Руският трезвеник взе главата на Николай II – водката като движеща сила на Руската империя
Алкохолът е вдъхновение за редица писатели, художници, музиканти и още много други известни творци. Без него Хемингуей никога нямаше да спечели Нобелова награда по литература, Ал Капоне нямаше да се превърне в един от най-добрите гангстери и сигурно много ирландци щяха да успеят да се превърнат в основоположниците на САЩ още по време на първите възможни миграции. Алкохолът е много специален елемент и докато някои го превръщат в изкуство, като дори имаме колекционери на вино, които инвестират в „най-добрата“ реколта. Други страни отдавна са приели, че без този социален лубрикант, шансовете да се върви напред остават минимални. Коя е страната, която има най-много проблеми с алкохола?
Вярвате или не, погледите са насочени към Русия и популярната водка. Едно скорошно изследване показва, че именно ограничаването на алкохола е помогнала за унищожаването на Руската империя. Нека не забравяме, че дълги години в Русия дори бирата не се смяташе за алкохол и можеше да се консумира безконечно, но с помощта на статистиката стана ясно, че щетите от безразборното пиене са помогнали за съкращаване на продължителността на живот, влияе пряко на брутния вътрешен продукт и разбира се, отразява се върху пенсионната система и продължава напред с щетите.
Вярвате или не, опити за редуциране на алкохолното влияние са правени преди повече от век, но както аварията в атомната централа Чернобил помогнаха за свалянето на СССР – поне така споделя самият Горбачов – спирането на алкохола помага за бързото елиминиране на цар Николай II. Легендата разказва, че около Първата Световна война повечето страни спират продажбата на алкохол и за изненада на мнозина, именно Русия е първата, която дава този тон. Тази маневра се прави около 5 години, преди да започне сухият период в САЩ. Забраната за алкохол в Руската империя не идва с декрет, а с телеграма от цар Николай II, до неговия любим чичо Константин Константинович Романов. Именно там са написани и фаталните редове:
„Реших да забраня търговията на водка завинаги в Русия.“
За да осъзнаем колко точно фатално е това решение, нека обясним каква точно е цялата кампания на прословутия руски алкохол. Ясно е, че освен любовта към някои съвършени руски решения като АК-47, Т-34 и разбира се – рентгеновите плочи за еднократна употреба – жителите се радвали именно на алкохола си. Проблемът обаче е, че още от времето на Иван Грозни търговията се държи в стриктен монопол от страната. Имайки предвид огромното почитание, империята се стремяла по един много галантен начин да се финансира и да държи поданиците си под контрол – все пак това е основното изискване на всеки един алкохол, без значение дали го очаквате или не. Още тогава около 1/3 от хазната се запълва с помощта на водка, това е горивото на една могъща империя и можем да смятаме точно тази напитка за победител във Втората Световна война, както и за по-ускореният процес за изпращането на човек в космоса. Звучи прекрасно, но тогава защо Николай II е решил да промени тази практика?
И преди е имало движения за здравословен живот, които сякаш започват от по-будните млади жители и винаги е завършвал с дружна почерпка в близката пивница – сякаш всеки опит е бил наистина обречен. Тогава какво се е объркало при тази имперска династия? За целта нека върнем лентата още малко назад. През 1904 г. Япония решава да си върне порт Артур, за който е водила няколко пъти сражения. Японците искат да разширят своята територия извън островите и след като няколко пъти превземат тази позиция, руснаците идват, за да разположат своите сили.
Същата година избухва добре познатата Японско-руска война. Мнозина очакват, че руския флот ще успее да се справи за кратко време със страна, която няма чак толкова модернизирана флота, но истината е, че по това време започва модернизацията на страната на изгряващото слънце. Можем да си спомним позорните битки като тази за Цушима, а да не забравяме, че адмирал Того Хейхачиро точно се е завърнал от своята специализация в чужбина, при това при морската каруцарка на Европа – Великобритания. Та в онзи момент, когато се очаква една от най-великите сили на света да доплава с могъщата флотилия, руските адмирали стават за пълно посмешище. Те дори не са подозирали, че ще бъдат премазани и унижавани многократно.
По това време мобилизационните центрове привличат руски селяни, за да се включат в сражението, но понеже повечето не виждали смисъл да се сражават, често пристигали добре почерпени и готови да леят кръв, но за жалост срещу собствените си началници. Едва в по-късните години и по-конкретно през Втората Световна война, комендантите се сетили, че могат да дават на своите войници от магическата отвара преди битката. Да се върнем на тази война, според един от руските вестници, трагичната загуба при Мукден била описана изключително комично, когато японските войници успели да пленят руското знаме.
Според тях, съпротивата не била срещана по една много важна причина – няколкостотин руски войници били мъртвопияни и дори не разбрали, че участват в сражение. Проблемът е, че японците не възприели това и обяснили, че не се сражавали, а изколили едно завидно количество от противника си, като описват целия процес с думите „клане на пияни прасета“. През 1905 г. изданието Neeue freie Presse ще напише следните редове за въпросния конфликт:
„Япония не победи в тази война. Победата е за алкохола.“
Истината обаче е, че ще открием и още много добри примери в някои дневници от войната. Един инженер пише на 7 октомври 1905 г., същият по-късно ще изгуби живота си, докато неговият кораб се движи към Цушима, следното:
„Екипажите и корабите в порт Артур поискаха да излязат по-навътре в морето, за да заемат своите защитници позиции. Всички моряци се върнаха пияни. Никой не разбра как са намерили алкохол и как са изпуснали положението. В градовете беше забранена продажбата на твърд алкохол и въпреки това само при едно плаване половината не бяха в състояние да изпълняват своите задачи. След дълги разсъждения и проверки стана ясно, че корабите са потърсили противника в открито море, нападнали са го и преди да го потопят, са взели на абордаж противниковата лодка, за да приберат запасите от бренди. За първи път виждам войници, които рискуват своя собствен живот, за да се напият. И разбирам от други, че това е много честа практика.“
Истината е, че по време на старта на самата война, руският монопол повишава цените на твърдия алкохол, освен това се отварят и нови магазини, като по този начин не само не се спира порочната практика, но и се повишава алкохолизма в страната. Истината е, че руският министър на финансите решил да повиши цената с надеждата, че ще откаже жителите от тази практика. Единственият му успех е, че пълни хазната много бързо за сметка на още по-висок процент алкохолици. През 1904 г. с двойни цени, водката носи приходи от близо 500 милиона рубли.
