръстника на кокаина, а и не е трудно да открием, че успява да се справи изключително добре с конкуренцията и да се превърне в един от най-мразените хора на планетата. Не трябва да забравяме, че той обаче никога нямаше да успее без намесата на един друг човек. Комичното в този случай е, че докато първият е известен в цял свят и вече има няколко екранизации, както и издадени книги, неговият гръбнак в тази индустрия носи името Карлос Лехдер. Неговите задачи изобщо не са леки, но всичко започва с дребните кражби и продължава до високите постове на картела Меделин.
Ако трябва да го сравняваме с Пабло Ескобар, той е по-малко известен, но много по-ценен от лицето, което днес продължава да бъде рекордьор по печалби. Впрочем истината е, че Карлос е причината да виждаме днес Колумбия на картата и да разказваме легенди за Пабло Ескобар. В противен случай той щеше да бъде дребен крадец и дилър в квартала – нищо повече. Преди да се появи Лехдер, картелът вкарва кокаин с помощта на мулета и използва някои от добре познатите комерсиални полети.
В средата на 70-те години на миналия век, Лехдер предлага да се употребяват малки самолети, които при нисък таван на полета могат да носят много по-големи количества и освен това да се засичат много по-трудно през границата. Въпреки големите успехи на Карлос, парите са били последният му проблем. В основата на всичко е седяла идеята за развитие на нео-Нацистко правителство в Колумбия. Той е един от известните анти-семити и един от най-последователните хора в отричането на Холокоста и също така смятал Адолф Хитлер за гений.
Не си мислете обаче, че Карлос е чак толкова черен, той има и малко по-нежна страна – негов любимец бил Джон Ленън. По това време бившият вокалист на Бийтълс е против войната в Америка и смята, че политическата система носи хаос. Разбира се, прави това от поръчково нашарения си Rolls-Royce, но какво да се прави, не всичко е толкова красиво. По това време самият Карлос вижда кокаина като едно перфектно оръжие срещу САЩ и веднага решава да увеличи всички ресурси с надеждата, че ще нанесе повече щети. Все пак няма нищо по-хубаво от създаването на хаос и разтрисането на една политическа система.
Героят в тази история е с полу-немско и полу-колумбийско гражданство. Роден е през 1949 г. в Армения, Колумбия. Неговия баща Вилхелм е бил почитател на нацистите и напуска Германия точно преди началото на Втората Световна война. Той е човекът, който развява червен флаг над посолството в Колумбия и веднага е добавен към списъка с хора за следене по време на войната. Точно този проблем ражда много агресия в бащата, а след това и в сина. Какво се случва с Карлос? На 15-годишна възраст успява да избяга в Ню Йорк и не е необходимо време, за да се насочи към престъпния свят.
През 1973 г. влиза в затвора за две години, след като успява да прекара около 90 килограма марихуана в багажника на открадната кола. В затвора се запознава с Джордж Юнг – възможно е да сте го виждали във филма „Blow“. Много по-късно този трафикант ще заяви, че именно Карлос го въвежда в бизнеса с наркотици. Един двамата си говорят за наркотици и Карлос споделя, че килограм кокаин в САЩ се продава за сумата от 60 000 долара. В края на 70-те години и двамата са освободени, но с една нова идея – да направят революция в трафика с кокаин. Точно там се ражда идеята да започнат да изпращат кокаин с помощта на самолети. Историята продължава със среща с Пабло Ескобар.
Карлос и Джордж получават правото да транспортират и дистрибутират стоката, докато Ескобар се занимава с продукцията в лабораториите в Колумбия – той трябва да осигурява количествата. Господата летят през Бахамите, плащат добри пари на митничарите никога да не ги закачат и продължават със своята важна мисия – анархия в САЩ. Това продължава да бъде план на бившия почитател на нацистите. По това време обаче се търси и много по-ефективен маршрут, който да не коства и цент на трафикантите. Карлос закупува малък остров на около 300-350 километра от Маями. Именно там кацат всички самолети, които да определят своя маршрут към Флорида. Това е и базата на целия картел.
