Императорът на художествената гимнастика – Нешка Робева
Днес Нешка Робева става на 75 години, като се съмняваме, че има човек, който да не знае поне малко за нейните постижения. Впрочем ако попитате някого за синоним на това име, той със сигурност ще ви отговори нещо от рода на гимнастички, художествена гимнастика, златни момичета и други подобни. Интересно е, че ако трябва да сравним спорта днес и спорта в миналото, трябва да въздишаме доста сериозно и с носталгия за изминалото славно време, в което печеленето на медали, при това при всяко едно състезание е нещо като дежурна тема.
В миналото бяхме достигнали до онзи етап, когато дори не се радвахме на сребро, за зрителите и почитателите, златото беше единствената награда, а всичко останало е компромис. Може би точно това изискване беше и мотивация за родните атлети да дават всичко от себе си, докато днес спортът се превърна повече в бизнес, печелят онези страни, които могат да инвестират възможно най-много, както в спортната си база, така и в някои по-интересни химически елементи.
Робева от друга страна ще се похвали като един комплексен играч, докато е такъв от 1969 г. до 1973 г. Днес името ѝ по-често се замесва в най-различни коментари, скандали и дори леки форми на вражда между нея и атлетките ѝ. Има и една много важна подробност, която не трябва да забравяме, тя е критик, при това от онези с най-голямо право да изразяват мнение. Излишно е да казваме, че този статус трябва да се заслужи. Какво имаме предвид?
Замислете се за всеки един спорт, който в миналото е вълнувал страната. Не е трудно да говорим за дисциплини като борба, футбол, волейбол и фехтовка, ако желаете, всички те бяха доста успешни, но има една подробност – днес трудно могат да излъскат имиджа си, който някога са имали. Единствената дисциплина, в която продължаваме да бъдем доста сериозен и суров хегемон, това е художествената гимнастика. До днес този спорт продължава да отбелязва нови висоти, като дори един тотален лаик ще види онази самодивска сила и страст, която може да се разкрие в абсолютен синхрон.
Дали е въздухът, дали е фактът, че разполагаме с необходимата физика на шампиони или просто имаме онзи фолклор, който може да накара тялото да изпада в някаква мистична форма на транс, за която говорят и много други атлети, но фактите са факти – в последните години забелязахме, че дори чужденки избират българската музика за своите съчетания и докато някои казват, че това се прави под формата на уважение, нека побързаме да ги коригираме – правят го за медали и за конкуренция, защото точно тази музикална култура влиза в абсолютен синхрон с изпълненията и сложните съчетания. Има една подробност, за нея се изисква едно по-специфично ДНК, което нашите състезателки притежават.
И какво общо има Нешка Робева в цялата работа? Всичко, абсолютно всичко. След като прекратява своята спортна кариера, като за този период взима 4 сребърни и 5 бронзови медала. Бихте заявили, че това не е чак толкова голям успех. Не бързайте, златото е резервирано за треньорските ѝ години, като в този период не просто ще демонстрира професионализъм на най-високо ниво, но и бързо ще успее да се запише в световната история на спорта като създател на шампиони, откривател на таланти и човек с един различен поглед, променил завинаги тази дисциплина.
А как започва всичко, бихте попитали? На шега, както много пъти тя самата е казвала. Животът има чувство за хумор, а при Нешка всичко започва с факта, че нейният преподавател по физкултура решава да добави в своята програма и изучаването на народни танци. Това се е случвало в епоха, в която интернет и всички останали интересни и чужди норми още не са били налични, следователно тя и съучениците ѝ чакали всяко едно свободно време, за да играят хора. Никой не е подозирал до каква степен родният фолклор ще повлияе. След това идва време за училище по народни танци, след него и балет. Във времето на активна спортна кариера, Робева не може да се оплаче нито от конкуренция, нито от треньор.
Нейният старши треньор е Жулиета Шишманова. Същата не успява да спечели нито един медал, но като треньор демонстрира класа, за която другите могат да мечтаят. Именно там Робева и нейната най-голяма конкурентка – Мария Гигова, превръщат всеки шампионат в битка за медали – останалите участници присъстват просто за пълнеж на формата. Ще открием, че на Световното първенство в Ротердам, Гигова взима златен медал в многобоя, златен медал с обръч, бронзов с бухалки и бронзов с лента, за Нешка Робева остава бронз за съчетание с топка. Красимира Филипова също взима медал от Ротердам.
Българките не се борят с конкуренцията за медали, те се състезават една друга. В рамките на 22 години, националният отбор по художествена гимнастика носи 294 медала, като към тях трябва да добавим 7 абсолютни световни титли, 10 абсолютни европейски титли и 1 вице-олимпийска титла при индивидуалните игри, както 7 абсолютни световни, 6 абсолютни европейски и 1 вице-олимпийска титла при ансамблите.
За подобни резултати е необходима дисциплина, страст към този спорт и желание за постигане на колкото се може повече. Може да звучи пресилено или някой да не е съгласен, но именно от нейната школа излиза Илиана Раева, която в Лондон 1979 г. показва нечовешки умения, за които съдии и зрители не са подозирали. Легендата разказва, че публиката е на крака 20 минути след изпълнението на съчетанието.
Впрочем след това всяка година и всяко участие идва със златни и сребърни медали, като те се заемат именно от родните грации. От 1979 до 1999 г. с малки изключения, златните медали са вече нещо напълно нормално. Впрочем е трудно да открием подобен треньор, който е успял да произведе толкова таланти и да създаде школа, в която година след година има такива резултати. Потърсете и вие, но няма да откриете, това е постижение, което се случва веднъж на 100 години в спорта.
Разбира се, повелителката на златните момичета винаги има какво да каже и винаги ще попари някого със своя остър език, но след като се запознаем с визитката ѝ, тя трябва да е и първият човек, от когото спортът трябва да изисква критика и нещо по-важно, да я приема. Именно споровете с Илиана Раева могат да се смятат за доста колоритни за родните медии, но когато говорим за качество и талант, то и двете дами имат една и съща сила, защото единствено и само художествената гимнастика остана на своята висота през годините, не се повлия от нито един външен елемент, като тук оправданията не се четат, тенденцията не се променя и златото си остава злато. Като експерт в този спорт, Робева е винаги търсена не само за съвети, но и за обучение, като Япония е първи почитател и поклонник на родната легенда.
Малко след края на треньорската си кариера, Робева се връща обратно към народните танци и със същия успех създава трупа, в която играта не е за точки, а за вниманието на публиката. Не се изисква много време и поканите продължават. Днес гордостта на Русе, България и световния спорт за жени празнува, но още по-важното е, че не се налага да си спомняме с носталгия за миналото, защото все още берем именно неговите плодове. Единственото, което остава е просто да кажем благодаря, за създаването на традиция, която и до днес дава резултати.
Честа практика е да не оценяваме онези таланти, които имаме, но се прехласваме по чуждите, а в този случай е точно обратното, художествената гимнастика е световен пример и погледите на света са насочени именно към практиките тук. Редно е да не забравяме тази подробност. Сигурни сме, че вниманието винаги ще остава върху атлетите, но преди да излязат на сцената, те преминават през едно много сурово сито, а от другата страна стоят личности като Робева.