Водка започнала да се предлага на доброволците, които с удоволствие се записвали за едно дълго презокеанско пътешествие. Когато доброволецът се запише в армията, той получава стипендия, но след като никой не се замисля за дългия път, първата работа е да се изкупи алкохола във всяко едно магазинче. Някои села разказват, че са били принудени да затворят по-рано, но това не попречило на гневните доброволци да разбият магазините, за да търсят още – макар и алкохолът отдавна да е изпит. Ето какво разказват и някои жители по спомени относно подготовката за войната:
„Селяните, следвайки активно новите доброволци, се движеха на тълпи от село в село. Те свиреха на своите акордеони, пееха песни, крещяха, танцуваха и след това се биеха за жените в селото. Никой не може да каже колко точно алкохол изпиха. За много от нас това беше един прощален танц, с който трябваше да се преглътне факта, че мнозина отиват на сигурна смърт.“
Един американски журналист допълва цялата картина, като разказва какви хора са били качвани на корабите:
„По време на мобилизацията, войниците бяха мъртво пияни и трябваше да се влачат от комендантите на влаковете. След като пристигаха на гарата, изтрезнелите – много скромна част – тръгваха директно към кръчмите. Баровете бяха затворени и със забрана да продават алкохол, но често се пречупваха пред могъщата руска глътка. Най-вероятно и счупените бутилки в главите им бяха отговорни за стимулирането на търговията. Горчивият начален опит накара командирите да поискат около 200 войника на всяка една гара, които да спират пристигналите да продължат със своя гуляй. Това ограничение накара пристигащите да влизат в гарата и да обръщат всичко с краката нагоре.“
В един момент започва и една много дълга инспекция за алкохол, като картината се описва още по-цветно във в-к Голос:
„Командирите правеха проверка на всеки един войник в бараките. Всички имаха водка. Всяка една беше хвърляна на улицата. В една от торбите на местен селянин бяха открити около 11 спасени бутилки. При гледката на останалия похабен алкохол по земята, неговите очи се напълниха със сълзи. Един много мръсен поток от водка се носеше по улицата. Мнозина падаха на колене и продължаваха да пият, плюейки мръсотията. Войниците ги ритаха и гонеха, но това не помагаше. Накрая забелязах около 4 камиона с натрошено стъкло – най-вероятно бутилки водка – да преминава парадно през селото, като беше изпращан отново с насълзени очи. За повечето войници това беше една велика трагедия.“
Тук трябва много ясно да уточним, че това е една много сериозна и почти вечна практика в руския двор. Още Наполеон споделя, че руснаците често прекарвали времето си в целодневно консумиране на алкохол. Немският кайзер Вилхелм II по-късно ще признае, че следващата голяма война ще бъде спечелена от армията, която консумира най-малко алкохол. Дори не е подозирал колко точно е бил прав, защото през следващия глобален конфликт всички са използвали амфетамини за повдигането на настроението, докато руснаците продължавали със своята традиционна техника. Защо не са използвали амфетамини? Причината се крие в избиването на цялата интелигенция и никой до този момент не е видял възможност да започне да произвежда. Така или иначе успяват да спечелят втория глобален конфликт, доказвайки, че една война се води с много високи алкохолни градуси.
Русия имала нужда от пример и точно по тази причина Николай II, неговото семейство и дори любимия бохемски чичо, започнали да отказват алкохол. Впрочем дори легендарният Григори Разпутин заявява, че нито един цар не трябва да взима решения, докато е пиян. И така след спирането на алкохола с надеждата, че страната ще може да засили своите икономически позиции, вместо да трупа активи, продавайки алкохол, през 1917 г. влакът на цар Николай II е спрян и самият владетел е отвлечен. Знаем как продължава историята нататък, но някои историци са на мнение, че именно спирането на алкохола успява да създаде толкова раздори.
Разбира се, няма как да пропуснем и факта, че Русия понася огромни загуби по време на Първата Световна война, които по един или друг начин се отразяват на аудиторията. След като потоците водка отново започват да текат, дори министърът ще съобщи, че за първи път може да види един много специален и дори огромен скок в икономиката – за него това било чудо и никъде другаде в Европа не може да се наблюдава толкова висока активност и бързо пълнене на хазната. Малко след това ще открием, че дори решенията не са правилни в страната. Вместо да се достави храна на гладуващите жители, анемичната железница давала приоритет на алкохола.
Интересното е, че дори привържениците на Ленин обичали да се черпят здраво, но идеологът не бил съгласен в тази идея и той самият се смятал за въздържател. Освен това няма как да пропуснем и още един факт, той ще е един от първите, които ще спрат руския монопол над страната. Неговото мнение е, че този монопол го връщал обратно в капитализма, а това била най-голямата грешка на руския народ. През 1924 г. всички опити да се спре алкохолът си отиват и със самия Ленин. Забавно, може би тъжно или трагично, но не може да си представите колко души са изпили по едно голямо от радост, мъка или просто защото могат.
Снимки: Wikipedia