След време Карлос спира да лети, а вече само посреща пилотите. До днес се носят легенди относно партитата, които се спрягали за всички. Това, което не знаем е, че той се намира на правилното място. Живее на един полет от Маями, смята се за един от най-богатите хора, бисексуален е и освен това може да прави най-цветните оргии, които фантазията ви може да си представи. Неговите партньори разказват, че е правил комбинацията между 10 мъже и жени на едно място и когато се прекрачи прагът на дома му, никой няма правото да носи дрехи. Всеки може да сменя партньора си, питието, наркотиците и каквото още избере. За някои това е била леката форма на Содом и Гомор.
Именно там обаче започва да се оформя и една интересна нео-нацистка група. Тя трябва да пази самолетите с кокаин и да пречи на всеки любопитен да надникне какво точно се търси от аудиторията. По това време фокусът на Карлос не е в създаването на следващото независимо звено за кокаин, макар и точно да се очаква. Неговият фокус е насочен към политическа кариера в Колумбия и ако трябва да бъдем честни – спокойно може да си го позволи. Надява се, че ще може да внесе добре познатия нацистки режим в страната и след това ще го използва като отправна точка. По това време дори успява да изгони и Джордж от оперативната работа и в рамките на 2 години се превръща във владетел на малкото островче. Проблемът, както се досещате, е че този човек става все по-видим и продължава да се смята за доста безсмъртен.
През 1980 г. американския наркоотдел влиза на острова, но Карлос вече е успял да избяга. Проблемът е, че макар и да е направил цяло състояние на картела, никой не е очаквал да се издъни толкова жестока и Пабло вече не е щастлив. За да няма големи дразги, бившият пилот бърза да се премести в родната си Армения, където купува имот и започва да строи статуя на Джон Ленън. През 1982 г. успява да влезе в политическата сцена на Кундио – огледалното копие на политическата кариера на Ескобар в Антиокуя.
Там успява да създаде така наречената нео-нацистка партия „Национално Латинско движение“ и се надява, че скоро ще успее да създаде толкова важното правителство в Колумбия. Основната му мисия е да забрани екстрадицията от страната и по този начин да спечели колкото се може повече внимание. В свободното си време прави пресконференции, появява се във вестниците и често се превръща в един от най-скандалните коментатори.
В един момент дори обявява Хитлер за най-доброто решение, което се е случвало в Европа и същевременно изразява пълната си ненавист към Америка. И така идва поредната поява на полицията, която в дома му в Колумбия открива милиони долари, както и с цяла стена с артефакти на Хитлер, както и негови снимки. По същото време и Ескобар иска да се раздели със своя партньор. След няколко противоречия, Пабло най-накрая изпраща наемен убиец. Карлос успява да се справи с него на едно от партитата и това вече слага последната черта. Всички убийци получават една единствена поръчка – Карлос да бъде заличен завинаги. Въпреки опитите, бившият пилот успява да се измъкне няколко пъти. Ескобар издава всички актуални скривалища на полицията и на 4 февруари Лехдер се превръща в първия официално екстрадиран от Колумбия в САЩ.
След като е затворен, бившият партньор няколко пъти обещава да предостави информация за Ескобар. Все пак опитите той да бъде заловен пропадат всеки следващ път. САЩ приема офертата, но информацията е грешна и всяка една точка се оказва изоставена. По тази причина през 1988 г. Карлос влиза в затвора с доживотна присъда без право на помилване, както и още 135 години. И докато Ескобар се оказва невъзможна мисия, Мануел Нориега – панамския диктатор и партньор, може да бъде много по-достижима цел. С Нориега има по-големи успехи, но американците отказват да го освободят. Започва петиция, с която се моли да се върне в Колумбия и да умре в родината си. И до този момент Карлос Лехдер продължава да се намира в затвор в САЩ, като присъдата му е намалена на 55 години.
