Спортни хроники: „Той е микс между Лаудруп и Меси“ – мистерията около изгубения талант на Барселона

Академията на Барселона винаги е давала на футбола невероятни таланти. Само през последните двайсетина години от Ла Масия излязоха гении като Шави, Андрес Иниеста и Лионел Меси.

От тях само аржентинецът продължава да вдъхновява трибуните на „Камп Ноу“, но споменът за другите две легенди ще живее вечно.

Наред с изумителните си качества, тези футболисти се отличаваха и с отношението, което имаха един към друг.

Шави и Иниеста играха рамо до рамо в продължение на 13 години, а връщайки лентата назад първият коментира: „Андрес просто нямаше как да се провали, защото притежаваше неповторим талант.“

Но не е като Ла Масия да не помни и големи провали.

„Едно време в Барса имаше и друг Иниеста – продължава Шави. – Винаги ще помня името му – Марио Росас. Ако го бяхте видели как играеше на 15-16, щяхте да си помислите, че когато пробие в първия тим, ще кара феновете на „Камп Ноу“ да си мислят, че халюцинират.

Той беше микс между Лаудруп и Меси. Играеше с двата крака, дриблираше и беше много борбен. Имаше всичко, но по някаква причина се изгуби.

Може би не притежаваше достатъчно професионализъм или нямаше характер. Никога няма да узнаем причината…“

Представете си този хибрид Лаудруп-Меси по преценка на съвършен майстор като Шави. Определено Росас е представлявал нещо забележително на футболния терен, а липсата на каквито и да е видеоматериали с играта му, прави образа му още по-мистериозен.

Ако потърсите името му в YouTube, ще се натъкнете на няколко видеа на негов адаш, който свири на акордеон. Търсенето в Twitter е също толкова безрезултатно. Единствено в Google има няколко снимки на Росас, обикновено в компанията на Шави. Това е.

Марио се присъединява към Ла Масия през 1994-та, когато е на 14. Момчето от Малага е нисичко, но добре знаем, че това не е порок в академията на „блаугранас“.

В последния кръг на сезон 1997/98 Луис ван Гаал дава професионален дебют на тийнейджъра, който излиза на терена редом с легенда като Луиш Фиго.

Барса вече си е осигурил титлата и губи от Саламанка с 1:4 у дома, а Росас е сменен на почивката.

Младокът не успява да впечатли особено „Камп Ноу“ и това се оказва единственият му мач за първия тим на каталунците. Ван Гаал споделя, че не е доволен от него що се касае до изпълнението на тактическите му указания и дисциплината, а освен това разполага в предни позиции с Фиго, Ривалдо и Патрик Клуйверт. Как се пробива в конкуренцията на такива фигури?

Две години след дебюта си Росас е освободен и започва да прескача от клуб на клуб, предимно в Сегунда, за да приключи кариерата си в скромния Елдензе преди пет години.

Така футболистът, от когото се очакваше да накара „Камп Ноу“ да си мисли, че халюцинира и преминал през всички юношески национални гарнитури на Испания, приключва безславно футболния си път.

И отлично осъзнава, че сам е виновен за провала си.

„Не става въпрос за лош късмет или за противоречия с треньорите. Единствено моя е вината, че не пробих в Примера. Но в Барса не е лесно и всички играчи, които стават звезди в тима, са от един калибър: офанзивни, технични и с постоянна мисъл за атака. Когато напуснах, не успях да се приспособя към новите изисквания, които имаше към мен. Трябваше да помагам в отбрана и да изпълнявам други функции, с които не бях товарен в Барса“, разказва Марио.

Сега мечтае за треньорска кариера и със сигурност ще има на какво да научи младите.

А за нас донякъде е и облекчение, че няма кадри с играта на Росас, защото това оставя повече за въображението.

В крайна сметка грацията на Лаудруп, комбинирана с гениалността на Меси, ще е нещо твърде трудно за обработване от мозъците на простосмъртните. Не мислите ли?

Затова съдбата навярно е решила да ни го спести и да ни предостави единствено разказите на Шави. А на него няма как да не му се доверим.